Боже, Ти, който дръзко смири
на душата ми всички посоки,
който даде на пътя встрани
от живеца на чужда жестокост,
отреди на очите ми дом
с радостта да остана в дланта ти
и ръка ми подаде в погрома
на избраните мои разплати,
коленича пред този възход
и сърцето ми вяра милува
преосмислила моя живот,
в който само Ти истински струваш.

И разбирам, че всяка душа
има своята древна пътека
и постига Те много сама
в дързостта да осмисли човека,
който ти пресъздаде с любов
и извая да бъде безценен,
отредил в своя мил богослов
вечността на духа ни нетленен.
Боже, Ти, който бдиш над света,
приеми любовта на стиха ми
и Светителю, вдай същността
от нагорни небета в духа ми.

https://www.youtube.com/watch?v=l5cF5GGqVWo

АМИН !

С прочитането първите стихове в главата ми "зазвуча" една друга Твоя много силна Молитва от разказа "За две капки милост". С пожелание да направиш нейна транскрипция в стихотворен вид.
Прекрасната песен и великата й изпълнителка като клип към стихото подсилват въздействието му. Поздравявам Те с още една творба, първата част на която е молитва:
http://www.youtube.com/watch?v=gFHs9aRrf2Y

Много силно и истинско. Днес са пореден път стоях смирена пред божията воля, но съвсем не се чувствах щастлива от неговия избор. Той като че ли си прави колекциия от най-добрите измежду нас.Днес точно няма да му благодаря.

Нали знаеш "ако светлината в теб е тъмнина...то колко по-голяма ще е тъмнината" - а тъмнината не схвана светлината. Да се освестим, осветим и осветлим по своята древна пътека... Хубаво е да има фар в блога :)

Стих, изтъкан от светлина, мъдрост, любов и истина... Удивително! Поздрав!

Молитвено и на колене.
Постигането е наистина най - самотното дело . До пълно общение.
Поздрави за този стих , Дела !

Да бъде! Прекрасна си, Wonder!

Личните ни Избори и Смирението са двете страни на възжеланото и отказът от него. Често Съдбата бележи посоката ни, за да поправи в нас недостатъците, които разумът приема за даденост, но душата знае, че са преодолими.
Амин!

Благодаря, Коста!
Всеки трябва да напише за себе си една собствена молитва. Тя е най-силното космическо съприкосновение с Божествената същност и ефирната ни проекция в нагорните небета.

Пролет
Изборът пак и бил личен, Пролет!
Бог има план за всеки от нас.
Предварително избираме кога идваме и си отиваме, с кого и колко да пътуваме заедно, да се разделяме, да създаваме семейства и най-важното - как да празнуваме Живота.
А смъртта е само Портал и... свободно духовно реене, отвъд битийностите на тленността.
Устроени сме да обичаме и да скърбим.
За жалост, в останалите моменти, хората вече са отвикнали да празнуват живота, поробени в социо-сценарии от най-различно естество и напъхани в матрицата.

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/12/12/vylshebna-vselena.453270

Това ми спомни една любима моя поговорка: "Колкото по-голям е един човек – толкова по-голяма сянка хвърля."
А иначе всички сме космически прашинки светлина:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/10/17/prashinki-svetlina.621358

Стремежът към светлината е вграден априори в нас, но има засенчени хора, които по-късно провиждат, че това е единственото смислено съществувание.

http://wonder.blog.bg/poezia/2010/01/04/svetlina.466038

Всеки си има своето Дао дъ Дзин. И то в онази Празнота, в която има Всичко.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/09/17/jiteiskoto-skerco.821239

Аз вярвам в Бог на Яков и Аврама
и с вярата си искрено се моля
когато и душата ми (сто грама)
си тръгне да успея да съм с хората,
които съм обичала в живота,
с които съм била добра и волна.
Аз вярвам в паметта и след оброка.
И раните, които са от болка.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/02/24/az-viarvam-v-bog.692791

на Светена вода...такъв стих не може да се коментира, може само да се отпива, глътка по глътка...

Към по-нагорните небета
с любов, търпение,
вяра и вдъхновение!
В смирението има много сила.
Осмирява се егото, не дързостта.
Разнолики са пътеките към пътя.
Светлината е една.
Рано или късно душата проглежда за нея!
Винаги си в дълбокото,
затова небесата те обичат!
Честит празник, мила!:)

Това на теория и аз го знам, само че като ти се случи, направо загубваш дар и слово. Опитвах се да утешавам една жена, изгубила любимия си мъж, но не ми се получи, защото и аз го обичах като приятел. Говорих й, ти си мъжко момиче, стегни се, той сега е на добро място и му е трудно да вирви на горе, когато ти плачеш, ама мислиш ли че имаше ефект-никакъв, даже и аз не си вярвах и ми идваше да вия от яд, защото нашата здравна система отново ми погоди мръсен номер.

Правилно си я посъветвала, но и скръбта е част от живота.

Мабухай!

Благодаря!

Браво- прекрасно е!

светли и обични дни ти пожелавам...
от сърце..

Поклон!
...
На изток казват - "намасте" : Божественото в мен приветства и се свързва с божественото в теб.

Радост, че си почувствал!

Благодаря! И на теб! :)))