Когато злото бавно се сгъсти
и въздухът, опален, не достига,
когато гасне пламъкът в очи, 
и чувството за чест глава не вдига,
когато мизантропите ломят
душите си окаяни с несрета,
когато на житейски кръстопът
приемеш от лукавия проклетост,
когато суетата ти е трон
и никой път след тебе не поема,
когато полигамният мормон
навира крак в духовното ти стреме,
тогава всичко бясно се руши,
устоите пропукват безпощадно.
От изворите с кървави води
умиращите пият за парадност.  
Но този свят с катарзисния код
в основите с доказана човечност,
пак фениксов възкръсва за живот
в олтарите на срутената вечност.

сигурна за основите на света, но се крепи на редуването.
Поздрави за хубавия стих, Дела:)

a tei de poligamen koi ma iska moia i s edna a otrovnite zmii da s a s edna s dryga stot troiati okolnite.

Содомо - гоморово - катарзисно ! :)
И не се обръщай назад , а покрий очите си ....
Асоциативно :
" ...............
От този стон се ражда ябълка различна,
на цвят , на вкус , на мирис е дори прилична,
но гнила ще изпадне в скута изненадан...
Денят за нафора готов е- отреден и изначален !"

http://karaiany.blog.bg/drugi/2011/05/22/shtastie.751571

Когато това описание се сбъдва, една цивилизация се срутва оглозгана в прахта на варварство и вандализъм, за да възкръсне от огъня на новите идеи... Целият ни познат свят се разпада и множество хищници се съревновават за по-голяма плячка... но идва Фениксът :) Поздрави, Чудеснице!

Както мъдро знаем не винаги мисълта е път към действителността. :)))
А ако имаш предвид "редуването" на добро и зло като форма на равновесие, по-лесно е да кажем, че светът е недуален.

Пак латиница и предугаден смисъл в свободата на словото. ;)))
То относно отровата имам цял стих базиран на Арменска поговорка. Ето:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/03/11/premydrosti.704032

Ако ще гледаме от такава точка-зрение света, по-скоро е Армагедон/ска/ небивалост. ;)))
Трудна мисъл е да съпреживяваш в робовладелско кралство с дерайлирала демокрация.
А от стиха ти предпочитам първия куплет, който си е мъдрост пар екселанс, защото твърдението съдържа Цената на Неосъзнатата кармична разплата, която винаги е неизбежна, особено за злонамерения:
"Злонамереният, бога ми, щастлив е !
Че злодеянието , макар и неузряло ,
в котли от мъка още не кипяло ,
не иска и да знае на болката приглушения стон."

Харви, спри да липсваш, че блогът запустя откъмто смисъл, мисъл и промисъл!
А иначе си права, но и фениксовото възкръсване потвърждава, че от смъртта можеш да се отървеш, но от данъците – никога. ;)))
А относно качеството на Доброто като смисъл на съществуване, отдавна хората трябваше да проумеят, че това е Цената на ПълноЦенността. И в тази връзка се сещам за мотоциклетния Дзен на Пърсиг, Метафизиката на ценностите и котката на Шрьодингер.

ФЕНИКС

Възкръсна ли от тъмни пепелища,
разпери ли крилете птица в мен,
премина ли през тягостното нищо
за нещо, от което съм пленен,

разчупя ли тъмничните окови
от всеки кръг на ада оцелял,
изпия ли реките от отрови
с дъха, останал в устните ми цял,

премина ли през сенки невитални,
през шепнене и крясъци отвъд,
надмогна ли над ужаси реални
с духа, крепящ едничката ми плът,

изригна ли над всички тъмни страсти,
със огън, неподвластен на води,
родят ли се от мене пирокласти
и облаци, летящи към звезди,

тогава ти, Любов, си ме родила,
да бъда твоят феникс в пепелта,
и воден от небесната ти сила,
да кажа, че си жива и в смъртта.

(Ясен Ведрин)

За Теб, Дела!
И за светлия ти извор!

Bидях на трона - цар е Пошлостта .
Лакеи мазни тичаха в несвяст
с блюда от глупост ,
безсмислени слова се кипреха
до ситост .
Придворните без срам превиваха гърба
и смешно се редяха в неизменен ред :
благодаря ти , браво , давай още ,
благоговейно чакаме за знак ....
Сита няма вечният глупак :)))

Благодаря, Ведрост!

Родих се с отговорност да се боря
с живота тежък, с фалша, с горестта.
Родих се с намерение да споря
с лъжеца, с лицемера, с пошлостта.

Родих се с убеждение да пазя
красивото край мен, човечността.
Родих се да обичам – не да мразя!
Родих се и ме има на света!

Страшно е

Страшно е да бъдеш неспокоен.
Да живееш с ритъм опростен.
Да замръзваш в полумрака зноен.
Да увяхваш млад и неспасен.

Страшно е да бъдеш неразбиран.
Да не можеш да се защитиш.
Да вървиш по път от друг избиран.
И сам себе си да не виниш.

Страшно е да бъдеш безразличен.
Да живееш в свършващия ден.
Да не бъдеш любен и обичан.
Да не си открил, че си роден.

И от дълговете, и от дълговете няма отърване.

http://4.bp.blogspot.com/-VWgDwWv158o/T5wIC1cBPUI/AAAAAAAACIQ/DPq8bBTni8A/s400/%28%29+1929+molehill.jpg

Картинката е повече от ясна, за който иска да гледа. А който не иска, да си припомни какво се случва от 32-а до 45-а, особено в СССР и Германия :-(.

http://www.youtube.com/watch?v=eVbnni_23jk

Се замеряте със сродните на темата стихове, та просто онемявам. Само добявям: Поетична, моментна снимка на побъркания ни свят. Да се видим в огледалото на поетите и да осъзнаем отражението...

По моето скромно мнение стихът е на високо ниво, но ме навежда на мисли за Поезията.
За мен е недопустимо елементарни същества, представящи се за поети, да използват стиховете си като средство за евтина реклама. Толкова е жалко да публикуваш всяка сутрин чалга стих, да идват двама-трима клакьори, които с чат да те изпратят на първа, и после да започнеш да се помпиш. Тоя кретеноид убива с мръсните си лапи Поезията, не е поет, а клоун и поражда погнуса.
Мисълта ми е да не се принизяваш до нивото на чалгаджията Азис Станков и да не затлачваш сайта с кичозни постинги,а да бъдеш Поетеса. Ролята на шут е за него:))))))

Прекрасна си, Wonder! Много е искрено! И хубаво..

е заложен във всеки и всичко, но никой и нищо не се повтаря... безкрайна спирала е чудото Живот. Този стих е един от многото ти върхове. Поздрав!

Колелото на Съдбата никому не прощава. Няма ненаучени Уроци. Има повтарящи се необходимости до крайното им смилане и усвояване.

Именно! Геоцентрично щрак от нагорните медиум цели.
Си вис пацем, пара белум! ;)))

Blogpredator, не разбрах как докато ти отговарях на коментара, под точно така изписания ти нейм, стана "анонимен"? Вероятно си деактивирал блога си своевременно или е бил скоропостижно изтрит, все едно, но отговарям:
Ако беше blackpredator щях надълго и широко да ти се усмихна вербално, но сега ще се огранича само до полуглаголното посочване на 15-я камък на Риоанджи, позовавайки се на факта, че Поезията, бидейки флагман на Изкуствата, не е създадена за битов драматизъм и както казвах на един приятел днес: има поети, които пишат добре, но пишат за делничните и битовите си въжделения, преживелици, дадености, семейни случки и пр., има поети, които пишат, за да благотворят на душата човешка, има и такива, които са водени от егото и описват себе си. Има всякакви. Но има и поети, които пишат, за да дишат.
В новата ми книга "О`БожеНие" мисля, че публикувах един стих в тази посока за "Поетесите".
Като го изровя ще го постна... някой ден, но не всеки ден, хахаххх...
И още нещо, за разлика от споменатия от теб пишещ, който ме сурвака с минуси за собствено самочувствие, за което благодарствам усмихнато, моя милост не би се принизила да анализира характеропатията му по никакъв повод.
Има хора, които Виждаме и които не виждаме.
Та споменавайки blackpredator, ще финализирам с култовата му фраза: "И кухите лейки имат някакъв обем за разлика от пишещите решета."

PS Тези явно вървят в комплект с теб:
10:45 - yeti
10:43 - zryncho

И ти, Миа! И всички ние, създадени по образ и подобие Божие! :)))

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/12/12/prekrasnata-volnost.649439

Ти знаеш! И в правотата си ме сещаш за Пол Елюар и гениалното му "Пеперудата на това което Си, прелита над паяка на това което си бил", защото все пак "по-маловажно е да се наведеш и да запишеш усещането, отколкото да се навдигнеш и да целунеш устните, които го предизвикват."

Това е поредният ти връх в твоето творчество, а завършекът на това стихотворение много добре ми се отрази и ми обясни някои неща, които лично ме касаят. Казват, че скорпионите могат да възкръснат от пепелта си и това многократно ми се е случвало, поради фениксовия код, който явно ми е заложен в разширен вариант. Въздухът днес е много сгъстен и не достига, в блога също. Чудех се дали да продължа да влизам тук, но взе връх добротата:)))

Не съм се дезактивирал, вероятно е нещо от бъговете в сайта.

"има и такива, които са водени от егото и описват себе си."

Точно такъв е споменатият от мен. Съгласи се, че когато:
един автор публикува като конвейер всеки ден,
постингите му са накачулени от неколцина сипещи му безсмислици субекта, за да трупа коментари и да е на първа,
манията му да си гледа на първа вече е тревожна и изисква да се обърне към психолог, тъй като никой друг поет не прави това,


...то в случая става дума точно за шут.
Другите 2 ника не вървят с мен:)

Аз гласувах с плюс, а камарата от минуси, които получава Азис са знак, че , изключая неколцината подлоги около него, блогерите не харесват затлачването на сайта от него.

Позволи ми своеволието да не участвам в тези Пунически войни за кокоши яйца. ;)))
Винаги съм казвала, че голям Поет може да бъде само големият Човек.

Малкостите на малкия човек не повдигат перото му по-високо от собствения нос и независимо колко дукеси от "Скара-бира" му подпират лоста от първи род, Менталния клошар си остава духовен примитив.
А и не обичам тесноскроените хора да ми бъдат обект на разговор, поради етична неприемливост и липсата на пълноценност в Съдържанието им. ;)))

Хахахаххх... питай Коста колко еднакво се чудим. ;)))
Обичта към блога, по моему, трябва да се простира само върху собствия блог и читателите му, които ценят духовните съпричастия, което всъщност е смисълът на блогатството и блогаруването.
Само осмисленото блогатство може да мотивира оставането тук на прекрасните, добри и светещи хора. А те са доста, както знаем. :)))

"Пролет моя... моя бяла, Пролет"!

Поздрави!

Стоварвам, развихрям, отприщвам и пея
на нощния вятър прастария стих.
Потръпвам, потъвам, стоя и немея,
защото от радост скръбта си простих.

Много ми хареса!
Поздрав!:)

Всичко има начало и край, но всеки край ражда ново начало.
Това е фундаменталния общ закон в Космоса.
Катарзис на индивида - ДА, но катарзис на цивилизация? - едва ли е възможен. Вероятността клони към нула, според мен. Не си представям как милиарди човешки индивида едновременно ще преживеят армагедон или апокалипсис.Защото тоталният катарзис е само следствие, така мисля.
А стихът ти е върховен - всеобхватна изключителна образност на сегашното състояние на човечеството, поне аз така го виждам, и надеждата за фениксов код в него!...
Поздрав!

Нещо не ми е съновно в момента и си препрочитам за пореден път нещо написано през 35-а година. И си мисля, че при тоз цикъл надолу, ще надминем описаното :

"От особено значение тук бяха двете големи събития, с които почна новото ни свободно съществувание: Освобождението, за което ние сами нямахме никакви заслуги, а след това – неочаквано лекият ни успех при Съединението и войната в 1885 г. Не е местото тук да се спираме върху значението на тия две събития за целия ни по-сетнешен живот. Достатъчно е да обърнем внимание само на една от техните последици. – Ние заживяхме с лекомисленото съзнание, че големите постижения в историческото битие на един народ не се нуждаят от дълга и всестранна подготовка, от предварително и умело организиране на неговите духовни и материални сили, от внимателно претегляне на много външни обстоятелства. Поради това, народът ни навлезе в най-новата си история с психиката на парвенюто и авантюриста: две черти, които и до ден днешен образуват най-характерната особеност в духовния образ на нашия полуинтелигент."

http://www.librev.com/index.php/--/1772-2012-09-18-14-53-40

"Но този свят с катарзисния код
в основите с доказана човечност,
пак фениксов възкръсва за живот
в олтарите на срутената вечност."

Така било е винаги, когато
егото напускало е своя трон,
за да възкръсва за живот доброто
с деяния, заслужаващи поклон!
Бог си знае работата!
Затова чудесата никога не свършват!
А нещо трябва да сторваме и ние!:)
Всяка прашинка в Космоса не е случайна!!
Благодаря ти за поредната доза вдъхновение!!
Слънчев есенен поздрав!:)

Поздрав!

Много ме радва стиха ти, винаги! В момента е като подкрепа, явно Феникса винаги възкръсва:) Поздрави и много усмивки!

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2009/03/21/pepel.311321

Томич,
в по-конкретен фениксов план, Катарзисите на душата винаги са свързани с водата и огънят. Средоточието на Огъня е Сърцето, а на Водата – очите.
Огънят отвътре e любов, а сълзите са сгъстена светлина.
Знам, че ще ме разбереш:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/08/01/pytiat-na-sylzite.585026

Тихите премъдрости на спрялото мълчане
вечно ще ни водят през мрака на света.
Имали сме мигове Божествено избрани.
В тях сме опознавали живота и смъртта.

Да, Инел, космически прашинки, следващи безпрепятствения глад на душата, сме.
Каквото и да търсим, то трябва да има извор и в самите нас.

http://wonder.blog.bg/poezia/2009/12/13/drevno-ochakvane.453735

Житейските кръговрати следват кръговратите на любовта. :)))

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/04/28/krygovratite-na-liubovta.64974

Оооо, трипланинецо, ти къде беше почезнал? Радост ми е да прочета букви от теб. ;)))

Когато небето е близо, а погледа пълен с гора,
когато дърветата близват с върхари добри планина,
превръщам се в птица и цвете, ухая в дъждовен цъфтеж,
размахват се в полет ръцете, душата ми пие копнеж.

Врати ми отварят мъглите. С наметка от облак вървя.
В прегръдка на борове скрита отпивам магийна вода.
От бабини приказки чула: “Гората е приказен храм!”,
се скривам в добра молекула и тайно оставам си там.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/05/14/gorata-hram.70095