2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Най-важната ни връзка е със себе си.
И после следват други отношения.
Да си наясно с дивите си трепети
е по-велико дело от сношение
с природата на източника горен,
през който небесата ни ветруват,
от който суче земният ни корен
и на крилата с вярата будуваме.
Най-чистата ни връзка е със себе си.
И после с любовта дарила ближния
с богатството на силните ни хребети,
които с дух в земята си разнищваме.
http://wonder.blog.bg/poezia/2009/10/23/pytuvane-v-sebe-si.421008
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/11/03/ako-sreshtna-pak-sebe-si.629014
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/05/11/biah-sebe-si.191415
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/03/15/osydil-sam-sebe-si.173007
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/04/08/jiteiski-razmisyl.725246
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/09/27/popytno.611535
Съществува процес карма-съдба
Философията против догматизма
Усмивки за теб!:))))
към другите, към клоните, към корена...
И ако всеки все към себе си пътува,
едва ли ще се срещне с другия... :)
Усмивки за теб!:))))
Когато го о`съзнаят повече хора, светът неизбежно ще започне да излъчва Доброта.
Велико е да срещнеш собствената си правдивост. Тогава ти става бистро на душата.
към другите, към клоните, към корена...
И ако всеки все към себе си пътува,
едва ли ще се срещне с другия... :)
Няма как да е затворена, ако срешнеш себе си de profundis, защото всичко е свързано с Всичко. ;)))
Житейското ми кредо съдържа няколко фундамента - два от тях са: Всичко свое нося в Себе си и Немо дат кве нон хабет! /Не можеш да дадеш това, което нямаш/
Знам, че Ти знаеш... :)))
Единствено Искрената Доброта може да прави Чудеса.
Душата ми молитва е към Бога
през своята любов и топлина.
С душата си ще искам и ще мога.
Родена съм за теб от светлина.
Прииска ми се да ти кажа разни неща за вчувстването и обичането, които вадят от нас Думи на Трон /и по Метерлинг/.
"Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия тебе или по-точно, да си обичан въпреки тебе." Юго го е казал направо consensu omnium... /в моя случай/ за всеобщо съгласие. :)))
Благодаря! :)))
ПРЕДИ ДЪЖДЪТ
Преди дъждът да стигне до земята
и оплоди душата й с цветя,
преди да се изпълни с мед луната,
преди до дойде приказна нощта,
аз твоите пътеки ще извикам
при моя свят от дъжд и от звезди.
При теб ще бъда всякога и никога
с душата си от обич и мечти.
Сега цял ден ще си бия самошеги. ;)
Сега цял ден ще си бия самошеги. ;)
Самошегата, братче, е най-великото ни можене след Любовта. ;)))
Нямам нужда от мир и поверия,
от повели на тъмни причастия,
от обрамчени ниски предели,
от съмнителни мигове щастия.
Поздравления за стихотворението, което ни кара да погледнем навътре в себе си!
Поздравления за стихотворението, което ни кара да погледнем навътре в себе си!
НАВЪТРЕ
Пак движа се навътре.
Към собствената бездна.
А рибите мълчат
като олтари.
Рибарят плува дълго,
а после се оглежда,
съзнал, че с неми риби
разговаря.
Откривам всички знаци,
попаднали в душата.
Откривам
неоткритите пространства.
Отплували сърдечия
припомнят красотата
на цяло мироздание
от странство.
Еросът е велик демон , мили ми Сократе ! :)
Все още се сношаваме с корена , за съжаление....
Благодарности , Чудо , покачил съм се на раменете ти ! :)
Мъдро е !
http://www.youtube.com/watch?v=9bxc9hbwkkw
Каква ти идея - космическа истина си е! ;)))
Ако не познаваш себе си, никога не ще достигнеш до някой друг. И не визирам външната битийност на реалията, която обитаваме... временно. ;)))
Ако не си се чувствопознал най-искрено то...
... Слънцето е същото,
но есента е друга.
Липсва й слънчевото.
Така е, но за всеки идва Видов ден. /Лаф на моята прабаба Велика./
Капчуците знаят,
че всичко е временно
в кръговрата на нещата.
Да! Да и да. :)))
Нещо за теб - пролетно с есенни сълзи:
ДЪЖДОВНА И ОБЛАЧНА
Дъждовна и облачна крача след себе си.
Върху ми изливат се чаши от дъжд.
В косите ми вплитат се, сякаш са гребени,
на вятъра устните. Пролетна ръж
протяга зелени прегръдки към мокрото
лице на стаения есенен мрак.
Дъгата се смее, окъпана в локвите.
Пристъпвам оттатък вселенския праг.
Дъждовна и облачна крача след себе си.
Душата ми пее. Отключен смехът
търкулва по бузите мокри и сребърни
звездите. И пак вън се лее дъждът...
Еросът е велик демон , мили ми Сократе ! :)
Все още се сношаваме с корена , за съжаление....
Благодарности , Чудо , покачил съм се на раменете ти ! :)
Мъдро е !
http://www.youtube.com/watch?v=9bxc9hbwkkw
Хахахахх, това с покачването на раменете ми образува асоциациите на Хегел, щото, мили ми Сократе, Совата на Минерва излита само на здрачаване. ;)))
А ако не се опознаеш и вдадеш на ползу роду, нали знаеш... Страшно е! ;)))
СТРАШНО Е...
Страшно е да бъдеш неспокоен.
Да живееш с ритъм опростен.
Да замръзваш в полумрака зноен.
Да увяхваш млад и неспасен.
Страшно е да бъдеш неразбиран.
Да не можеш да се защитиш.
Да вървиш по път от друг избиран.
И сам себе си да не виниш.
Страшно е да бъдеш безразличен.
Да живееш в свършващия ден.
Да не бъдеш любен и обичан.
Да не си открил, че си роден.
е по-велико дело от сношение
с природата на източника горен,
през който небесата ни ветруват,
от който суче земният ни корен
и на крилата с вярата будуваме."
.........................
Извинете ,но бихте ли ми обяснили какво означава думата "ветрувам"?
Кой е "източника горен", "през който небесата ни ветруват, от който суче земния ни корен" и...изведнъж - ни в клин,ни в ръкав - "и на крилата с вярата будуваме"???
Чии са крилата?
Еросът е велик демон , мили ми Сократе ! :)
Все още се сношаваме с корена , за съжаление....
Благодарности , Чудо , покачил съм се на раменете ти ! :)
Мъдро е !
http://www.youtube.com/watch?v=9bxc9hbwkkw
Хахахахх, това с покачването на раменете ми образува асоциациите на Хегел, щото, мили ми Сократе, Совата на Минерва излита само на здрачаване. ;)))
А ако не се опознаеш и вдадеш на ползу роду, нали знаеш... Страшно е! ;)))
СТРАШНО Е...
Страшно е да бъдеш неспокоен.
Да живееш с ритъм опростен.
Да замръзваш в полумрака зноен.
Да увяхваш млад и неспасен.
Страшно е да бъдеш неразбиран.
Да не можеш да се защитиш.
Да вървиш по път от друг избиран.
И сам себе си да не виниш.
Страшно е да бъдеш безразличен.
Да живееш в свършващия ден.
Да не бъдеш любен и обичан.
Да не си открил, че си роден.
Ахаааа, в здрача значи...белким тъмно е вече....
знам , знам ....по болките познавам най- тъмното преди изгрева...:)))) благоДарности за хубавия комент ! ::)))
Ветрувам единствено по собствена воля и самопозовавайки се, а ако перифразирам една хвърковата мисъл то литернатурните анализи "са в часовете в другия край на коридора". ;)))
Каквито са и другите Ти творби и мисли. Като тези, с които допълваш коментариите на читателите си и превръщаш публикуването на своите стихотворения в празник.
Коста
И тръгвам към тъгата.
Да я прекрача.
Каквито са и другите Ти творби и мисли. Като тези, с които допълваш коментариите на читателите си и превръщаш публикуването на своите стихотворения в празник.
Коста
Коста, през всеки миг, изпълнен с любов и съдържание, Животът си е за Празнуване!
ЧОВЕК ИЗБИРА САМ
Човек на този свят избира всичко -
и хляба, и дома, и брата,
и своя път, и своята си личност,
и чувствата, и свободата
дали да бъде роб или пък рицар,
дали да свежда гръб и да роптае,
или да бъде синева и птица,
която иска да лети, да знае!
Човек избира всичката случайност -
да е различен или да прилича
на своята мечта, на свойта тайна,
да мрази или да обича!
с която
ближния даряваме..
Б.
Тъкмо се чудех дали да се на-правя на дръж-ми-шапката или да ти кажа, че е време да си ударим шапките в земята с това единомислие. ;)))
Скрий им шапката и бягай стилно,
щом те погне по петите вятър.
Днес въжеиграчите са силните.
Утре ще някой шопски Сартр.
Бръснеш ли посоките, изгубен си
в плявата брадата на тотема.
Колкото и болки да оскубеш в теб,
все ще има още за превземане.
Взех от славей чудна нота.
Взех черта от ръб на пропаст.
Взех от агне клета кротост.
И от ехото широкост.
с която
ближния даряваме..
Б.
От последния миг
на всевечното
ще забравяме
всеки свой сън
за живота си стар
и предречен,
за предишните свои
„навън”.
А и ближният ще е различен - пак по наш Избор. :)))
И аз поздравявам! С това:
ДЪЖД - ЧУДОТО
Днес разбрах нещо толкова старо -
всеки дъжд има свой аромат,
всеки дъжд има своя китара,
всеки дъжд е красиво-богат,
слял в един танц земята с безкрая
и създал там безброй чудеса -
от копнежа на тайна до рая,
и от облак до млада трева.
Знам, че Ти знаеш... :)))
Единствено Искрената Доброта може да прави Чудеса.
Душата ми молитва е към Бога
през своята любов и топлина.
С душата си ще искам и ще мога.
Родена съм за теб от светлина.
Благодаря Ти за светлото четиристишие - подарък.
От 'научна' гледна точка душата оставя индивида да се лута в света, докато не се насити в многопосочната си екстровертност, след което се случва късото съединение на еднопосочната интровертност, в която душата вече има спусък на личност и така по стълбицата на планината продължава изкачването на Вселената, в същото време ако човек не е стъпил здраво на земята няма как да се осъществи светкавичният ръкав, понеже и той като всичко останало с корен тръгва от земята.. :D
когато открием какво щастливи ни прави,
то се превръща в единствена наша цел драгоценна.
И тръгваме към нея, като внимателно си избираме обкръжение,
защото от това зависи духовното ни сношение.
Най-ясния знак, че сме постигнали наистина мечтаната нирвана
е добронамереното отношение към всичко, за което се хванем.
Удовлетворението разширява кръгозора
и ни прави по-човечни хора.
Постигаме хармония с Вселената, чието име е любов!:)
Твоето също, мила!
Предколедни вълшебства за теб!:)
Сърдечни поздрави!:)
Омайваща светлина си ти.
"И стало беспощадно ясно
жизнь прошумела и ушла."
А. Блок
Правилната самооценка в само-обичането не трябва да се прелива в егоистична самовлюбеност, защото тогава от Само-познание с дълбочина, човек се превръща в мерзавец или Нарцис. ;)))
От 'научна' гледна точка душата оставя индивида да се лута в света, докато не се насити в многопосочната си екстровертност, след което се случва късото съединение на еднопосочната интровертност, в която душата вече има спусък на личност и така по стълбицата на планината продължава изкачването на Вселената, в същото време ако човек не е стъпил здраво на земята няма как да се осъществи светкавичният ръкав, понеже и той като всичко останало с корен тръгва от земята.. :D
Намасте, Амрак!
Нали знаеш, че си от тези хора...
... които остават в дълбокото
на сърцето, на храма, на всичките истини.
Имаш нужда да ги изкрещиш от високото.
И да отпиваш глътки от тяхната изповед.
Когато държиш ги в прегръдка, Живота са.
С тях ветруваш на всичките седем небета
в светлината на кръста, по пътя голготен.
Те са твоята дан – медна тичинка в цвете.
Всеки ден е меандър битийно постигнал те,
с овладяното страстниче в твое си можене.
Всеки миг е дъхът пак прошарил ти миглите
със сълзата простила острието на ножа.
Даам... от сърцето. :)))
http://wonder.blog.bg/poezia/2009/06/06/syrce.345022
Тихоглас вятър нежно шепти. Всеки камък превръща се в роза.
Своя огън за мен разпали нестинарски, разголно-безбожен.
И когато изтлее от сън утро млечно, пулсиращо лудо
с моя поглед ще тръгва навън невидяно в душата ти чудо.
когато открием какво щастливи ни прави,
то се превръща в единствена наша цел драгоценна.
И тръгваме към нея, като внимателно си избираме обкръжение,
защото от това зависи духовното ни сношение.
Най-ясния знак, че сме постигнали наистина мечтаната нирвана
е добронамереното отношение към всичко, за което се хванем.
Удовлетворението разширява кръгозора
и ни прави по-човечни хора.
Постигаме хармония с Вселената, чието име е любов!:)
Твоето също, мила!
Предколедни вълшебства за теб!:)
Хармония...
ИНел, Благодаря!
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/04/27/alfata.535228
Сърдечни поздрави!:)
Заради твоята ослънченост отвътре е. :)))
Аз узрявам и ставам море.
Ти си буре барут във небето.
Ти си стаи за много нозе.
Аз съм огънят, който е цвете.
Аз съм дух и художник-поет.
Ти си дъно на моята песен.
Ти си чудото в миг непроклет.
Аз съм дивната хубост на есен.
Омайваща светлина си ти.
Еххх, ти! ;)))
Ако щеш вярвай, осени ме това като асоциация след сърцепреливанията ми /съвсем по ФрансоаВийонски/:
"Зоват ме Франсоа, комуто това тегне,
в Париж край Понтоаз, роден и расъл странник,
но в мазен клуп въжето палачът щом пристегне,
вратът ми ще узнай тежи ли моят задник."
И понеже сме си Прашинки светлина:
Несъвършени сме. И грешно се тълкуваме.
Виниме се за есенното краткоручие.
Отпиваме си вино за добруване,
но си оставаме далечни и неслучени.
Нетърпеливи сме. Делят ни много пропасти.
Крилата нетърпяват да прелитат все
в онези незатоплени удобности,
които някой ден ще се постелят в мен.
Непровидяни сме. И Промисъл боксува ни
с невнятната стихийност на пролуките.
Небето се отваря и рисува ни –
прашинки светлина, искряща в буквите.
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница