2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. rosiela
13. getmans1
14. sparotok
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. sekirata
10. bateico
През вековете Правото и Правдата се развиват в успоредна еволюционна градация, без да се отричат или да противостоят. Същинската им основа е с дълбоко преплетени корени през времето.
Днес Правото развива своята нормативна същност чрез принудителната сила на Държавата. Правните норми се развиват и санкционират от компетентните държавни органи по определен ред. Държавата е политическата рамка на обществото, която се характеризира с три елемента: територия, население и данъци. Методите на правно регулиране са: Равнопоставеност, Власт и подчинение и Метод на препоръките. Правото има защитна, възпитателна и регулираща функция.
Правдата сравнена днес с Правото, вече отстои на субективно-личностно ниво и е критерий за по-висшата човешка етика в отношенията между хората. Правдата има свой морален кодекс, в който липсва външния императив да властваш над другите. Тук личността, осъзнавайки собствената си етика в субективен план, отстоява правдивата си позиция в обществото, свързана с обективната и субективната Истина на отделния чавек.
Ако сравняваме Правдата и Правото, то първото е фундаментът за второто. Ако ги разграничаваме – то Правдата има основополагаща функция във формирането на позитивния и честен характер на човека, а Правото се разраства до няколко структурни двойки в законотворчеството си: частно и публично право, материално и процесуално право и вътрешно и международно право. Правото вече надхвърля, макар и да засяга, частните интереси на човешкия индивид в неговия личен свят. То се прелива в публичност, която осигурява обществените интереси като цяло. Правдата дава етичната квинтесенция на личността. Правото вече определя благата, които са значими и какво правно поведение трябва да има субекта по отношение на разпореждането, приноса, реализирането и пр. на тези блага, както и механизмите за тяхното опазване, защита и регулиране.Хубаво си го написала, Чудо, но идеален вариант. За да е истина, трябва да има известен егалитаризъм в социума по отношение на Правото и носителите му, иначе остава пожелание.
Правдата при нас се превърнала в някакъв езотеризъм, имащ далечна роднинска връзка с Правото.
14.10.2011 22:45
Ако разгледаме предпоставките за правните отношения – правната норма е правилото за поведение на субектите в едни правоотношения, а юридическия факт е оная част от системата, която води до възникването, изменението или прекратяването на правните отношения. Юридическите факти биват различни, според характера на правните отношения: правопораждащи, правопроменящи и правопрекратяващи. Според проявената или не човешка воля и съзнание, юридическите факти се делят на юридически действия и юридически събития. Юридическите събития са извън човешката воля и съзнание. Такива са природните бедстия – земетресения, наводнения, пожари и др. Юридическите действия са плод на човешкото съзнание и воля, бивайки правомерни или неправомерни.
От тук можем да си позволим и относителния извод, че Правдата участва като неразделна част от Правото във всичките му аспекти, съдържащи факти, независимо, че има етично-личностен характер. А Правото се позовава на Правдата непрекъснато като фактическия му състав е плод на факти, които носят определени правни последици.
За правото говори и Мефистофел на студента:
"За правото,що с теб се ражда ново, не чуваш ти едничко слово."
Благодаря Ти за тези мисли за Правдата и Правото,Дела.
Коста
И това не е всичко. Правото се мъчи да регламентира прекалено лични и дори интимни отношения, понякога доста абсурдно. Как се доказва домашно насилие примерно? Защо не са равностойни санкциите за физически и психически тормоз. Да не говорим за абсурдите като законна самоотбрана и несъобразена скорост. Най-големи са абсурдите при трудовото законодателство.
Правото, регламентирано от управляващите, все повече улеснява тях и все повече затруднява обикновените граждани. То става все по-неразбираемо за тях и вече не можеш да отреагираш елементарна несправедливост без квалифициран посредник - адвокат. Елементарна грешка в един документ може да те извади от ежедневната ти дейност за месеци и години и да те принуди да доказваш че не си камила.
Същевременно е бъкано с абстрактни понятия, субективни за всеки човек. Да речем наличие на умисъл.
И това е нормално. Невъзможно е в един регламент да включиш цялото разнообразие на живота.
И аз ти благодаря!
Принципно си прав, но засягаш един вагон нарушени права, които де факто не изобличават Правото само по себе си, а ЗаконоТворците му.
Леко ще се повторя в коментара с един друг, но е важно да знаем кое е фундамент и кое надстройка през времето като развитие и жертва на обществените порядки.
Правдата е фундамента и Истината остава широката й основа за честност, лоялност и справедливост, върху които Правото се явява надстройка.
От древни времена хората почитали Библията и изповядвали нейните Десет Божии заповеди като свой морален кодекс. Днес Правото има своите основни отрасли, според предмета и метода на регулиране на частно-правните норми. И те са: гражданско, търговско, трудово, семейно, наследствено и международно частно право. Отрасли на публичното право са: конституционно, административно, наказателно, гражданско-процесуално и наказателно-процесуално, международно публично право и др.
Източниците на Правдата сме самите Ние. Източникът на Правото са писаните закони.
Правдата има духовно измерение. Правото има материален израз чрез прилагането на нормативните актове, защото е плод на общественото ни развитие.
Правдата има индивидуален характер. Правото – обществен характер.
Правдата определя кои сме ние като личности. Правото регулира и санкционира отклоненията от етичните норми в поведението на личността, когато те са в противоречие с обществените интереси.
Правдата има индивидуално волепроявление и разбиране за нещата. Правото въплатява еволюционните достижения в развитието на цивилизациите, които регулират поведението на индивида.
Мярата за позволеното поведение е вградена дълбоко в нас, благодарение на Правдата. А Правото обезпечава тази мяра.
Човешкото право вече има за цел да рамкира границите на човешката изобретателност за извличане на изгода. Кауза пердута. То не защитава най уязвимите слоеве - бедните и простите, които поради незнание, или невъзможност, отдавна не са в състояние изобщо да търсят правото си. От друга страна "играчите" го използват като оръжие срещу обществените интереси.
Фундамента остава за простолюдието.
Правото на по-силния се трансформира в право на по-способния да жонглира с правните норми. За какво право говорим? Съвременното право е културна и имуществена сегрегация.
Патетиката на юриспруденцията е фалшив брътвеж на нивото на гражданството:)
Правото обслужва много повече властовите системи, отколкото нравствения си фундамент. То регламентира особен вид канибализъм в "интерес на обществото".
Придошла веднъж водата и отнесла фундамента ....прощавай ме , аз още съм на предишната вълнA.....:)))
Вие юристите трябва да държите "подпорите" здрави , иначе , виж кво става по българските вилаети ! :)))
Да си жива и здрава, аз пак си мисля за този медал ! :)))
Има как да отстояваш правда без да балансираш интереси, ако интересите ти съвпадат с нея и правят възможно най-голям брой хора щастливи.
Правдата участва като неразделна част от Правото във всичките му аспекти, съдържащи факти, независимо, че има етично-личностен характер. А Правото се позовава на Правдата непрекъснато като фактическия му състав е плод на факти, които носят определени правни последици.
В интерес на истината и извън контекста, когато рисуваш съществуващата ъндърграунд действителност, си напълно прав и не случайно х`айдукатството се е превърнало в плевелно изкълняване над и отвад закона.
Ако обаче всеки умееше да отстоява правдата си независимо от цената, за собствената правда говоря, светът щеше да е съвсем различно място. И това време ще дойде, бъди рахат.
Всеки е Das Ding-an-Sich /нещото само по себе си/ и търсещия кормчия /кибер-нетика/, но някои още спят за духовните разплати, които им предстоят когато не благотворят на истината и справедливостта.
Време е хората да започнат да си разчитат семантиките, а това както знаеш е пак самотно занимание и опира до Правилност, което отново отвежда до Правдата де юре.
И сега – притчата за Пеликанът.
Пеликанът е египетска птица, обитаваща безлюдните места край Нил, откъдето е придобил и името си – нали Египет се нарича “Canopos”. Ако може да се вярва на мълвата, пеликанът убива малките си и скърби за тях три дена, а след това се пробожда и ги съживява, като ги поръси с кръвта си.
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница