Конят ми /в стил Пипилота/ - чуден, обичан безкрайно.
Сребърен приказник сроден! Свят с доброта и омайност.




Край маслинова горичка го оставях всяка есен
и очаквах всички птички да му пеят свои песни.



Толкова любов в очите, мислех, няма при човека!
Вярна почит и в сълзите правеше през мен пътеки.



Куче сребърно и котка - той бе шнауцер, тя - персийка,
сребърно край мен се случиха. И с години радост пийвахме



от сърцата си горещи, от еднаквите привички
и от щастието общо сребролейни се обичахме.



Моите животни сякаш, все сребристи ми се раждат
и когато спя, те в мрака пазят ме и предугаждат



всяко мое звън-копнение, всяка моя тъжна мисъл.
Вярност, грация, движение... ехх, какво ли ни орисва



да сме заедно в живота си - сребърни и ветролейни
и дори да сме с хомот да сме приказно-елейни?



Посветено на сребристите ми домашни любимци:
Зангадор /син на Алидор/,
Кампос /син на Кантен льо Гран и внук на Индирас Абракадабра - най-награждавания мител шнауцер на всички времена/,
КИко /персийска принцеса с японски маниери - кръстена е на принцесата на Япония - Кико/




NB! Снимките са личен архив!

Чуден свят!
Волност крилата безкрай!
ОБИЧАМ!:)

Чудна приказка си разказала за кончето и другите животинчета.
Нека все да ти е сребристо:)))

Преди няколко дни се замислих над сребърната нишка в живота ми.
Наоколо ми... всичко живо е сребро! :)))

И аз ОБИЧАМ този свят! Много. :)))

„Който обича сребро, той няма да се насити на сребро.“

Още богатства Чудо...

... всеки сребърен косъм е миг на изживяно щастие!
Та аз ако си остана ненаситна в среброструйностите, дал Бог платината и водата. :)))

Странни,много странни имена за домашни любимци-откъде ли сте ги научила в този им вариант?

Сега на негово име е кръстен заливът, където беше рибарската му хижа! )))

Сребърна музика зазвуча, от сребърните струни:))))

засипани от красиви думи и красивия красавец на снимките:) а другите любимци ще изчакаме да ги видим :)

... Едно време си мечтах за бял, петнист кон...(тогава имахме червен, с бяло петно на муцунката...) ...
... Събужда мечтание в сребърно - конят, името, цвета ... времето ...! :))
Слънчева ,усмихната събота и неделя Дел, красиво е... ! :))

Красавец :)))

Зангадор е поколение на Зангара и Алидор и си дойде някак с името.

Кампос е невероятно красив мителшнауцер и цялото му име по паспорт е Кампос Атил Джъсти - Абракадабра.
Внук е на Индирас Абракадабра - мителшнауцера недостижим световен шампион на всички времена и питомник на Мголса.
Другият му прадядо е Ниневейл Копирайт - абсолютен европейски шампион за всички години, в които се е явявал. Произхожда от най-добрите родословия в Европа на Халвеег и Кемпваарт.
Аз не си падам по киноложки изяви, а и нямам време за подобности /те си искат посвещаване/ и Кампос бе заведен само на една юношестка киноложка изложба, за да обере медалите. За него мога да напиша книга с примерно заглавие "Кучето като човек". :)))

КИко също си дойде с името и се казва така поради японската си грация и факта, че кикоти ли се някой тя се настанява до него да го целува. С три думи, защото обича смеха и особено бурното кикотене. ;)))

Не съм чувала за този рибар, но когато веднъж ми се наложи да посетя Китен /отвратителен чалгарийски и ужасно мръсен "курорт" ми се видя тогава/, за освещаването на един нов хотел, помня, че бях толкова отвратена от екстериора на градчето, че се забих в заведението с име "Зангадор" и цял ден прекарах под едно водопадче и с крака във водата в пиене на мнооого дайкири-та. ;)))

PS А рибарят явно си е струвал като човек, щом са кръстили залив на негово име.

http://www.youtube.com/watch?v=BZFN3K5ylGY&feature=related

Е, ти можеш винаги да си нарисуваш желаното!
Това е от любимите ми твои коне:
http://sunn.blog.bg/izkustvo/2010/09/17/ustrem-napred-2.607060

От тези, от които ти трепва под лъжичката.

http://sunn.blog.bg/izkustvo/2010/09/16/ustrem-napred.606478

Черен... - от тъкъв съм падал, да!...През лятото козината му бе златиста, ... просто не успях да го спра, плъзнах се(без седло с условна юзда) напред по врата му, после под предните копита, прескочи ме... и продължи в галоп напред ... същия беше , казваше се Вран(Черен) ...
http://sunn.blog.bg/photos/98569/original/Horse01_web.jpg
... На бял така и не се качих... само като деца ... моят,, бял кон мечта и до днес '' - пръчка с бяла грива от плат на ресни и бяла конска , изработена глава(от мен) ... и в рисунките ми... , колко ли още бели коне ще има ...?! ...
http://sunn.blog.bg/photos/98569/original/Horse_04web.jpg

http://www.youtube.com/watch?v=urI4v2Ae328

Е, който си има жив показва него.:))
Аз само нарисувани мога да покажа.:))
Привет!:)))

Няма по-красиви от арабските коне. Изящество с дълги крака и горда, царствена осанка.

http://www.youtube.com/watch?v=LeKSh68pvMQ&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=WZbd3d8hg-o&feature=fvwrel

... Вероятно и издръжливи(надеждни) в сурови условия като тези в пустинята ...:)) да, истина е!

Красавец!!! Невероятен сребърен красавец!
Поздравиии :)

Красота и достолепие!

Съни, сребристите ми уклони включваха и делфините доскоро. ;)))
Вече не, откакто разбрах, че убивали за удоволствие. Ъххх..., а тъкмо бях открила едно стадо в сребристо с два бебОка в близост до Драконовия залив.

queerfish, йеееее - точно този възглас и още един /ама няма как да ти го извикам съвсем/, но е нещо като "Хууу-уаааа!" са му любимите на Зангадор. :)))

Ивана59, само благородно се радвай, ти другото /със завистта/ и без това не го можеш, поради благородството отвътре. :)))

za kotki obichame i edna i sqshta poroda kone!
Pozdrav ot Mercedes - Arabska Shagia.Bashta Mefistofel i maika Epopeia:)
Srebqren pozdrav i za teb!:)))

* izvini me za latinicata

Помниш ли Аристократ Великолепний? Отиде си. За жалост. Инфаркт. После взехме КИко. Вече е на 3 години. И е като сребърен слон, който меля риби денонощно.
Ще й посветя един постинг някой ден и ще видиш каква топка от любов е. ;)))

... Да, спомням си добре когато тури чертата на делфините ... ;)))
Но, едва ли в природата има животно(делфина) което да убива само за удоволствие... ?!
...Аз лично, приемам природата на всяко животно, такова каквото е създадено да бъде в нея , жертва или хищник, качествата им за отцеляване са уникални. Възхищавам им се!
...Един сребрист любимец(не домашен) по-малко... природа ...

I pomnia mnogo dobre!:)))
Nie se radvame na Sisi:)Porasna i e edna Mata-Kosmata!:)Neveroiatna stana - meka i dqlgokosmesta:)
Moje da ia pokaja...:)))

sunn, хм... каза ми го човек, чиито думи не подлагам на съмнение. :)))

Който не обича животните, той не обича и хората. :)))
Давай Сисулина да я видим. А аз ще нащракам Принцес КИко-лота.
Няма по-добри потомци на Бастет от персийките! :)))

Поздрави от двете ми вълнисти папагалчета - Белла и Папа!... :))

Прилича на коня на Пипи Дългото чорапче! :))

Квантовите физици казват, че птичите песни стимулират разлистването на природата през пролетта и трелите създават живителни енергийни вибрации за растеж и цъфтеж на всичко живо.
Наблизо тук гнездят едно семейство косове и правят невероятно красив концерт всяка сутрин. Чудни са! :)))

http://www.youtube.com/watch?v=rL4Z9d9oObY

Ами, даа, аз затова се навлюбих в него от пръв поглед! :)))
Не ми ли видя първия ред в първата строфа за Пипилотения кон:

Конят ми /в стил Пипилота/ - чуден, обичан безкрайно.
Сребърен приказник сроден! Свят с доброта и омайност.

Много го харесвам, Зангадор и е конче Огневихрогонче! А звездата, която носи на челото си, да не е процъфтяващ Еднорог!
Пуснал съм нещо за делфините /щях да ти казвам отново да ги запишеш в списъка/ :) а и имам една визия от много време насам, в която има един Сребърен кон пред слънцето в изгрев, слизащ отгоре с възседнал го пламък и стъпил в океана, придружен от два делфина.
:)

Ок ! Не знам ... :)) ... ,, И нищо човешко не им е чуждо.'' ... бозайници ...! :)))

И може би най-вярното... Такава връзка между човек и кон е нещо, което идва свише. Благословена си.

Звездата е за целуване. А и има доста качества на еднорог. :)))

Лу Танг и твое съзерцание
когато яхнеш пламъците с меча,
когато си надскочил миг страдание,
когато си честит да бъдеш вечен.

Като обрана Мистичната роза е.
В света като цяло беше пак безподобно пусто, въпреки присъствието на онази позната нам блудкава всичкост. Дали се беше случило нещо необикновено? Още никой не знаеше... Само луната, с тънки пръсти, редеше в небето блестящи огърлици от звезди, сякаш нощта бе за празненство... Светло беше.
Ако го искаш цялото, ей тук:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/04/30/lunen-spomen.188078

Кон, куче, котка и донейде делфини... А, имам и пеещ гущер под една греда на беседката в двора. Почти като птица ги чурулика едни мелодии. :)))
Любовта на природата е точно толкова голяма към нас, колкото нашата към нея.
Бих гледала и пчели, но не стават за прегръщане. ;)))

В СТАРА ЛОДКА НА МЕЧТА

С прекрасна, стара лодка на мечта
забравата в сърце-море, да стигна.
И на светулка с малката искра,
вълните в твоя свят да ме настигнат.

Душата ти, самотника-рибар,
в морето ми от обич да се мие.
Небето ти с луна от кехлибар,
морето ми на глътки да изпие.

И в стара лодка нашите души
да тръгнат към безкрая в изнемога,
открили се през вятър и звезди
и сляли се в прегръдката на Бога.

извечен страх към животни. Всякакви. И макар че им се възхищавах, правех го ... от другата улица. Едва вчера разбрах причината, татенце ми я каза. Преди НГ приятелки подариха на сестричка кутре. Това животинче така ме преобърна, че пожелах свое Чудо. Сега имам бебе Плюш. Отнема цялото ми време, емоции и радост, затова дълго не съм била тук. Логнах се специално, защото изведнъж ми се прииска да погаля твоя Голям Зангадор! А и да те изпонапрегръщам, за четирите години и затова, че винаги ще си ми Звездичка - Светулчица Чудна, която ми е близост и нежност и красота. Бъди! :)))

...но май, че всяка живинка може да предизвика душата ни.

Даам... бих се грижила за пчели, но още размишлявам над тази отговорност. От м. март когато искаха да ми подарят няколко кошера, но се стопирах поради непознаване на тази точно природна магия.
Ако се реша, ще споделя. :)))

Слънцероснааа... затаи ме до въздишка на сребърна ела. :)))
За събиране от кеффф-а едни Корпоскули:

По скулите ми се търкалят несмислените обещания.
Попиват в чистата ми вяра разколебаните желания.
Походката ми е ранена от грацията на летежа.
Пулсират сините ми вени по бялото. И въртележат
в кръвта ми своята разруха. А после нежно ме стопяват
в ръцете ти от несполука, протяжни в мене до забрава.

По устните ми се напуква неравноделното свистене
на мое вятърно въздъхване, в което ти си на колене.
Прииждащото ми виваче се сронва в тънички кристали.
Отвътре нещо в мен те плаче. Очите ми са онемяли.
През теб реалният ми смисъл буксува в своя непонятност.
Сърцето ми те пак орисва с най-влюбената необятност.

от миналата година у нас има два кошера с пчелички и в събота както си работя по двора на обед, и то близо до кошерите една нещо бзз бзз и кац /аз пък я оставих да ме кац/ и почна да ме роши около ухото, бавно усещане на прегръщащо боцкане ме спохожда, много са им парещи целуФките :) е, един два дена със стегната странична усмивка.. да си призная още не съм се занимавал много с тях, но със сигурност знам, че онези стражарките откачват по косите /най-когато се отваря кошер/, направо си стават гонки с преследване из двора хахаххаха.. а меда ми е нещо любимо, отписал съм захарта категорично и безвъзвратно, откакто разбрах какво е.

Еееееееееееее, страхотен екземпляр! Твърде скъпо удоволствие за обикновен човек като мен... но аз си обичам и по-обикнивенните ми домашни любимци... Но пък колко е прекрасен!!!!
Прощавай, Дела, винаги коментирам стиховете при теб, не музика или снимки, но този път очите не могат да ми се откъснат от тази прелест на снимките... С удоволствие бих го нагалила по челото, ако можех! Обичам конете и то много! Яздила съм... не мой кон, на приятели в ранчото им...
Не ме е страх от животните и интересно, че и те ме приемат... Веднъж се хвърлих очарована към една каракачанка. Докато ми се развикат да се пазя, че хапе я бях награбила. :) Тя не само, че не ме ухапа, но ме и хареса, но след случката като я срещах и собственика и' казваше "къде е Женя", а тя се хвърляше да ми се радва, аз без да искам се отдръпвах с безпокойство, сепната от виковете на хората при първата ми среща с кучето. В интерес на истината никога мен не ме ухапа... а наистина хапела...
Прекрасно животно! Не мога да се отделя от постинга ти! Хубаво е, че можеш да си го позволиш!

Той всъщност е... Голям Гальовник.
И усеща добрите хора. Нали казват, че животните виждат аурата на човека.
Ако види добър и любвеобилен човек, веднага се огалва - пръв лигльо.
Чудник! Невероятно красив екземпляр е наистина.
На една от снимките ще видиш ръката на племенника ми - веднага го хареса и му се метна, щеше се разтегне на въжето. ;))))))))))
Голям Гальовник!

Еха... как съм закъсняла с тези коментари. Явно са писани когато блога ми е бил без модерация.

Амрак, ще ти отговоря на друго място, приятелю. :)))