„От едно и също цвете змията прави отрова, а пчелата - мед.”

                                                                Арменска поговорка

 

Стъблото се изви и се издърпа
обратно в прецъфтялата си гръд.
Увехна пак в най-змийската премъдрост,
а после засънува своя път. 

На цветето в прозрачните пространства
от тичинката пиеше пчела,
душата й – от мед и постоянство
жужеше и летеше  с любовта. 

Едно и също цвете, с дъх благато,
изхранваше змията и пчела.
Нима в света ни с обич, без понятие,
отравяхме, неведоми, меда? 

От корен се прекърши и стаи се
в покълващата пролетна земя –
едно цветче от пчелности орисано
с дъха на най-отровната змия.

 

Ай, ай,ай! Няма да кажа колко ми домъчня за доброто цвете, но ще се спра на два невероятни образа
" душата й - от мед и постоянство
жужеше"
"едно цветче, от пчелности орисано"
Това само ти го можеш, Дела!
Благодаря ти искрено за прелестта и мъдростта!

Този свят е недуален и мисля, че чрез филоSofia-та на общото изначалие е време да осъзнаем дълбоката истина в твърдението, че Човек е Бог в развитие и само тогава ще бъдем еднакво добри към всички, осъзнавайки свързаността си във Всичкото, независимо, че осъзнаването и пътищата ни са различни.

От корен се прекърши и стаи се
в покълващата пролетна земя –
едно цветче от пчелности орисано
с дъха на най-отровната змия.
!!!

Ти си много чудно и добро същество.
Помни само сътворенията в любовта си.

Един от най-трудните уроци по пътя на духовното усъвършенстване ( човека като Бог в развитие ) е
да овладяваме върешните си полярности , които са във вечно напрежение и единство.
Много често обаче се случва да изпаднем изцяло или частично в една от крайностите. Това състояние е вече липса или загуба на вътрешна хармония !
Поради тази причина е нужно връщане към хармоничното единство в напрежението.
Пълното овладяване на това напрежение настъпва , когато победим егото , или Дракона , и го превърнем в Дракон с "нейни " очи , както ти обичаш да го наричаш. Това е вече Нещо , към което да се стремим , тогава изчезват както болки , така и страдания и настъпва вътрешен мир !

Da lieget der Hund begraben!

That is the gist of the matter , because the fly in the ointment , which is the point !
Thar liggur dog urinn grafinn !
вот где собака зарыта ! прощавай , немския ми е чужд , но исландски е ок ! :))))и малко салата от руски и английски ! :)))))

строен, мелодичен, образен, емоционален. Минус за мен е доста идеалистичното звучене,змията отдавна изначално е изместила пчелата и злото е победило навсякъде и във всичко. " Адът - това са другите". Но моето мнение не е задължително, повтарям, че стихът е много стойностен.

Там е заложено разковничето на тайната, даам. Полюсите ни винаги ще са в антагонизъм и равновесие едновременно ако сме овладяли Огънят отвътре и Хармонията ще е налице, защото разбирането, че светът е недуален ще е заложен факт в мисловността ни.
Ще си останем Хегелианци, защото... „Совата на Минерва излита само на здрачаване.“

Това стихотворение надали е "идеалистично". По-скоро реалистично, което априори го превръща в нелюбимо за мен, но му е дошло времето за споделяне.
Метафората е задпределна, а картината е част от геометрията на простичките неща.
Животът е еманация, родена от една енергия /цветето/, а дали да си пчела удавена в меда или змия захапала опашката си /багуа/ е въпрос на Избор, като двете неща са еднакво космически безценни. И в равновесие.

отровен с мед
и със отрова излекуван
не мир, а меч
смирен светец светува

Къде ни е хармоничната точко :))) зависи от това - къде са ни крайностите.

Съзирам дъжд от пламъци. И грейват в мен словата -
познание натрупано с космичната печал,
разковниче погалено. С Божественост в искрата
живецът ни обръгва, с гръм, от всяка земна кал.

Философският заряд на стиха дава възможност за разностранни тълкувания.
Явно е, че Създаделят е предоставил на човека правото на избор – мед или отрова да загребва от живота.
Затова при едни и същи обстоятелста някои оцеляват и цъфтят, а други просто изчезват...

Поздрави!

Ехх, уханен ТрънДаФил, харесва ми твоят, скрит зад очите, поглед към света и живота. :)))

Разтрептяха се бурите спящи сатурново.
И от огъня тръгнаха буйни пътеките,
по които на стъпките срещата втурна се
и помете ми мислите, с вой неотекнал.

"отровен с мед
и със отрова излекуван
не мир, а меч
смирен светец светува"

и смислово, и композиционно - и в резултат - чудесно изграден образ и плътно внушение!
Поздрави!:)))

Кой ще нареже наситно лукът?

То е защото...

Много котви
морето ми помни.
Много възли -
моряшки
и гордиеви.
Много вопли
на болка огромна.
Много тежки вериги
на спомени.

Рязането на лук води винаги до плачевни резултати.

здравей!

Цветето храни всеки, който опита от него - мигър има избор?
Пък пчелата прави и отрова, ама ни е по-сипатична заради меда!:))
А горкото цвете просто се раздава на всички...

Само си разсъждавам!:)))

Нищо не отбирате сър/мис от плачевности, равноделности и може би само донякъде от поноптикуми със стари дантели. ;)))
Но понякога и един Allium cepa стига, за да отключите крокодилски очни перлености. И да се вкрокодилите по рептилски в света на сенките.

- reg - Алоха, Радост! :)))

- tit - Цветето е протоизточникът, който дава на всеки, но в кръговрата на даването, получаващите имат различни проявления.

... и трите, като метафора или реално - цвете, пчела и змия , еднакво нужни за хармонията и баланса в незаменимия свят в който сме щастливи че живеем... !
Слънчеви усмивки , поздравления и радостна събота Дела ! :)))

От това, което си написала се настръхва.... аз само бих казала"който има ум, ще го проумее"

...А ти, Дела, правиш от всяка мисъл красив полет...
Разтваряш жадните си криле и летиш високо...високо...и небесата едва побират необятността на душата ти... която струи в ПРЕМЪДРОСТИ! :)))

http://www.youtube.com/watch?v=jKTil9Xzbiw