Дори да „пада костен прах” по сцената,
навярно пак за тебе ще танцувам.
Дарен си ми - от истината щение,
в реките ти с доверие да плувам. 

С душата си, родена от невнятното,
в сърцето – игленица за духа ти,
все теб ще припознавам с висотата си
и в бездните ми ще лети сънят ти. 

Нонсенсите ще вдяват бавно смисъла.
Зад всяко домино ще ме открадваш.
Очите ми те пеят, аз въздишам те.
Вселената е удивена радост.

Да ти иляди перото и ти, радост.
Респект!

... а навярно той е щастливец ... !!!

....до края!

Огън, катарзис, умиране и възкресение сбрани в едно - истински Танц на нескончаемото щастие да имаш в себе си целия свят на някой, който ти се отдава, обичайки те.

Чувствам се натежала от мъдрост и невзимаща никакви решения, а това си е щастие.
Има един виолетов отенък в Самотата, който крие развръзката на откривателството, че всеки е сам по своему в този свят, съграден от илюзии. Всеки докоснал се до Любовта, остава изпълнен с нея до края на дните си.
Имаш ли Любов – имаш Самота. Споделена. Нирванна. Необикновена. Граничеща с празнотата. Но онази нирванна празнота, в която има всичкости. Докосването до дълбини е самотно начинание. Тогава двама остават сами в целия свят. И това е най-жадувания дар свише.
Любовта е сливането на две сродни души в едно хармонично цяло. Нейното чудо се нарича Взаимност. Нейните стъпки са Път. Нейните сълзи са Истини.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/04/17/siankata-na-liubovta.61510

Благодаря ти!
Докато мълчиш:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/04/15/ogyrlicata-obicham-te.60933

В кристалната кутийка на сълза от щастие... По миглите на надеждата... Wonder!

Животът понякога прилича на огромна къща и всеки може да внесе или вземе от него каквото пожелае.
Аз често си открадвам от собствената кристална топка на съдбата, за да провиждам по-пълноценностно израстването на отвъдният смисъл.
Благодаря ти, надежда от пет милиона звънчета /по Малкият-голям принц/:)))

"Аз бих обичал твойто щастие
и моите случайни радости,
аз бих обкичил в сладострастие
съня на всичките си младости,
във всеки сладък час причастие
бих взел от кратките Ти радости"

Лека перифраза на Гео Милев.
А от Огърлицата си взех една перла.
"Обичам те когато си смел и когато си безпомощен. Обичам те от детството до старостта ти.
...Обичам силата и втурващата се решителност в теб. Обичам те от древността до безкрайността."

Иначе Огърлицата е стар леджънт. ;)))

Я чуй това чудесО: http://www.youtube.com/watch?v=wNIcVTmUSOU&ob=av2e

Чудо е, когато любовта ни е съдба. ( " Очите ми те пеят, аз въздишам те.")
Поздравления! :)))

И доста пъти съм споделяла, че тя мен ме живее, а не аз нея.
Харесва ми твоя проглед над нещата ми. Благодаря!

Съвсем различни от него са "Рецептите за Щастие". Докато в "В Каро" преобладават емоциите, които музиката от линка подсилва, в "Рецептите..." преобладава висшият разум. Във втората "Рецепта" той дори се посочва пряко.
Един велик композитор е пример с творчеството си за стремежа да върви от голямото към малкото. И как извървява този път!
Може пък да се появят и други катоо него, макар да творят в различни жанрове.

Това стихотворение е плод на лично мое Изживяно щастие, което е перманентен елемент от алхимията на Любовта, а Рецептите ми за щастие са споделеният опит от ПреЖивяното с другите хора.
Аз съм от малкото автори, които изразяват себе си чрез преживените си хора, неща и събития, а не акумулират измислени образи, лирически герои и псевдо-мечтани преживелици, Слава Богу!