Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
23.10.2010 10:03 -
Душата ми е твоят равин
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 13636 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 23.10.2010 16:43
Прочетен: 13636 Коментари: 26 Гласове:
101
Последна промяна: 23.10.2010 16:43
Валсирам в този пуст живот, а вътре в мен е много светло.
Хартиен спазъм, глътка скоч и бой с вселенската несрета.
От шаечната простота на мислите тъчем си края.
И зная – всяка празнота е малка крачица към рая.
Хартиен спазъм, глътка скоч и бой с вселенската несрета.
От шаечната простота на мислите тъчем си края.
И зная – всяка празнота е малка крачица към рая.
Дали с най-тъмен звездокос в три-четвърти духът се рее
или от честите откоси застреляхме отвътре змея?
Да казвам истини на глас е порив, промисъл, призвание.
Защо тогава вътре в нас стремежите са завещания?
Зелени погледи горчат в кафявите ми златни точки
и през очите пак смъдят недоизречените котви
на всички кораби през нас, които важно ни валсуват
и в порива на сетен глас в очите ни от нежност плуват.
Залисани врабци струят през вените и пак звездеят
по пътищата, в кръговрат, идеите да те изпея.
От грейнал дъб, в просънен град, сърцето ми те приютява.
И с вътрешен, насъщен глад душата ми е твоя равин*.
*Равин - законоучител, духовен наставник, ръководител на юдейската общност
1.
hristo27 -
Спорен уикенд!
23.10.2010 11:04
23.10.2010 11:04
Спорен уикенд!
цитирайТова си ти в действителен размер - валсуващ звездокос, звездеещ в насъщния глад на душата с кафяви златни точки в очите и струяща светлина!!!
Целувам ти ръка, лейди!
цитирайЦелувам ти ръка, лейди!
hristo27 написа:
Спорен уикенд!
http://www.youtube.com/watch?v=eScwz8O2qBo&feature=related
Писмо
Скъпи
Никандър Андреевич,
получих писмото ти и веднаха се сетих, че е от тебе. Първо си помислих, че току-виж не е от тебе, но щом го разпечатах, тутакси разбрах, че е от тебе, а то бях на път да си помисля, че не е от тебе. Радвам се, че отдавна си се оженил, понеже когато човек се ожени за оня, за когото е искал да се ожени, значи е постигнал това, което е искал. Като получих вчера писмото ти, веднага си помислих, че е от тебе, после обаче ми мина през ума, че май не е от тебе, но го отворих и гледам наистина е от тебе. Много хубаво си направил, че си ми писал. Отначало не ми пишеше, а после изведнъж ми написа, макар че още по-рано, преди времето, през което не си ми писал, пак ми пишеше. Веднага, още щом получих писмото ти, веднага реших, че е от тебе, и освен това много се радвам, че вече си се оженил. Защото, ако човек реши да се ожени, трябва да се ожени каквото и да става. Затова и толкова се радвам, че най-после си се оженил, и то точно за онази, за която си искал. И добре направи, че ми писа. Много се зарадвах, като видях писмото ти, и още в първия момент си помислих, че е от тебе. Вярно, че докато го разпечатвах, ми мина мисълта, че не е от тебе, но после все пак реших, че е от тебе. Благодаря ти, че ми писа. Много съм ти благодарен и много се радвам за тебе. Ти сигурно не се сещаш, защо толкова се радвам за тебе, но веднага ще ти подскажа, че се радвам, понеже си се оженил, и при това именно за онази, за която си искал. А знаеш ли, много е добре да се ожениш точно за онзи, за когото си искал, защото само тогава желанието ти се сбъдва. Та затуй така се радвам за тебе. А се радвам и защото си ми написал писмо. От пръв поглед реших, че писмото е от тебе, а като го взех в ръце, си помислих: ами ако не е от тебе? А после си викам: ама как, то се знае, че е от тебе. Докато го отварях собственоръчно, се чудех: от тебе ли е, или не е от тебе? От тебе ли е, или не е от тебе? Е, като го разпечатах, видях, че е от тебе. Страшно се зарадвах и реших и аз да ти напиша писмо. Много неща имам да ти казвам, но буквално нямам време. Каквото успях, ти го написах в това писмо, а за останалото ще ти пиша друг път, че сега нямам никакво време. Все пак е добре, че ми писа. Сега поне знам, че отдавна вече си женен. То аз и от предишните писма знаех, че си се оженил, но сега вече се убедих: точно така е, оженил си се. И много се радвам, че си се оженил и си ми написал писмо. Веднага, още като видях писмото, реших, че пак си се оженил. Е, мисля си, не е зле, че пак си се оженил и заради това си ми писал писмо. Само ми напиши коя е новата ти жена и как стана всичко. Поздрави новата си жена от мен.
25 септември и октомври 1933 година
цитирайСкъпи
Никандър Андреевич,
получих писмото ти и веднаха се сетих, че е от тебе. Първо си помислих, че току-виж не е от тебе, но щом го разпечатах, тутакси разбрах, че е от тебе, а то бях на път да си помисля, че не е от тебе. Радвам се, че отдавна си се оженил, понеже когато човек се ожени за оня, за когото е искал да се ожени, значи е постигнал това, което е искал. Като получих вчера писмото ти, веднага си помислих, че е от тебе, после обаче ми мина през ума, че май не е от тебе, но го отворих и гледам наистина е от тебе. Много хубаво си направил, че си ми писал. Отначало не ми пишеше, а после изведнъж ми написа, макар че още по-рано, преди времето, през което не си ми писал, пак ми пишеше. Веднага, още щом получих писмото ти, веднага реших, че е от тебе, и освен това много се радвам, че вече си се оженил. Защото, ако човек реши да се ожени, трябва да се ожени каквото и да става. Затова и толкова се радвам, че най-после си се оженил, и то точно за онази, за която си искал. И добре направи, че ми писа. Много се зарадвах, като видях писмото ти, и още в първия момент си помислих, че е от тебе. Вярно, че докато го разпечатвах, ми мина мисълта, че не е от тебе, но после все пак реших, че е от тебе. Благодаря ти, че ми писа. Много съм ти благодарен и много се радвам за тебе. Ти сигурно не се сещаш, защо толкова се радвам за тебе, но веднага ще ти подскажа, че се радвам, понеже си се оженил, и при това именно за онази, за която си искал. А знаеш ли, много е добре да се ожениш точно за онзи, за когото си искал, защото само тогава желанието ти се сбъдва. Та затуй така се радвам за тебе. А се радвам и защото си ми написал писмо. От пръв поглед реших, че писмото е от тебе, а като го взех в ръце, си помислих: ами ако не е от тебе? А после си викам: ама как, то се знае, че е от тебе. Докато го отварях собственоръчно, се чудех: от тебе ли е, или не е от тебе? От тебе ли е, или не е от тебе? Е, като го разпечатах, видях, че е от тебе. Страшно се зарадвах и реших и аз да ти напиша писмо. Много неща имам да ти казвам, но буквално нямам време. Каквото успях, ти го написах в това писмо, а за останалото ще ти пиша друг път, че сега нямам никакво време. Все пак е добре, че ми писа. Сега поне знам, че отдавна вече си женен. То аз и от предишните писма знаех, че си се оженил, но сега вече се убедих: точно така е, оженил си се. И много се радвам, че си се оженил и си ми написал писмо. Веднага, още като видях писмото, реших, че пак си се оженил. Е, мисля си, не е зле, че пак си се оженил и заради това си ми писал писмо. Само ми напиши коя е новата ти жена и как стана всичко. Поздрави новата си жена от мен.
25 септември и октомври 1933 година
От шаечната простота на мислите тъчем си края.
И зная – всяка празнота е малка крачица към рая.
Поздрав, Уон
Валя
цитирайИ зная – всяка празнота е малка крачица към рая.
Поздрав, Уон
Валя
yotovava написа:
От шаечната простота на мислите тъчем си края.
И зная – всяка празнота е малка крачица към рая.
Поздрав, Уон
Валя
И зная – всяка празнота е малка крачица към рая.
Поздрав, Уон
Валя
И понеже се замеряме с Хармс, ето една от неговите смешинки и за теб.
http://litclub.com/archiv/broi37/harms.htm
Казе (вятър) и Мизу (вода), онна но хито (жена), Аи (любов), конича усаги (гос`ина е заек) и щом си на Хармс да знаеш, че от онзи негов разказ, през зимата зайците са бели. ;)
Бях хито (човек) преди да прочета това твое произ`вение сега съм ки (дърво). Напредвам с японската хирагана. ;)
цитирайБях хито (човек) преди да прочета това твое произ`вение сега съм ки (дърво). Напредвам с японската хирагана. ;)
Су сон и болеро! :)))
Табако - асхимо. Его - харумени.
цитирайТабако - асхимо. Его - харумени.
Браво,момиче-песен.
Коста Вътков
цитирайКоста Вътков
planinitenabulgaria написа:
Браво,момиче-песен.
Коста Вътков
Коста Вътков
Светлина, топлина, поглед вечен си ... !
цитирай
12.
анонимен -
Да е оптимистично - не е, не обичам оптимистичните стихове.
23.10.2010 20:02
23.10.2010 20:02
Да е песимистично - също не е, макар че тях ги обичам. Просто е хубаво, с всичко включващо се в това понятие. Малко сладко за моята оценъчна система, но със сладостта на сочен банан.
цитирайХем е равин, хем не е
понеже аз съм си магаре
магаре с равин не оре
а през калта пренася равин
цитирайпонеже аз съм си магаре
магаре с равин не оре
а през калта пренася равин
evrazol написа:
Хем е равин, хем не е
понеже аз съм си магаре
магаре с равин не оре
а през калта пренася равин
понеже аз съм си магаре
магаре с равин не оре
а през калта пренася равин
За най-прекрасното магаре
и равин мога да сменя.
Когато в огън се догарям
разстилам се от висота.
poligor написа:
Да е песимистично - също не е, макар че тях ги обичам. Просто е хубаво, с всичко включващо се в това понятие. Малко сладко за моята оценъчна система, но със сладостта на сочен банан.
Бон апети! Когато се чудиш дали е песимистично или оптимистично в моите стихове, винаги приемай контрастите в едновременност, така ще е здравословно като камембер с боровинки или черно грозде с червено вино и синьо сирене. :)))
sunn написа:
Валсиращо-всеобхватна ! :) Светлина, топлина, поглед вечен си ... !
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2009/03/04/princip-na-osmozata.299173
На най прекрасните магарета
принцесите поднасят бисери
а псоле ги кълнат с проклятия
така достигат свойте истини
и мъдростите им принцесешки
и висотите им измислени
им казват: Боже колко лесно е
с чест да платиш едно въздишане.
цитирайпринцесите поднасят бисери
а псоле ги кълнат с проклятия
така достигат свойте истини
и мъдростите им принцесешки
и висотите им измислени
им казват: Боже колко лесно е
с чест да платиш едно въздишане.
Магарешки берат бодлите си
принцесите и ги принасят
над жертвеното агне с писъци,
а после дълго купонясват.
Дали въздъхване цената е
или пък кратко съзерцание,
е все едно щом и с понятия
си правим дъвки от мълчание.
цитирайпринцесите и ги принасят
над жертвеното агне с писъци,
а после дълго купонясват.
Дали въздъхване цената е
или пък кратко съзерцание,
е все едно щом и с понятия
си правим дъвки от мълчание.
Си правим дъвки от послания
си правим дъвки ... колко дъвкане
за си кажеш, че желанията
не са изплюти, а предъвкани
Аз искам да остана себе си
и искам - ти да бъдеш същата
така статуквото е ерест
а бягството ми е завръщане
към източните райски ябълки
към западните лицемерия
към същността - човешка ярост
и към магарешката прерия.............
цитирайси правим дъвки ... колко дъвкане
за си кажеш, че желанията
не са изплюти, а предъвкани
Аз искам да остана себе си
и искам - ти да бъдеш същата
така статуквото е ерест
а бягството ми е завръщане
към източните райски ябълки
към западните лицемерия
към същността - човешка ярост
и към магарешката прерия.............
Причините да бъда себе си
стоят съвсем непроменими.
И ересите ни потребни са
за да сме цели в свойта зими.
Щом бягството ти е завръщане
навярно си объркал пътя.
Но аз ще пея за насъщното
и ще ти бъда всяка църква.
И пак в заблудата – зловидната,
възможно е да преоткрия,
че ти си приказен в отвъдното,
а тази реч ти е магията.
Направо ми е смешно от разбиране
Така навярно някакъв Адам
под ябълката, под нагона сигурно
е сложил кръст на светския си срам
и тоя кръст бил ябълков и истински
и тоя кръст бил лек и оспорим
Адамовците вечно търсят себе си
А евите - кумир неизмислим
/ тук работа върши всичко дет заврЪшва на Им и стаа за списание на пУети/
цитирайТака навярно някакъв Адам
под ябълката, под нагона сигурно
е сложил кръст на светския си срам
и тоя кръст бил ябълков и истински
и тоя кръст бил лек и оспорим
Адамовците вечно търсят себе си
А евите - кумир неизмислим
/ тук работа върши всичко дет заврЪшва на Им и стаа за списание на пУети/
Сърцето ми с обич, нежност и преданост те приютява,
душата ми - наставник същ, безпогрешно те разпознава!
Със светлина в очите си танцуваме
и под звездопада нощен се бленуваме!
цитирайдушата ми - наставник същ, безпогрешно те разпознава!
Със светлина в очите си танцуваме
и под звездопада нощен се бленуваме!
"Но аз ще пея за насъщното
и ще ти бъда всяка църква."
Та във заблудата - зловидната
аз ще си имам свят и църква
и място на което винаги
най искрено ще се завръщам
цитирайи ще ти бъда всяка църква."
Та във заблудата - зловидната
аз ще си имам свят и църква
и място на което винаги
най искрено ще се завръщам
Избледняващо
Ябълков пай
сронен тихо по устните.
И часовник замръзнал в един.
Някакво странно затишие
в пустоша.
Стар осъзнат пилигрим.
Тих реквием
по ревера на зимата.
Тръсната в бяло тъга.
Може би тебе те няма. Мен има ли?
Двама са много... в лъжа?
Боже, прости ми
на пристъпа болката!
Няма да мога сама
пак да прощавам
орисана толкова
колкото миг тишина.
Мил ароматът на печени ябълки
в мене от детство сълзи.
Няма ме, тръгвай си!
Вън са предателски
грейнали мойте очи.
Уж съм загубила
вкус към живота си.
Уж в мене болка гнезди.
А съм усмихната с всяка широкост,
в която света просълзи
рамото нежно на твоята орис,
бликнала в мойта съдба.
Тръгвай сега. Неизбежно е (хора сме)
да съм твоята вечна жена.
Ябълков пай,
подсладен от сълзите ми.
Вън януари мълчи.
Тази луна, пак отхапала дните ми
с мъката в мене крещи.
Пее с тромпети
забързани валсове.
Срича любовен сонет.
Твоята обич
е малка пързалка.
Моята – питата с мед.
Тези червени, от взиране, ябълки
те ли с библейски съдби
бавно отхапаха в мене отдавнашно
твоите бледи следи.
цитирайЯбълков пай
сронен тихо по устните.
И часовник замръзнал в един.
Някакво странно затишие
в пустоша.
Стар осъзнат пилигрим.
Тих реквием
по ревера на зимата.
Тръсната в бяло тъга.
Може би тебе те няма. Мен има ли?
Двама са много... в лъжа?
Боже, прости ми
на пристъпа болката!
Няма да мога сама
пак да прощавам
орисана толкова
колкото миг тишина.
Мил ароматът на печени ябълки
в мене от детство сълзи.
Няма ме, тръгвай си!
Вън са предателски
грейнали мойте очи.
Уж съм загубила
вкус към живота си.
Уж в мене болка гнезди.
А съм усмихната с всяка широкост,
в която света просълзи
рамото нежно на твоята орис,
бликнала в мойта съдба.
Тръгвай сега. Неизбежно е (хора сме)
да съм твоята вечна жена.
Ябълков пай,
подсладен от сълзите ми.
Вън януари мълчи.
Тази луна, пак отхапала дните ми
с мъката в мене крещи.
Пее с тромпети
забързани валсове.
Срича любовен сонет.
Твоята обич
е малка пързалка.
Моята – питата с мед.
Тези червени, от взиране, ябълки
те ли с библейски съдби
бавно отхапаха в мене отдавнашно
твоите бледи следи.
inel379 написа:
Сърцето ми с обич, нежност и преданост те приютява,
душата ми - наставник същ, безпогрешно те разпознава!
Със светлина в очите си танцуваме
и под звездопада нощен се бленуваме!
душата ми - наставник същ, безпогрешно те разпознава!
Със светлина в очите си танцуваме
и под звездопада нощен се бленуваме!
http://wonder.blog.bg/poezia/2009/06/07/syrce.345417
Добра си е творбата- защо са подадени толкова много гласове срещу нея не знам. И тук му е мястото
да добавим,че еврейската религиозна титла "Равин" произлиза от древно- Българската дума Ръзин (Хръзин),което означава Слънчев (Жрец на Слънчевия бог). И макар че евреите не са успели да съхранят своята първична Слънчева вяра (поради египетския натиск по време на робството и последващата намеса на Мойсей),те са опазили множество следи от нея,включително и тази.
цитирайда добавим,че еврейската религиозна титла "Равин" произлиза от древно- Българската дума Ръзин (Хръзин),което означава Слънчев (Жрец на Слънчевия бог). И макар че евреите не са успели да съхранят своята първична Слънчева вяра (поради египетския натиск по време на робството и последващата намеса на Мойсей),те са опазили множество следи от нея,включително и тази.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. ПосланиЯта
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница