Не бях чела твоите стихове
в последните хладни години.
Забравила бях колко вихрено
обичаш ме. Сякаш съм вино
целувах ти устните, мислите...
Душата ти дишаше в мене.
Забравила бях колко чисто е
сърцето ти в мойте колене. 

За мен писа приказки облачни,
които валяха години.
Сърцето ми биеше повече,
усетило теб, че те има.
Обичаше всичко – косите ми,
очите и думите нежни...
Поиска ме. Аз те проскитах.
И в теб пропилявах безбрежия. 

Днес четох. Познах всички нежности,
с които огалваш духа ми.
Прости ми, че пак съм далечност,
когато се сбъдваш в съня ми.
Аз помня най-сините облаци,
които очите ти бяха.
И тази безкрайна гальовност,
с която душите ни пяха.

Не пропилявай повече безбрежия, мила!
Сбъдвай сънищата в приказната реалност на ОБИЧ за ОБИЧ!

... изтанцувано и прозряно, вдишано с най-приказната ми духовна същност, вплетено в най-пълноценната му духовна дълбина... с Божествената взаимност на изживяното случено щастие от срещата на душите ни! :)))
Много повече от "обич за обич", много по-пълноценно от обикновеното обичане и живеене... Ехх... :)))

Да не говорим за съдържанието на този стих. ;))
Посвещенията ти винаги носят печата на непреходната любов.

"Приказки облачни".
Много красив стих. :)))
Благодаря ти за "вещерския" поздрав с най-любимата ми певица на света! :)

И ти си секси, но ако не те ям по три пъти на ден! ;)))

И аз ти благодаря за добрия вкус да харесваш втората ми любимост на света след Даларас! :)))

както твърди Согиал Ринпоче в неговата "Tибетска книга за живота и смъртта" - с Учителя разстоянията нямат значение...

виждам, че същото се случва и с теб, когато душите са свързани с голямата Любов и Симпатия, описани в стиха ти, и - бих добавил - ...че е и времето тогава e без значение!

поздрав...където и да си! :)

и кво от туй... обичащите жени са нещастни. Хитрите лисици са винаги щастливи...

Въпрос на Чувствопознание! :)))

Относно Щастието:
http://sever.blog.bg/lifestyle/2010/08/22/spodelenoto-shtastie.594467

Благодаря! :)))

И... “… Единствените наистина сериозни цели в живота са да се научим да обичаме другите и да придобиваме знание”

“... Да се научиш да живееш, означава да се научиш да се отказваш.”

“Макар и да сме убедени, че ако се откажем, ще изгубим всичко, самият живот многократно ни разкрива точно обратното – че отказването е пътят към истинската свобода."

/из същата книга/

Красива си...

Благодаря, Сим(патично), но не мастило! ;)))
Имам още осъзнатости из Там. Ето една за теб:

“...Макар добрите преживявания понякога да са полезни ориентири по пътя към реализацията, те също така могат да бъдат и капани, ако се появи привързаност. Трябва да отидеш отвъд тях, за да потърсиш по-стабилна основа.”

И още: “Начинът да открием свободата на отсъствието на его е чрез процесите на слушането и чуването, съзерцанието и размишлението... Това ще ни напомни за скритата ни мъдрост."

... ако умеем да Виждаме! :)))
Благодаря ти!

Не ти омръзва. Знам го от сигурен източник. (правиш оборота на Делта, признай си публично)

... а ти си извън темата с музиката и сините облаци. ;)))
Вижда се с просто око! :)))))))

И все пак в шест без пет някъде:
"Вървели сме по този път
през всички съботни съблазни
в предпразника на прясната си плът.
Сега се връщаме белязани.

Небето над главите ни тежи
от куполи и мерници
и кой я знае как ще издържи
разгонената наша верица."

Хаха, трябва да те запозная с една приятелка. Да видим как ще си поделите Даларас. :)))

Песента на душите - вихрено опиянение,
сбъдната синя гальовност след бдение!