2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 19164 Коментари: 39 Гласове:
Последна промяна: 27.03.2010 16:10
Изпращам последните лъчи на лятото, заменяйки ги с тези на огъня в огнището. Тревите с ресници примигват срещу арфите на щурците, посребрявайки нощта с невидимите си нежни танци. Притварям очи с едно неземно блаженство, потопена в дивната нощ. Обичам. Любовта ми е естествена като дишането. Просто така. Туп-туп. Сякаш сърцето е велик ценител на онази безутешна луда страст, която ме обрича на стихиите си. Безмълвно. Безпощадно. Безкрайно. Понякога през живота ти преминава някой... като метеор. Донася радост, после всичко изгаря и накрая може да те унищожи избухвайки в теб с нещо неповярвано. Но..., във всички случаи, гледката си остава незабравима.
Когато бях дете ми разказваха, че слънчевата система се е образувала от "мъглявина", покрай която е минала чужда звезда. Сега знам, че е така. Малкият свят на сърцето ми знае как се случва съзиданието отвътре. Целият Космос хуква да му помага щом е Любов.
Пръстите като свободни птици посягат да галят някой спомен, знаейки за онази свята неразделност, в която любовта е вечна.
Дуенде е усещането в съграждането на чувството, довело ме до мига на съвършенство. Моята сила е в Любовта. Понякога думите говорят, но не казват ако зад тях не стои цялото ни същество. Обичащо. Отдадено. Копнеещо. И утешено. Понякога хората са щастливи да срещнат любовта, да я претворят чрез дарбите си и да достигнат нейното дуенде. Понякога в думите се оглежда усетът ни за съвършенството, като тайнствената сила, която всеки чувства, но никой не може да обясни. Има някакво неизказано вълшебство, което извира в междуредията ни, за да прикове погледите и да докосне душите с необяснимото усещане за Бог. Пронизва те, от глава до пети, облита същността ти и оставяйки те тръпнеща и оголена, префучава през света показвайки красотата му. Това е моето дуенде, моят духовен екстаз... Дойде с Любовта. И повече не си тръгна. Очите ми вече виждаха духовното прекрасно отвъд физическото красиво. Ушите ми чуваха музика, която слиза до дълбини и пролазва като тръпка по гърба, оставяйки ти усещането, че е преминала през всичките ти клетки с Дионисиев вик, дошъл от древните гърци чак до танцьорките на Андалузия.
Моето усещане за Любов е отвъд обикновените й състояния. То е върховно преживяване с различни нравствени етапи на докосването до всички нива в човешкото ни съществуване. Виждах малкия светъл кръг, който неземната ни съдба чертаеше около стъпките ни. Имаше духовни небета, имаше висши импулси, които ме връхлитаха с едно нечувано поетическо вдъхновение и отнасяха мислите ми в други селения, проницателни за най-дълбокото Вътре и най-безкрайното Отвъд. То е като усещането, че дъждът вече не вали върху мен, а вътре в мен. Като светлината в сълзите, която вече не се стича по клепачите ми, а ме осветява отвътре, сякаш празнувам живота в своя неповторим възторг от докосването до другия, до любимия... до въжделения и избрания.
Когато Ф. Г. Лорка говори за Дуенде, той казва, че То дава усещане за съвършено непозната свежест, то прилича на новосъздадена роза, на чудо и предизвиква накрая един почти религиозен ентусиазъм. Това е мигът, когато се постига едно истинско поетично откъсване от този свят... всъщност Бог показва светлината на своя огън на този, който го търси. А когато търсим дуендето, няма карта, нито знания, които да ни водят. То извира от вътре. От живеца. Всичко, което се знае за него е, че то кара кръвта да пламва до болка, че то изчерпва, че то отхвърля цялата сладка геометрия, която човек е научил, че скъсва с всички стилове... Човек знае как да търси Бога било по грубите пътища на отшелника, било с изтънчеността на мистика. И дори когато ние трябва да възкликнем с гласа на Исайя: “Наистина ти си скрит, Господи!”.
Любовта е от Бога. Мисля си, че дори пъстрите багри по крилата на пеперудите са резултат от божествен план. Когато достигнах моето дуенде, моят духовен екстаз, омаята от усещането за сродност, предопределеност и единственост, приличаше по-скоро на просветлението на светеца. Преживяването на топлото сияние те бележи за цял живот с покой и светлина. Няма пентименто, защото има съзаклятие за отдаденост на духа, а покаянието идва само ако усещането те отмине. Любовта и духът се свързват завинаги, защото средоточието им е в сърцето. И зовът, който чуваме там с безмълвна увереност е безценното ни дуенде... апогея, лебедовата песен, венецът на това, което е най-висше в теб... Екстазът, който сливаше твореца с творението и ги правеше едно магьосно, неповторимо цяло. Харизматично. И получено като преследван блян. Изразявах го в стихове. Сътворих плодовете му. Открих корените му в самото си сърце. И вярвам на Лорка, че в изкуството емоцията е невъзможна без присъствието на дуенде, че проявата на дуенде предполага промяна и трансформация на чувството в експресия и форма, провокира нови, абсолютно непознати усещания и търси уникален език за тяхното изразяване.
Когато нагазих за първи път в нестинарски огън, разбрах какво е нестинарското дуенде. Онази загадъчна сила, която слива човека с мистерията на Бога и го прави неподвластен на физическия свят и закони, логика и реалност. Една сила, която въздига, обгръща и изстрелва в нас загадката на чудото Любов.
Ако съм дума, искам да ме наричат Любов.
Ако съм танц искам да бъда Вятър.
Ако съм музика искам да съм Бетовен.
Ако съм сила искам да съм Дуенде.
Често плача. Като израз на копнежа ми към онези ангелски небеса, в които чистата любов ме сполетя и отключи в мен онзи миг на безкрайно блаженство. Онези трепети на върховно изживяване на чудеса, които ни лишават от центъра на гравитацията и ни изстрелват на най-високото небе само, за да узнаем, че никое небе не е последно. Танцувахме върху тънкото въже на осезаемото щастие. Бяхме струна, ритъм, страст и магия. Чувствахме се сляти и пълноценни.
Невероятно и неслучвано бе усещането ни за принадлежност. Кръвта ми гореше от хиляди макове. След тях хукваха вятърно чадърчетата на глухарчетата в сърцето. После очите поглъщаха вселената сякаш троха от небесния хляб и хукваха да обичат.
Там където Господ е отредил да има такава Любов, никога няма да придойде мерзоста на запустението. Любовта е лъчезарна и всеопрощаваща, добротворческа и вседокосваща. Живея я. Тя извира от душата. А душата ми ликува. И безмълвна в съзерцанието на чудото, бе докосната до съвършенство. Бях Божествено обичана и неизказано щастлива. Моето дуенде бе зашеметяващо. Невероятно красиво. Мистично и наподобяващо целувка от Бога. Изживяването му бе поразително и обземаше душата ми с възторг и вдъхновение. Огън, катарзис, умиране и възкресение сбрани в едно. Драматично и лудо, величествено и привлекателно-магьосно е усещането ми за дуенде в тази Любов. Бе духовно проникване отвъд света на обичайното. Сияех. Летях. И свръхчувствителния ми Дух откриваше същността на чистото битие във всичките му проявления, достигайки истинския смисъл на мира и любовта, на свободата и блаженството, на добротата и хармонията.
О, сега си спомням... Лорка някъде казваше, че това дуенде ни карало да пощуряваме, че дуенде е сила, а не действие, борба, а не размишление.. . другар на натоварените с пясък ветрове..., че то не е само въпрос на дарба, а на истински жив стил, на кръв, на прастара култура, на непрекъснато създаване.. . това е духът на земята.
Възхитително е да обичаш заради самата обич, да любиш заради самата любов, да живееш заради самия живот.
Когато тази прастара магия всели харизмата си в душата ми и остана там, потънах дълбоко в себе си и се познах – стар, пречистващ се дух, озарен от Любов, одарен от магията на взаимното всепроникване и знаещ, че няма нищо по-важно от Любовта, която е отключила твоят духовен възторг и екстаз, твоето дуенде...
И дори животът да се променя, аз имам дуенде.
И дори да изгарям в огъня, от пепелта ще изтръгвам дуенде.
И дори да съм отлитаща прашинка в Космоса, аз изживях приказно своя духовен екстаз, своето дуенде...
„Извикай към Мене – и Аз ще ти отговоря, ще ти покажа нещо велико и недостъпно, що ти не знаеш” (Иеремия, 33:3)
http://www.vbox7.com/play:f673527a
Моето щастие - лична обида за близките
Винаги в моето сърце
"Любовта е от Бога. Мисля си, че дори пъстрите багри по крилата на пеперудите са резултат от божествен план. Когато достигнах моето дуенде, моят духовен екстаз, омаята от усещането за сродност, предопределеност и единственост, приличаше по-скоро на просветлението на светеца. Преживяването на топлото сияние те бележи за цял живот с покой и светлина. Няма пентименто, защото има съзаклятие за отдаденост на духа, а покаянието идва само ако усещането те отмине. Любовта и духът се свързват завинаги, защото средоточието им е в сърцето. И зовът, който чуваме там с безмълвна увереност е безценното ни дуенде... апогея, лебедовата песен, венецът на това, което е най-висше в теб... Екстазът, който сливаше твореца с творението и ги правеше едно магьосно, неповторимо цяло."
Любовта преминава през страданието и се освещава в него.
Аз една не умрях... Но Сърцето ни е тайно разковниче на безграничните ни способности.
19.10.2007 14:18
Да е вечна светлината ти! Ив
Добавих песента за теб, сърдечен приятелю!
Усмивка. Погалваща и споделяща.
От много време съм в това състояние, за да разбера в даден момент, че любовта уж тръгва от персона, а всъщност си е все в нас и към всичко, квинтисенцията на душата!
Благословена да си!
А онзи любовен екстаз и усещането му за тържествуващо блаженство в душата de profundis е същината на Дуенде.
19.10.2007 21:03
Меги
19.10.2007 22:23
“Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека- самотата.”
Нав не си го зачеркнала досега по тоз параграф, та се надявам и аз на някакво снизхождение. Светът е шарен. Аз поне няма да седна да ви зачерквам, понеже не разбирате Дъглас Адамс;) Симпатични сте ми каквито сте, различни.
За "навсичкотоотгоре" както казва Булгаков "...Нищо друго не може да се каже за вашия роман, да,да... освен комплименти, но... извинете ме... сцената си има свои закони... и... вашата пиеса просто не може да се играе. " А пък на друго място, пак в него, "Кумът-крал бил изумен". Шарени сирийчета се разходиха в усмивката ми.
дай едно сирийче насам, на летящ килим, за по-бързо:Р
А някои ръкописи се самозапалват, но това още е легенда от бъдещето.
А Дуенде е нашия венец на можене, отвъд делничната триизмерност. Нашата магьосна и екстазна същност, която харизматично превзема света и го прави по-красив. Благодаря ти!
Надявам се, wonder !А,ти самата си магично Дуенде.Благодаря ти! :))))))))))))
Усмивка. Магична.
21.10.2007 13:54
23.10.2007 00:35
Ако съм танц искам да бъда Вятър.
Ако съм музика искам да съм Бетовен.
Ако съм сила искам да съм Дуенде."
Харесва ми много!!! *:)
От началото с Моцарт, през любовта, водата, вятъра, сиянието, духа и огъня... до онзи танц върху тънкото въже...
25.10.2007 00:25
Б. с поздравления
"И дори животът да се променя, аз имам дуенде.
И дори да изгарям в огъня, от пепелта ще изтръгвам дуенде.
И дори да съм отлитаща прашинка в Космоса, аз изживях приказно своя духовен екстаз, своето дуенде... "
26.09.2012 05:57
Когато чета прозата ти, Дела, сякаш разлиствам най-съкровените страници от душата си... Благодаря ти!!!
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница