Моя обич, луда от копнежи,

мой дивашки, обреден стремеж,

моя кипнала дъждовна нежност,

мой неспирен, истински вървеж,

отведете ме при мойта орис,

да жадувам мълнии любов,

да горя през светлата си горест,

да мълча с най-силния си зов.

После нека пътят ми да свърши.

Ще превърна мрака в светлина.

А духът ми – млад и непрекършен,

ще познава Бог и Любовта.

 

"Ще превърна мрака в светлина."

Поздрав!

Ти умееш да предизвикаш картината във въображението си, да се потопиш в нея, да усетиш нюансите й и да я облетиш с мисъл.
Прекрасно е да вникна в цялата невероятност на Творението и всяко нещо и всичко заедно да може да те потопи в светлата си същина.

"А духът ми – млад и непрекършен,
ще познава Бог и Любовта."

:)))

То е едно отнасящо и учудващо усещане... като стаената въздишка на вятъра и разлюляните сърца на врабчетата.
Усмивки. Слънчогледови.

Чудесен стих!

Красиво съдържание в елегантна форма!!! ;)*

има тук!:)
Много оптимизъм!:)
Много красота усещам!:)
Чудесно e wonder!:)))

наситен стих и всяка дума си е на мястото - Неповторимата wonder...

:)))

Сърдечно благодаря! :)))

Немо дат кве нон хабет! Оплезване ала Айнщайн.

Чудесно умееш да усещаш, ммммм! А устремът е част от Природата на природата ни. Усмивки. Светлозарни.

Щом го казва чудесния Денис, ще се гмурна в дълбокото му. Мерси, прекраснико! :)))

Много обич тук, както винаги :)))
И лъчи...

Това е любим стих на Гош и знае на кой е посветен. Обикновено стои безмълвен, но днес ми се вихри из пространството. А лъчите... мои са си... съвсем слънцеросни... :)))

е най-важното!- "заключеното" в последния стих...
:-*

... и аз така го чувствам. :)))

мн е хубаво... страхотно.. мн ми харесва!!!

Защото Бог е бил наблизо когато го живях... този стих. Усмивка. Светла.

Даам... ПреЖивяното при мен ПреМинава през Любов, а не любов... и това е чудото!
Благодаря ти! :)))