Онемявам от копнежа.

Ослепях от светлина.

Всяка капка твоя нежност

ражда в мене красота.

 

Моя сбъдната поличба.

И Голгота. И мечта.

Моя изповед най-лична.

Моят огън и крила.

 

Да те милвам. Да ухая.

Да докосвам. Да горя.

Да обичам. Да желая.

Да си мой отвъд света.

 

И от обич сътворена,

да ти дам любов и звън.

Моя истинска вселена.

Мой вълшебен чуден сън.

 

 

 

Да те милвам. Да ухая.

Да докосвам. Да горя.

Да обичам. Да желая.

Да си мой отвъд света.

Сега ще му напъхам носа в екрана - да види! :)))

Не знам защо, но този "Вълшебник" го поглъщам всеки ден...не, знам :), защото се посипвам с нежност, обич и звън :)
Онемяваш, ослепяваш, даваш... блазе му не само на вълшебника :) но и на този, който може да роди красота :)
Усмихнат ден! Вълшебен.

сърцето е странен художник - измисля всичко в красота и вълшебства! :)))

си ти Wonder :) И омагьосвап всички :)

То е..., защото вярвам в чудеса!

'Да си мой отвъд света.'

Там където се преливаме от светло до щастливо...
Знаеш къде е това място, нали? :)))

Когато провидиш в себе си, виждаш и другия.
А щом забравиш себе си, се сливаш с другия.
Отвъд света. Мястото.

Когато се чувствопознаеш успяваш да усетиш в другия себе си, а Космосът се разгръща в безкрайни скокове на творческо появяване на новостта ти, което казват, че е крайната метафизическа основа на Духа ни.

Казват, мда. И аз казвам (същото), което е по-важно от онова, което те казват, щото си го казвам аз :)

Съзреш ли истинската същност, отпадат много въпроси. Вътрешният опит често е неизразим. Както казват древните и мъдрите... Отвъд определеността и устремлението е върховният взор.
Отвъд бродничеството на духа е върховната медитация.
Отвъд усилието е върховното действие.
Тогава се случваме истински и ние си...