Отричам те! – си казах. И потънах

в дълбокото на своята тъга.

Отричам те! Отричам те до дъно!

И нека съм... И нека съм сама!

 

Отрекох твойте устни, твойте пръсти...

Отрекох твоя дух. И в тишина

душата си с нещастие прекръстих.

Сърцето си обрекох на скръбта.

 

Отричам те! Обичам те! Умирам

от толкова любов и красота.

Обичам те! Обичай ме! Не спирай!

И нека е... И нека... Любовта!

 

 

Обичам те! Обичай ме! Не спирай!

Точно това е!

`Отричам те! Обичам те! Умирам
от толкова любов и красота.`
Нали казват, че живеем истински само когато умираме от любов.

Eii, hora- pregryshtaite s lubov vsichkite si dni i noshti,mainata im na tezi ostanali bez moshti!!!!!!!!
ot djudi

и на мен изключително много ми хареса противоречието между отричам и обичам...силните чувства, които изгарят....

допадна много... с много неща в него... и много ти благодаря, че го постна тук... приятно и полезно е да се четат такива стихове!! :)*

прегръщаме, прегръщаме... :))))))))) мощно до задушаване. :))))))) после пак обичаме - отричаме... и хоп - прегръщаме! :)))

без Любовта `ние сме форма без съдържание`.
И въпреки Познанието за Кладата, пак избираме да изгорим бурно, вместо да тлеем в спокойствие.

... както е рекъл Хераклит "Характерът на човека е неговата съдба." И аз като един истински феникс /а може би ято феникси/, трябва да си отстоявам кладите. Смях.
А с кое стиха ти беше... "полезен"? :)))

Още един шедьовър, уондър! Дерзай все така страстно. Аз ще те чета със страст и преклонение. Ив.

Звучи добре.