Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
24.09.2009 00:15 - Тъмни очи
Автор: wonder Категория: Поезия   
Прочетен: 3375 Коментари: 16 Гласове:
19

Последна промяна: 24.09.2009 00:18



Тъмни очи
пак се стичат по мен,
по осанката царствено
гаснат.
Устни прошепват
забравен рефрен.
Тихо е.
Чувствата раснат.
Бавно ръцете ти
ваят ми свят.
Сграбчва ме
страстна неделя.
Пием от устните
хищния глад,
в който ни схрусква
повеля,
пишеща бавно
в живота
закон,
който белязва копривно
топли очи
с моя сетен поклон,
после в безкрайност
ни слива.





Гласувай:
19
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ka4ak - закон,врата в полето!!!
24.09.2009 00:24
Добре дошла Темида!!!
цитирай
2. wonder - Federico G. Lorca
24.09.2009 00:32
CASIDA DE LA ROSA

La rosa
no buscaba la aurora:
casi eterna en su ramo,
buscaba otra cosa.

La rosa,
no buscaba ni ciencia ni sombra:
confín de carne y sueño,
buscaba otra cosa.

La rosa,
no buscaba la rosa.
Inmóvil por el cielo,
buscaba otra cosa.
цитирай
3. ka4ak - в полето много ясно че ще се търси нещо друго!!!!
24.09.2009 00:49
а за теб намерих една роза!!!За добре дошла!!!
цитирай
4. wonder - Розата - Хорхе Луис Борхес
24.09.2009 00:54
Розата,
неувяхващата роза, дето не разбулвам,
тази, дето е ухание и тежест само,
тази, в черната градина сред дълбока нощ,
тази, от коя да е градина или привечер,
розата, която се възражда от ефирната
пепел чрез изкуството на алхимика,
розата на персите и Ариосто,
тази, дето винаги единствена е,
тази, дето винаги е розата на розите,
младият платонов цвят,
огнената и незряща роза, дето не разбулвам,
розата непостижима.
цитирай
5. ka4ak - убождане...
24.09.2009 01:02
еротично и загадъчно...)))
цитирай
6. wonder - Халина Пошвятовска
24.09.2009 01:07
"Обичам моята самота,
която виси по-високо
от моста главозамайващ,
обгърнал небето."
цитирай
7. ka4ak - Халина Пошвятовска
24.09.2009 01:21
Показват ми дума
и казват, че в нея
може да се намери аромата на роза.

А аз намирам само хартия, хартия, хартия.
Ни аромат,
ни цвят.

И зная,
че снопът искри,
когато работниците заваряват трамвайните релси,
а ние - две десетгодишни момченца и аз -
наблизо стоим и ги гледаме -
снопът искри
съдържа много повече светлина,
отколкото думата <<светлина>>.
А когато познатият паралитик в креслото на колелца
отхапва от къшея хляб, който му давам,
наклонът на неговата глава,
движението на челюстите му,
съдържат повече живот
цитирай
8. wonder - по Темидовски - Хорхе Луис Борхес в "Почти Страшен съд"
24.09.2009 01:29
Мойто шляещо се да не правиш нищо си живее
и си дава воля в разноликостта на вечерта.
Вечерта е празник нескончаем и свободен.
В дъното на своето сърце се оправдавам и се
превъзнасям.
Аз свидетелствувах за света; признах чудатостта му.
Вечното възпял съм: своенравната луна сияйна и
ланитите, които възжелава любовта.
Славил съм със стихове града около мене
и разпръсващите се покрайнини.
Изразил съм смайване, където други виждат само навик.
Срещу песента на безучастните обжарих в залези
гласа си.
Своите предци по кръв и на мечтанията си предците
възхвалявал съм и съм възпял.
Бил съм на света и съм.
С крепки думи съм обвързал свойто чувство,
дето можеше да се прахоса в нежност.
Споменът за някаква извечна низост се възвръща
в моето сърце.
Както конят мъртъв, който приливът и отливът разпъват
на брега наново, се възвръща в моето сърце.
Още са, при все това, с мен улиците и луната.
Продължава да услажда на устата ми водата и стихът
не ми отказва свойта музика.
Сещам ужаса на красотата; кой ли ще се осмели да ме
осъди, щом величествената луна на мойта самота ме
оправдава?

цитирай
9. ka4ak - Хорхе Луис Борхес
24.09.2009 01:43
Писания от светлина нападат мрака, по-чудесни
от метеорити.
Въздигащият се неузнаваем град укрепва над полето.
В живота си и в свойта смърт уверен, аз гледам
честолюбците и ми се иска да ги разбера.
Денят им е тъй стръвен, както ласото във въздуха.
Нощта им е затихване на яростта в желязото,
готово да нападне.
Говорят за човечност.
За мен човечност е да чувствам, че сме гласовете на
една и съща бедност.
Говорят за родина.
Родината ми е сърдечен ритъм на китара, няколко
портрета и една старинна сабя,
молитвата забележима на върбака в свечеряванията.
Полека времето ме изживява.
По-тих от сянката си, блъсканицата пресичам на
надменната им алчност.
Те са насъщни, изключителни, заслужилите утрешния
ден.
А мойто име е един и всеки.
Минавам бавно като някой, който идва от така далече,
че и не се надява да пристигне.



цитирай
10. wonder - Простота - Борхес
24.09.2009 01:52
Отваря се градинската вратичка
с покорството на страницата,
която с трайно почитание отгръщат често,
и погледите няма
защо навътре да се взират към предметите,
които вече са изцяло в паметта.
Познавам навиците и душите
и онова наречие от недомлъвки,
от цялата човешка общност изтъкавано.
Не ми е нужно да говоря,
ни привилегии да си измислям;
познават ме добре, които тук ме окръжават,
разбират моята печал и слабостта ми.
Това е да постигнеш най-върховното,
което може би ще ни дари Небето:
не почитания, ни тържествувания,
а просто да сме възприемани
като частица от една Реалност неоспорвана,
подобно камъните и дърветата.
цитирай
11. ka4ak - Камъните падат,пък съм и дървен,а бе обелиск!!!
24.09.2009 02:16
Ни мраморът, ни паметник от злато
могъщия ми стих би надживял.
Тук грееш сред сияние по-свято
от камъка, що дните цапат с кал.
Когато бунт изкорени градежа,
и статуите битка потроши,
ни Марсовият меч, нито палежа
таз жива летопис ще разруши.
Срещу смъртта и злостната забрава
ще крачиш горд и бъдните очи
ще станат дом за твоята прослава,
дордето Страшен съд го заличи,
и в съдника любов пробудиш сам.
Очи и стих са дотогаз твой храм
цитирай
12. sark - Закон ..
24.09.2009 09:33
на красивостите пишеш ти :):) с всикчо тук. И то прекрасно красиви :) изписани и с музика :)
цитирай
13. wonder - Шекспир, ka4ak, 55-ти сонет ;)))
24.09.2009 10:19
Not marble, nor the gilded monuments
Of princes, shall outlive this powerful rhyme;
But you shall shine more bright in these contents
Than unswept stone besmear’d with sluttish time.
When wasteful war shall statues overturn,
And broils root out the work of masonry,
Nor Mars his sword nor war’s quick fire shall burn
The living record of your memory.
‘Gainst death and all-oblivious enmity
Shall you pace forth; your praise shall still find room
Even in the eyes of all posterity
That wear this world out to the ending doom.
So, till the judgment that yourself arise,
You live in this, and dwell in lover’s eyes.
цитирай
14. wonder - sark
24.09.2009 10:20
Да, да, даам... Крас! Закон на прекрасностите... :)))
цитирай
15. gothic - И пак мъжки
24.09.2009 12:02
взор обливащ прекрасно тяло....
цитирай
16. wonder - gothic
24.09.2009 12:21
Анхам... Мysterium Coniunctionis! ;)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 9980229
Постинги: 2265
Коментари: 26553
Гласове: 153988
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930