Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
02.07.2019 08:18 -
Приказно детство
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 4684 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 02.07.2019 08:20
Прочетен: 4684 Коментари: 15 Гласове:
29
Последна промяна: 02.07.2019 08:20
Има толкова много лирична тъга
над селцето нагушено в здрача.
Извисява над него снага планина
и потропва ритмично кълвачът,
заразказвал за стар обичай и чешма,
от която отпива дървото,
а легендата скрила девойка една
пробълбуква подобно живота.
Калдръми вещаят на стъпките край.
И безлюдни дворовете креят.
А дъхти до премала на пролетен рай.
И реките безгрижно си пеят.
На дървото пак птици подреждат гнезда.
Чуруликат с неистова радост.
И провиждам в зелената, китна гора
пак на баба прекрасната младост.
Над огнището спомени дирят покой
и гълчавата детска разместват.
И в сърцето ми бавно надига се вой
по отминало приказно детство.
над селцето нагушено в здрача.
Извисява над него снага планина
и потропва ритмично кълвачът,
заразказвал за стар обичай и чешма,
от която отпива дървото,
а легендата скрила девойка една
пробълбуква подобно живота.
Калдръми вещаят на стъпките край.
И безлюдни дворовете креят.
А дъхти до премала на пролетен рай.
И реките безгрижно си пеят.
На дървото пак птици подреждат гнезда.
Чуруликат с неистова радост.
И провиждам в зелената, китна гора
пак на баба прекрасната младост.
Над огнището спомени дирят покой
и гълчавата детска разместват.
И в сърцето ми бавно надига се вой
по отминало приказно детство.
Това само жена може да напише!
Възхищавам се от таланта ти!
Виждал съм кълвач в действие Предвид на неприятната храна, която добива от дърветата, лекувайки ги едновременно, кълвачът е невероятно красива птица! Противно на славейчето ,което е невзрачно Врабчето е с пъти по- красиво от него Но ,песента на славея е нещо друго
По- голям кълвач може да те заблуди, че например някой цепи дърва Трудно можеш да го видиш, бързо сменя позициите си Но ярките цветове го издават
Има и една друга птица, която доскоро мислех за кълвач Но недоумявах, защо никога не мога да я видя-заради удоволствието
Оказа ,се че е от рода на Бухалите и за различаване, се нарича чухал! Издава ритмични звуци, все едно ,че кълвач удря с клюна по дървото Тази нощ един не ни остави да спим
Разбрах истината Когато са в любовен период ,мъжкият така настойчиво призовава женската Живеят отделно, само тогава се събират И може с дни да я търси
Совите са моногамни И верни до живот! Веднъж бяха прегазили една на пътя На стълба видях друга да стои неподвижно, вперила поглед в мъртвата На другият ден минах рано сутринта Тя продължаваше замислено да стои на стълба
Отплеснах се, покрай кълвача !
Поздравления за чудесното стихотворение!
Хубав ден!
цитирайВъзхищавам се от таланта ти!
Виждал съм кълвач в действие Предвид на неприятната храна, която добива от дърветата, лекувайки ги едновременно, кълвачът е невероятно красива птица! Противно на славейчето ,което е невзрачно Врабчето е с пъти по- красиво от него Но ,песента на славея е нещо друго
По- голям кълвач може да те заблуди, че например някой цепи дърва Трудно можеш да го видиш, бързо сменя позициите си Но ярките цветове го издават
Има и една друга птица, която доскоро мислех за кълвач Но недоумявах, защо никога не мога да я видя-заради удоволствието
Оказа ,се че е от рода на Бухалите и за различаване, се нарича чухал! Издава ритмични звуци, все едно ,че кълвач удря с клюна по дървото Тази нощ един не ни остави да спим
Разбрах истината Когато са в любовен период ,мъжкият така настойчиво призовава женската Живеят отделно, само тогава се събират И може с дни да я търси
Совите са моногамни И верни до живот! Веднъж бяха прегазили една на пътя На стълба видях друга да стои неподвижно, вперила поглед в мъртвата На другият ден минах рано сутринта Тя продължаваше замислено да стои на стълба
Отплеснах се, покрай кълвача !
Поздравления за чудесното стихотворение!
Хубав ден!
leonleonovpom2 написа:
Това само жена може да напише!
Възхищавам се от таланта ти!
Виждал съм кълвач в действие Предвид на неприятната храна, която добива от дърветата, лекувайки ги едновременно, кълвачът е невероятно красива птица! Противно на славейчето ,което е невзрачно Врабчето е с пъти по- красиво от него Но ,песента на славея е нещо друго
По- голям кълвач може да те заблуди, че например някой цепи дърва Трудно можеш да го видиш, бързо сменя позициите си Но ярките цветове го издават
Има и една друга птица, която доскоро мислех за кълвач Но недоумявах, защо никога не мога да я видя-заради удоволствието
Оказа ,се че е от рода на Бухалите и за различаване, се нарича чухал! Издава ритмични звуци, все едно ,че кълвач удря с клюна по дървото Тази нощ един не ни остави да спим
Разбрах истината Когато са в любовен период ,мъжкият така настойчиво призовава женската Живеят отделно, само тогава се събират И може с дни да я търси
Совите са моногамни И верни до живот! Веднъж бяха прегазили една на пътя На стълба видях друга да стои неподвижно, вперила поглед в мъртвата На другият ден минах рано сутринта Тя продължаваше замислено да стои на стълба
Отплеснах се, покрай кълвача !
Поздравления за чудесното стихотворение!
Хубав ден!
Възхищавам се от таланта ти!
Виждал съм кълвач в действие Предвид на неприятната храна, която добива от дърветата, лекувайки ги едновременно, кълвачът е невероятно красива птица! Противно на славейчето ,което е невзрачно Врабчето е с пъти по- красиво от него Но ,песента на славея е нещо друго
По- голям кълвач може да те заблуди, че например някой цепи дърва Трудно можеш да го видиш, бързо сменя позициите си Но ярките цветове го издават
Има и една друга птица, която доскоро мислех за кълвач Но недоумявах, защо никога не мога да я видя-заради удоволствието
Оказа ,се че е от рода на Бухалите и за различаване, се нарича чухал! Издава ритмични звуци, все едно ,че кълвач удря с клюна по дървото Тази нощ един не ни остави да спим
Разбрах истината Когато са в любовен период ,мъжкият така настойчиво призовава женската Живеят отделно, само тогава се събират И може с дни да я търси
Совите са моногамни И верни до живот! Веднъж бяха прегазили една на пътя На стълба видях друга да стои неподвижно, вперила поглед в мъртвата На другият ден минах рано сутринта Тя продължаваше замислено да стои на стълба
Отплеснах се, покрай кълвача !
Поздравления за чудесното стихотворение!
Хубав ден!
За птиците мога да говоря много. Но най-интересна е квантовата теория за тях и фактът, че благодарение на птичите трели се образува хлорофила в растенията. Дядо ми ме научи да ги различавам по песните. Край мен птичките са много и най-различни. Имаме огромни сови в близката гора и се опасявах, че ще ми отмъкнат кучето когато беше бебок. Любовта им е невероятна. В периода на ухажване така се галят и търсят, че човек може да се учи от тях с отворено съзнание. Летят с голям размах на крилата, но абсолютно безшумно. Кълвачите са два вида и някъде из блога имам стих за кълвача по повод една горска къщурка, която купих в планината - цялата от дърво и кълвачите барабаняха по нея докато не изчистиха дървоядите. Кълвачите са чистачите на гората
Това не може да се коментира,
В очите ми сълзи напират!
Нека да живее този Спомен-Рай
Във всяка Божия Душа докрай!
Толкова близко го почувствах, Дела, благодаря ти!
цитирайВ очите ми сълзи напират!
Нека да живее този Спомен-Рай
Във всяка Божия Душа докрай!
Толкова близко го почувствах, Дела, благодаря ти!
vesever написа:
Това не може да се коментира,
В очите ми сълзи напират!
Нека да живее този Спомен-Рай
Във всяка Божия Душа докрай!
Толкова близко го почувствах, Дела, благодаря ти!
В очите ми сълзи напират!
Нека да живее този Спомен-Рай
Във всяка Божия Душа докрай!
Толкова близко го почувствах, Дела, благодаря ти!
И аз ти благодаря, Веси!
Хубаво лято и слънце в душата!
приказно детство в къщата на баба ми в Сливен, където отраснах. С калдъръмените улички и тихи - Димчо Дебеляновски дворове. Но после комунистите започнаха мащабно събаряне в града и унищожиха голяма част от това национално богатство. Все пак то оцеля в паметта ми.
Благодаря ти, че с хубавото си стихотворение ме върна към тази детска моя приказка, Уондър!
цитирайБлагодаря ти, че с хубавото си стихотворение ме върна към тази детска моя приказка, Уондър!
missana написа:
И аз имах такова - като описаното от теб,
приказно детство в къщата на баба ми в Сливен, където отраснах. С калдъръмените улички и тихи - Димчо Дебеляновски дворове. Но после комунистите започнаха мащабно събаряне в града и унищожиха голяма част от това национално богатство. Все пак то оцеля в паметта ми.
Благодаря ти, че с хубавото си стихотворение ме върна към тази детска моя приказка, Уондър!
приказно детство в къщата на баба ми в Сливен, където отраснах. С калдъръмените улички и тихи - Димчо Дебеляновски дворове. Но после комунистите започнаха мащабно събаряне в града и унищожиха голяма част от това национално богатство. Все пак то оцеля в паметта ми.
Благодаря ти, че с хубавото си стихотворение ме върна към тази детска моя приказка, Уондър!
На хората с щастливо детство им личи цял живот! ;)))
Много си обичам един стих посветен на дядо ми, който ни разказваше за своето детство и младост, за бащите и прадедите си с такава огромна радост и гордост, с каквото пееше "Морен сокол пие вода на Вардаро" с разперени ръце и глава вдигната към небето, докато краката му правеха удивителни пируети и тежко стъпваха по земята-кърмилница:
На дядо
Чешма да сградиш, дядо, чешма за чудо и приказ.
Девойките менци да носят, момците - да ги напиват.
Ръцете венци да сплитат. Нозете хоро да вият.
Баницата на слънцето да отхапят. Вино да пият.
Земите български, дядо, с череши черни да кръстят.
Деца да раждат в постеля, топла от мисли пъстри.
Земята да ръкоделят с шевиците на гората.
Зелени, жълти къдели да шумнат навръх земята.
Чешмата росно да пее песните стари на баба.
Да шупне и хрускавее бялото зърно в хляба.
И зная, дядо, ще грейнеш, ръце нагоре ще вдигнеш
от гърлото силна ще рейне на песните тънката сигла.
Вечер здрачът щом вземе луната в ръце като стомна,
от приказките ти, дядо, отпивам... навеки да ги запомня.
А тази беше любимата песен на прабаба ми:
https://www.youtube/watch?v=XWozkyristU
цитирайhttps://www.youtube/watch?v=XWozkyristU
Мило и топло е, Дела!..
Уютно дни! :)
цитирайУютно дни! :)
nebonebo написа:
Уют...
Мило и топло е, Дела!..
Уютно дни! :)
Мило и топло е, Дела!..
Уютно дни! :)
Уют е една от най-комфортните думи, създаващи вълшебството за принадлежност и усещането за хармония.
Много ти благодаря за това чувстване! :)))
стихотворение. Четох го няколко пъти. Браво, Дела.
цитирайrosiela написа:
Много топло и вълнуващо
стихотворение. Четох го няколко пъти. Браво, Дела.
стихотворение. Четох го няколко пъти. Браво, Дела.
Благодаря!
12.
missana -
Дядо ти е щастлив, че си написала такова хубаво стихотворение за него
02.07.2019 18:39
02.07.2019 18:39
wonder написа:
На хората с щастливо детство им личи цял живот! ;)))
Много си обичам един стих посветен на дядо ми, който ни разказваше за своето детство и младост, за бащите и прадедите си с такава огромна радост и гордост, с каквото пееше "Морен сокол пие вода на Вардаро" с разперени ръце и глава вдигната към небето, докато краката му правеха удивителни пируети и тежко стъпваха по земята-кърмилница:
На дядо
Чешма да сградиш, дядо, чешма за чудо и приказ.
Девойките менци да носят, момците - да ги напиват.
Ръцете венци да сплитат. Нозете хоро да вият.
Баницата на слънцето да отхапят. Вино да пият.
Земите български, дядо, с череши черни да кръстят.
Деца да раждат в постеля, топла от мисли пъстри.
Земята да ръкоделят с шевиците на гората.
Зелени, жълти къдели да шумнат навръх земята.
Чешмата росно да пее песните стари на баба.
Да шупне и хрускавее бялото зърно в хляба.
И зная, дядо, ще грейнеш, ръце нагоре ще вдигнеш
от гърлото силна ще рейне на песните тънката сигла.
Вечер здрачът щом вземе луната в ръце като стомна,
от приказките ти, дядо, отпивам... навеки да ги запомня.
missana написа:
И аз имах такова - като описаното от теб,
приказно детство в къщата на баба ми в Сливен, където отраснах. С калдъръмените улички и тихи - Димчо Дебеляновски дворове. Но после комунистите започнаха мащабно събаряне в града и унищожиха голяма част от това национално богатство. Все пак то оцеля в паметта ми.
Благодаря ти, че с хубавото си стихотворение ме върна към тази детска моя приказка, Уондър!
приказно детство в къщата на баба ми в Сливен, където отраснах. С калдъръмените улички и тихи - Димчо Дебеляновски дворове. Но после комунистите започнаха мащабно събаряне в града и унищожиха голяма част от това национално богатство. Все пак то оцеля в паметта ми.
Благодаря ти, че с хубавото си стихотворение ме върна към тази детска моя приказка, Уондър!
На хората с щастливо детство им личи цял живот! ;)))
Много си обичам един стих посветен на дядо ми, който ни разказваше за своето детство и младост, за бащите и прадедите си с такава огромна радост и гордост, с каквото пееше "Морен сокол пие вода на Вардаро" с разперени ръце и глава вдигната към небето, докато краката му правеха удивителни пируети и тежко стъпваха по земята-кърмилница:
На дядо
Чешма да сградиш, дядо, чешма за чудо и приказ.
Девойките менци да носят, момците - да ги напиват.
Ръцете венци да сплитат. Нозете хоро да вият.
Баницата на слънцето да отхапят. Вино да пият.
Земите български, дядо, с череши черни да кръстят.
Деца да раждат в постеля, топла от мисли пъстри.
Земята да ръкоделят с шевиците на гората.
Зелени, жълти къдели да шумнат навръх земята.
Чешмата росно да пее песните стари на баба.
Да шупне и хрускавее бялото зърно в хляба.
И зная, дядо, ще грейнеш, ръце нагоре ще вдигнеш
от гърлото силна ще рейне на песните тънката сигла.
Вечер здрачът щом вземе луната в ръце като стомна,
от приказките ти, дядо, отпивам... навеки да ги запомня.
И любимата песен на прабаба ти е рядко хубава!
Чудна е дарбата ти да виждаш невидимите послания на едно селце и старата къща, и да чуваш шепотите на миналото, от които най жизнерадостни са тези на детството.
Поздравления и почитания Дела!
Лекс
П. Сетих се че и Софи написа кратък стих („Дух“) за старата къща... който обаче деактивира, защото бил „опорочена на първа“. След молби го пусна и пак изчезна!
Не разбирам каква е мисията на тези няколко човека, от които не само БЛОГ.БГ не може да контролира, но и сме се примирили, и се страхуваме от тях!!!
цитирайПоздравления и почитания Дела!
Лекс
П. Сетих се че и Софи написа кратък стих („Дух“) за старата къща... който обаче деактивира, защото бил „опорочена на първа“. След молби го пусна и пак изчезна!
Не разбирам каква е мисията на тези няколко човека, от които не само БЛОГ.БГ не може да контролира, но и сме се примирили, и се страхуваме от тях!!!
missana написа:
Дядо ти е щастлив, че си написала такова хубаво стихотворение за него
И любимата песен на прабаба ти е рядко хубава!
И любимата песен на прабаба ти е рядко хубава!
Благодаря!
lexparsy написа:
Чудна е дарбата ти да виждаш невидимите послания на едно селце и старата къща, и да чуваш шепотите на миналото, от които най жизнерадостни са тези на детството.
Поздравления и почитания Дела!
Лекс
П. Сетих се че и Софи написа кратък стих („Дух“) за старата къща... който обаче деактивира, защото бил „опорочена на първа“. След молби го пусна и пак изчезна!
Не разбирам каква е мисията на тези няколко човека, от които не само БЛОГ.БГ не може да контролира, но и сме се примирили, и се страхуваме от тях!!!
Поздравления и почитания Дела!
Лекс
П. Сетих се че и Софи написа кратък стих („Дух“) за старата къща... който обаче деактивира, защото бил „опорочена на първа“. След молби го пусна и пак изчезна!
Не разбирам каква е мисията на тези няколко човека, от които не само БЛОГ.БГ не може да контролира, но и сме се примирили, и се страхуваме от тях!!!
Благодаря!
Няма такова нещо като страх - това е хибридна категория чувства, формирани на базата на недоимъци любов. Не обръщай чак такова внимание на завистливите невежи в блога, а това, че се заяждат с теб приеми като комплимент - те не харесват и хейтват само цветните хора с нестандартни идеи и хармонично мислене, това Божествено разнообразие ги комплексира до невероятни низини. Представяш ли си да те харесват подобни люде, а? Бррр...;)))
Утре захлопвам вратата на блога си, грабвам си любимите хора, усмивката и сомбрерото и отивам да се излягам в дланите на морето.
Миналото лято ме нямаше 3 месеца, с едно прибиране за седмица само и когато се прибрах видях, че лудите хейтъри не са спрели да ме припознават във всеки втори блогър/блогърка и са продължили да живеят бутафорния си живот в блога по същия нелеп начин. Тъжни картинки, крещящи за малко внимание и обич!
Та, Лекс, горе главата - бистро гледай на Живота! :)))
wonder написа:
...
Благодаря!
Няма такова нещо като страх - това е хибридна категория чувства, формирани на базата на недоимъци любов. Не обръщай чак такова внимание на завистливите невежи в блога, а това, че се заяждат с теб приеми като комплимент - те не харесват и хейтват само цветните хора с нестандартни идеи и хармонично мислене, това Божествено разнообразие ги комплексира до невероятни низини. Представяш ли си да те харесват подобни люде, а? Бррр...;)))
Утре захлопвам вратата на блога си, грабвам си любимите хора, усмивката и сомбрерото и отивам да се излягам в дланите на морето.
Миналото лято ме нямаше 3 месеца, с едно прибиране за седмица само и когато се прибрах видях, че лудите хейтъри не са спрели да ме припознават във всеки втори блогър/блогърка и са продължили да живеят бутафорния си живот в блога по същия нелеп начин. Тъжни картинки, крещящи за малко внимание и обич!
Та, Лекс, горе главата - бистро гледай на Живота! :)))
...
Благодаря!
Няма такова нещо като страх - това е хибридна категория чувства, формирани на базата на недоимъци любов. Не обръщай чак такова внимание на завистливите невежи в блога, а това, че се заяждат с теб приеми като комплимент - те не харесват и хейтват само цветните хора с нестандартни идеи и хармонично мислене, това Божествено разнообразие ги комплексира до невероятни низини. Представяш ли си да те харесват подобни люде, а? Бррр...;)))
Утре захлопвам вратата на блога си, грабвам си любимите хора, усмивката и сомбрерото и отивам да се излягам в дланите на морето.
Миналото лято ме нямаше 3 месеца, с едно прибиране за седмица само и когато се прибрах видях, че лудите хейтъри не са спрели да ме припознават във всеки втори блогър/блогърка и са продължили да живеят бутафорния си живот в блога по същия нелеп начин. Тъжни картинки, крещящи за малко внимание и обич!
Та, Лекс, горе главата - бистро гледай на Живота! :)))
Твоят пример е достоен само за възхвала и подражание.
Искрено ти пожелаваме да прекараш жизнерадостно и най-вече споделено Лятото си!
НО!
Изявлението ти ми се стори малко егоцентрично и несъпричастно към останалите „блогъри‘, които възприемат понятието „СТРАХ“ по различно и ЛИЧНО!
Хе... много се надяваме че ще отделиш „време“ да споделиш как красиво си прекараш лятото си през тези месеци... Ами виж само колко спонтанно и нестраховито го прави Веси :-)))
Замислих се ... Даването и споделянето е Търсенето на Щастие!
Искрено ти пожелавам прекрасно и споделено Лято и Море!
Лекс
lexparsy написа:
Твоят пример е достоен само за възхвала и подражание.
Искрено ти пожелаваме да прекараш жизнерадостно и най-вече споделено Лятото си!
НО!
Изявлението ти ми се стори малко егоцентрично и несъпричастно към останалите „блогъри‘, които възприемат понятието „СТРАХ“ по различно и ЛИЧНО!
Хе... много се надяваме че ще отделиш „време“ да споделиш как красиво си прекараш лятото си през тези месеци... Ами виж само колко спонтанно и нестраховито го прави Веси :-)))
Замислих се ... Даването и споделянето е Търсенето на Щастие!
Искрено ти пожелавам прекрасно и споделено Лято и Море!
Лекс
Искрено ти пожелаваме да прекараш жизнерадостно и най-вече споделено Лятото си!
НО!
Изявлението ти ми се стори малко егоцентрично и несъпричастно към останалите „блогъри‘, които възприемат понятието „СТРАХ“ по различно и ЛИЧНО!
Хе... много се надяваме че ще отделиш „време“ да споделиш как красиво си прекараш лятото си през тези месеци... Ами виж само колко спонтанно и нестраховито го прави Веси :-)))
Замислих се ... Даването и споделянето е Търсенето на Щастие!
Искрено ти пожелавам прекрасно и споделено Лято и Море!
Лекс
Разбирам те чудесно и вярвам в принципа, че... "Bonis nocet qui malis parcit" /"Този, който прощава на лошите хора, вреди на добрите."/, но пък вярвам и че да прощаваш е човешко, а да забравяш Божествено.
Хубаво лято!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. ПосланиЯта
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница