Узря земята, с дъх на сладки круши,
на огън, на сено и сини сливи.
В хралупите си горски се спогушиха
днес катеричките с души щастливи.

В печените ябълки вълшебството п
огъделичка  `обично небцето.
А пейзажът извеликолепства ни
на планината цветна в деколтето.

Реките спотаиха от потоците
бълбукащия бяг на тишината.
И заваля с листата си оброчно,
с коси от вятър, грейнала гората.

А пейзажът извеликолепства ни
на планината цветна в деколтето.

Картината е на великолепния всичкоможещ художник Кирил Божков.
"Есента" от цикъла "Сезони".

Благодаря, Роси!
Обичам всички сезони, но есента е най-калейдоскопния и красив.
Една от най-красивите поетични есенни картини е на чудния Калин Донков:

"Ако в чая въздъхнат горчиви треви
и потръпне червената риза на клена
иде време за горест, иде мраз несъмнено,
а сърцето на лятото още кърви."

https://www.youtube/watch?v=SyqVtW9sF9A.
Ако посетиш буката, символ на Плана, ще напиша как тя лекува очите. Хора с много увредено зрение от цялата страна я посещават. Само на час и половина е от с. Плана, до което има /сравнително/ хубав път.

Красиво и упойващо извира от стихотворението. Благодаря ти.
провокирана зима

провокирано

Извира в своето великолепие
на тишината есенна въздишка
и песенните извори притихват
в очакване на следващата зима.

Притулила се в сребърните клони,
денят настъпва в своята неволя,
а слънчевата синева се слива,
с красива и желана зима
на шумната щастлива въртележка...
08:56 ч. 2.9.2019 г.

Нямам спомен някой да е издал пътеводител за сакрални места в България. Ти можеш да го направиш - посока, снимки и пътни карти. Трудно е, но си струва.
Ще е хубаво! :)))

Благодаря!
Няма нищо по-прекрасно от взаимното Вдъхновение!

Есенната гора грейнала във великолепие чрез твоята поетична визия е изСъвеликолепствано омайна Дела :-)
Лекс

Рисувам една есенна гора в момента /не с думи, а с четки и бои/ и чувам музика в картината. Виждам Есенния валс на Шопен в думи. А горския вятър - голям танцьор, валсира с посоките в неизговорими красоти. :)))

Чудесно и лековито е за душата да потънеш в крсивостта на есенна гора!
Поздрави за стихото, Дела!

Забележителните и знайни дървета не са толкова много, а са и смъртни. Трябват в Сега. В другия живот ще правиш друго, въпреки, че тази опитност ще ти остане.