Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
23.05.2013 18:00 -
В кръчмата на живота
В кръчмата на живота вреше от бъркотия –
забъркваха се комплоти и много се пиеше,
правеха се кафета и се мятаха зарове
да е ясно кой свети и кой е бездарник,
дъхтеше на билки и къкреха гозби,
крояха се планове, редяха възможности,
омели тезгяха разливаха манните
и сляпо доверие роди ни душманите.
В кръчмата на живота редяха бакии,
крояха се планове, след всяка ракия,
обираха круши, цъфтяха налъми,
на куково лято богати осъмвахме.
И времето все беше наше и свято.
Едно зрънце обич нагорно препатило
ни даваше мъдрост да бием камбаната
в зандана битиен насред нирваната.
ВЛАСТ- ОБЕКТЪТ-ЗНАК, ВЯРВАНЕТО, ИСТИНАТА
Честит празник ЕЛЕКТРОННИ БУДИТЕЛИ!!!:))...
ПРЕДИСТОРИЯ НА АМЕРИКАНСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ С...
Честит празник ЕЛЕКТРОННИ БУДИТЕЛИ!!!:))...
ПРЕДИСТОРИЯ НА АМЕРИКАНСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ С...
Опааа, това си е баш за днешното време кръчмарско! Време на сляпо доверие , родило душманите !
Хем се смях , хем ми беше до плач...
Пусто куково лято , ама нали е все за зрънцето ...
Поздрави , Дела ! Бой по кратуните , това е велико ! :)))
цитирайХем се смях , хем ми беше до плач...
Пусто куково лято , ама нали е все за зрънцето ...
Поздрави , Дела ! Бой по кратуните , това е велико ! :)))
как ехото заглъхва... в кръчмата на живота.
цитирайhttp://m.youtube.com/index?&desktop_uri=%2F#/watch?v=6Jju4kacVU0
:)))
цитирай:)))
4.
анонимен -
Хубаво!
23.05.2013 20:20
23.05.2013 20:20
Хубаво!
цитирайМожела си да бъдеш и социално ангажирана. Макар и дистанцирано...
цитирайdjani написа:
Най-сетне...
Можела си да бъдеш и социално ангажирана. Макар и дистанцирано...
Можела си да бъдеш и социално ангажирана. Макар и дистанцирано...
Хехе, гледецът ми удари право в центъра на събитията. ;)))
И възгласи като твоето "най-сетне" си значат, че не си ми чел сатирата.
Социума е нещо далечно на поезията и по моему не `и отива на духовната доминанта. :)))
kushel написа:
Хубаво!
Брей!
Объркал си се нещо. ;)))
Простата идея е да не приличаме на похитен лунен пейзаж след поредното куково лято.
mitakat написа:
http://m.youtube.com/index?&desktop_uri=%2F#/watch?v=6Jju4kacVU0
:)))
:)))
"Разни цветове плащат сметките..." - де тоз` късмет!
Звучи оксиморонно... като безалкохолна кръчма. ;)))
sestra написа:
Когато гръм удари, как ехото заглъхва... в кръчмата на живота.
Или когато ударим по едно Кардю он дъ рокс... няколко пъти. ;)))
Обаче кръчмарската, а и житейската логика сочат, че има минало забравено време, в което ние сме над световно ниво по мераци /и по носене/ като нация.
karaiany написа:
Опааа, това си е баш за днешното време кръчмарско! Време на сляпо доверие , родило душманите !
Хем се смях , хем ми беше до плач...
Пусто куково лято , ама нали е все за зрънцето ...
Поздрави , Дела ! Бой по кратуните , това е велико ! :)))
Хем се смях , хем ми беше до плач...
Пусто куково лято , ама нали е все за зрънцето ...
Поздрави , Дела ! Бой по кратуните , това е велико ! :)))
Положението е офсайд, но ние продължаваме да играем ва банк до дупка... в джоба, в главата, в асфалта, в душата, в ценностната система...
Пред тази ведра безнадеждност струи невидимият свят.
От младата ни старост свеждам един въздигнат листопад.
С най-силна слабост за насъщност с тих крясък в тъпо острие,
безкраен миг в небесна къща предишно бъдеще зове.
Няма съмнение, душмани се раждат от сляпо доверие.
"И времето все беше наше и свято.
Едно зрънце обич нагорно препатило
ни даваше мъдрост да бием камбаната
в зандана битиен насред нирваната."
Беше неизбежно, защото бяхме изпаднали в лъжлива нирвана... Дали ще се събудим и осъзнаем мъдростта, времето май вече ни изпревари? Пиянството на един народ...
цитирай"И времето все беше наше и свято.
Едно зрънце обич нагорно препатило
ни даваше мъдрост да бием камбаната
в зандана битиен насред нирваната."
Беше неизбежно, защото бяхме изпаднали в лъжлива нирвана... Дали ще се събудим и осъзнаем мъдростта, времето май вече ни изпревари? Пиянството на един народ...
Пробудил се е сега и ползва отдавна забравени понятия:
Куково лято, когато цъфнат налъмите, къкреха гозби, тезгях, душмани, бакии,
зандан, комплот. В предишно стихо този Дух пак се бе пробудил и ползваше думата "кашмер".
Отнесени към днешното бездуховно време, което култивира примати на всички нива, тези термини косвено напомнят за посоката, която следваме.
Брависимо за стихото! Когато хората са объркани и отчаяни от това, което правят лошите хора с тях, те стават особено възприемчиви към посланията на поетите. Защото само от тях Бог не отвръща погледа си когато хората Го забравят..
цитирайКуково лято, когато цъфнат налъмите, къкреха гозби, тезгях, душмани, бакии,
зандан, комплот. В предишно стихо този Дух пак се бе пробудил и ползваше думата "кашмер".
Отнесени към днешното бездуховно време, което култивира примати на всички нива, тези термини косвено напомнят за посоката, която следваме.
Брависимо за стихото! Когато хората са объркани и отчаяни от това, което правят лошите хора с тях, те стават особено възприемчиви към посланията на поетите. Защото само от тях Бог не отвръща погледа си когато хората Го забравят..
tomich написа:
Няма съмнение, душмани се раждат от сляпо доверие.
"И времето все беше наше и свято.
Едно зрънце обич нагорно препатило
ни даваше мъдрост да бием камбаната
в зандана битиен насред нирваната."
Беше неизбежно, защото бяхме изпаднали в лъжлива нирвана... Дали ще се събудим и осъзнаем мъдростта, времето май вече ни изпревари? Пиянството на един народ...
"И времето все беше наше и свято.
Едно зрънце обич нагорно препатило
ни даваше мъдрост да бием камбаната
в зандана битиен насред нирваната."
Беше неизбежно, защото бяхме изпаднали в лъжлива нирвана... Дали ще се събудим и осъзнаем мъдростта, времето май вече ни изпревари? Пиянството на един народ...
Няма съмнение, че пиянството е подвеждащо в заледените участъци на телесните къщи на хората. По-важно е да не е съкрушаващо когато истеризират прогледналите към нацъфтелите налъми през крив макарон. ;)))
planinitenabulgaria написа:
Някакъв древен Дух живее в Теб, Дела!
Пробудил се е сега и ползва отдавна забравени понятия:
Куково лято, когато цъфнат налъмите, къкреха гозби, тезгях, душмани, бакии,
зандан, комплот. В предишно стихо този Дух пак се бе пробудил и ползваше думата "кашмер".
Отнесени към днешното бездуховно време, което култивира примати на всички нива, тези термини косвено напомнят за посоката, която следваме.
Брависимо за стихото! Когато хората са объркани и отчаяни от това, което правят лошите хора с тях, те стават особено възприемчиви към посланията на поетите. Защото само от тях Бог не отвръща погледа си когато хората Го забравят..
Пробудил се е сега и ползва отдавна забравени понятия:
Куково лято, когато цъфнат налъмите, къкреха гозби, тезгях, душмани, бакии,
зандан, комплот. В предишно стихо този Дух пак се бе пробудил и ползваше думата "кашмер".
Отнесени към днешното бездуховно време, което култивира примати на всички нива, тези термини косвено напомнят за посоката, която следваме.
Брависимо за стихото! Когато хората са объркани и отчаяни от това, което правят лошите хора с тях, те стават особено възприемчиви към посланията на поетите. Защото само от тях Бог не отвръща погледа си когато хората Го забравят..
Любопитството ми защо хората гледат, а не виждат е пред експлозия.
Не говоря за изборите. Там беше като в онзи соц. виц: "на ти 5 яйца – избирай си!"
Гледам скроените по нечия тесногръда мярка закони и се чудя колко голяма може да е една всепоглъщаща паст и няма ли насита в храносмилателната интрига на приматите?
Нашият поетизъм си е като покана за природен катаклизъм.
социално-ангажирана :). Харесах много, хем си е твое това стихо, хем има една нова нотка - по-саркастична, бодлива.
Поздрав!
цитирайПоздрав!
osi4kata написа:
:)
социално-ангажирана :). Харесах много, хем си е твое това стихо, хем има една нова нотка - по-саркастична, бодлива.
Поздрав!
социално-ангажирана :). Харесах много, хем си е твое това стихо, хем има една нова нотка - по-саркастична, бодлива.
Поздрав!
Представяш ли си колко хубаво щеше да бъде вместо "социална ангажираност" /ех, този Атаджанов, ех Сенека! - "Calamitas virtutis occasio." / всяка вечер да удряме по един диджестив любов в кръчмата на живота и да веем усмивка само поради факта, че сме живи и се наслаждаваме на изборите си?! ;)))
Животът е това, което очакваме от него ;). Честит Празник, Чудо! ;)
цитирайНапоследък не ме напуска усещането, че живея в тъп виц. Ама от най-тъпите, дето някой трябва да ти каже къде да се смееш. Сега като се замисля... Май кръчма по-добре описва нещата. И отпада необходимостта да се хилиш. Може просто да си пиян.
И все пак честит празник, магьоснице на словото!
цитирайИ все пак честит празник, магьоснице на словото!
osi4kata написа:
Животът е това, което очакваме от него ;). Честит Празник, Чудо! ;)
Честит празник и на теб! Прегръщам те!
4aiotgluhar4e написа:
Напоследък не ме напуска усещането, че живея в тъп виц. Ама от най-тъпите, дето някой трябва да ти каже къде да се смееш. Сега като се замисля... Май кръчма по-добре описва нещата. И отпада необходимостта да се хилиш. Може просто да си пиян.
И все пак честит празник, магьоснице на словото!
И все пак честит празник, магьоснице на словото!
Честит и на теб!
Кръчмата на живота понякога поднася за дегустация невкуснотии, които предизвикват смъдене или потоп на погледа. Но след десерта, осъзнато поръчан, осъзнаваш, че си струва всичко преживяно.
Честит празник!
Доколкото А и до когато!) го имаме...
Б.
цитирайДоколкото А и до когато!) го имаме...
Б.
забавно и тъжно ... отчайващо и осъзнаващо. Това зрънце обич ...
Поздрави за невероятно осезаемото усещане и сила на стиха !
Честит празник с малко закъснение ... и любим стих...
... Светът сега е сборище, гъмжащо от престижности.
Познанията струпани подпалват ни духа.
Статутът на съкровище, ( помнете тази Истина !),
е Книгата горяла с вас, изчетена в ръка...
Тези дни бих искала да съм извън кръчмата -
на свобода и светлина.
Поздрав, Дела !
цитирайПоздрави за невероятно осезаемото усещане и сила на стиха !
Честит празник с малко закъснение ... и любим стих...
... Светът сега е сборище, гъмжащо от престижности.
Познанията струпани подпалват ни духа.
Статутът на съкровище, ( помнете тази Истина !),
е Книгата горяла с вас, изчетена в ръка...
Тези дни бих искала да съм извън кръчмата -
на свобода и светлина.
Поздрав, Дела !
ме върна към великолепния филм ,,Хотел Централ''. Пренесох се в хотелския ресторант, който буквално си бе една задимена кръчма, като описаната по-горе, в която сред шум и врява се ,,крояха планове'' кой ще стане кмет, кой ще спечели властта, въртяха се разни алъш-вериши, а знойни сервитьорки с препълнени с питиета и мезета табли подгряваха този великолепен пейзаж.
Тъжно е, когато битието ни се редуцира до бита, още повече до ,,кръчмарския'' бит. Още по-тъжно е, че това редуцирано до ,,кръчмарския'' бит битие се е превърнало в повсеместност, в норма, във Всекидневие.
Радостно и оптимистично е, че го има 24 май, за да ни напомня, че освен ядене, пиене и възпроизводство битието включва и такива неща като писменост, култура, духовност, ,,зрънце обич'' и още цял океан от трансценденталности, придаващи на битието ни богатство, изобилие на форми, багри и смисли.
цитирайТъжно е, когато битието ни се редуцира до бита, още повече до ,,кръчмарския'' бит. Още по-тъжно е, че това редуцирано до ,,кръчмарския'' бит битие се е превърнало в повсеместност, в норма, във Всекидневие.
Радостно и оптимистично е, че го има 24 май, за да ни напомня, че освен ядене, пиене и възпроизводство битието включва и такива неща като писменост, култура, духовност, ,,зрънце обич'' и още цял океан от трансценденталности, придаващи на битието ни богатство, изобилие на форми, багри и смисли.
kalin8 написа:
Честит празник!
Доколкото А и до когато!) го имаме...
Б.
Доколкото А и до когато!) го имаме...
Б.
Винаги ще го имаме!
Благодаря!
stela50 написа:
Кръчмата на живота ... с всичко в нея - отблъскващо, примамващо, забавно и тъжно ... отчайващо и осъзнаващо. Това зрънце обич ...
Поздрави за невероятно осезаемото усещане и сила на стиха !
Честит празник с малко закъснение ... и любим стих...
... Светът сега е сборище, гъмжащо от престижности.
Познанията струпани подпалват ни духа.
Статутът на съкровище, ( помнете тази Истина !),
е Книгата горяла с вас, изчетена в ръка...
Тези дни бих искала да съм извън кръчмата -
на свобода и светлина.
Поздрав, Дела !
Поздрави за невероятно осезаемото усещане и сила на стиха !
Честит празник с малко закъснение ... и любим стих...
... Светът сега е сборище, гъмжащо от престижности.
Познанията струпани подпалват ни духа.
Статутът на съкровище, ( помнете тази Истина !),
е Книгата горяла с вас, изчетена в ръка...
Тези дни бих искала да съм извън кръчмата -
на свобода и светлина.
Поздрав, Дела !
За мен кръчмата е втори офис и /вярвай ми/ там се случват повечето битийности, сделки и филоСофиии, на които човек в обикновена работна среда не би обърнал подходящо внимание.
Може би трябва да измислим поговорка: Кръчмарска приказка златни врати отваря! ;)))
А в онзи стих по-горе на думата "престижности" и в книгата ли съм пропуснала да сложа кавички? ;)))
lion1234 написа:
Стихотворението... ме върна към великолепния филм ,,Хотел Централ''. Пренесох се в хотелския ресторант, който буквално си бе една задимена кръчма, като описаната по-горе, в която сред шум и врява се ,,крояха планове'' кой ще стане кмет, кой ще спечели властта, въртяха се разни алъш-вериши, а знойни сервитьорки с препълнени с питиета и мезета табли подгряваха този великолепен пейзаж.
Тъжно е, когато битието ни се редуцира до бита, още повече до ,,кръчмарския'' бит. Още по-тъжно е, че това редуцирано до ,,кръчмарския'' бит битие се е превърнало в повсеместност, в норма, във Всекидневие.
Радостно и оптимистично е, че го има 24 май, за да ни напомня, че освен ядене, пиене и възпроизводство битието включва и такива неща като писменост, култура, духовност, ,,зрънце обич'' и още цял океан от трансценденталности, придаващи на битието ни богатство, изобилие на форми, багри и смисли.
Тъжно е, когато битието ни се редуцира до бита, още повече до ,,кръчмарския'' бит. Още по-тъжно е, че това редуцирано до ,,кръчмарския'' бит битие се е превърнало в повсеместност, в норма, във Всекидневие.
Радостно и оптимистично е, че го има 24 май, за да ни напомня, че освен ядене, пиене и възпроизводство битието включва и такива неща като писменост, култура, духовност, ,,зрънце обич'' и още цял океан от трансценденталности, придаващи на битието ни богатство, изобилие на форми, багри и смисли.
То си има Видов ден за всеки когато му се изпълни Времето. :)))
Ние сме духовни същества и игнорирането на този факт за сметка на оцеляването на всяка цена с награбване на земности, които някои наричат "ценности", има страшна цена. И всеки си я плаща рано или късно.
Както знаем...Всички страдат, но поотделно. Така е и с разплатите. Всички плащат, но каквото са си натворили със собствените Избори.
А думите, буквите, съдържащото се в тях /освен, че също имат ценност и цена/ имат и душа, носят енергия, съзидават или разрушават според произнасящият ги, респ. изписващият ги. Затова трябва да сме безгрешни в Словото си.
27.
rustocks -
Животът си е една кръчма, която к...
27.05.2013 10:16
27.05.2013 10:16
Животът си е една кръчма, която колегата Уили Шекс нарече театро.
цитирайкойто твърди, че съвременната медицина е отрицание на здравето. тя не е организирана така, че да служи на човешкото здраве, а единствено на себе си
като институция. по този начин разболява повече хора, от колкото лекува.
цитирайкато институция. по този начин разболява повече хора, от колкото лекува.
rustocks написа:
Животът си е една кръчма, която колегата Уили Шекс нарече театро.
Колегата твърдеше и... че всяко безумие има своята логика, а това съотнесено към днешната кръчма си е необходим диджестив... за доутепване. ;)))
cinichedonist написа:
това ме прехвърли директно при иван илич който твърди, че съвременната медицина е отрицание на здравето. тя не е организирана така, че да служи на човешкото здраве, а единствено на себе си
като институция. по този начин разболява повече хора, от колкото лекува.
като институция. по този начин разболява повече хора, от колкото лекува.
Цяло-частите на Всичкото отдавна не са каквито трябва и от там антагонизмът да продължава да се пие в житейската кръчмата каквото падне, за увеличаване на миражите и намаляване въздействието на околната среда. ;)))
да да добре е това , точно за това време, но трябва да спрем с тия кръчми и да се огледаме
цитирайtoshevst написа:
да да добре е това , точно за това време, но трябва да спрем с тия кръчми и да се огледаме
Оглеждането има смисъл само ако си с /твоя си/ човек-огледало до себе си. ;)))
Действителността е изкривено копие на собствения ни мироглед.
Променяйки себе си в доброчестина, променяме света.
звучат чалга и маанета, като на социалистически банкет всички плюскат на аванта и крадат пепелници и чаши в чантите, а отзад, зад тайните врати, в тъмно опушено помещение, на голяма маса тайни чичковци играят покер, наддават и залагат бъдещето ни и пренареждат новите граници на влияние и власт. Да ни е "наздраве" новата кръчма! Хак ни е!
цитирайи се предават импулсите между цялочастите на колективното всичко. Кръчмата на живота имам предвид, но и в селската кръчма е същото. Импулсите еуфория и махмурлук периодично се неутрализират и тогава за миг прозираме смисъла в който не можем, а и не щем да останем, понеже той попада в нищото между "измеренията" ни. Наздраве на пиещите, успех на работещите и съболезнования на неумеещите да държат двете в равновесие :))
цитирайharvi написа:
Много менте се сервира в тази кръчма, звучат чалга и маанета, като на социалистически банкет всички плюскат на аванта и крадат пепелници и чаши в чантите, а отзад, зад тайните врати, в тъмно опушено помещение, на голяма маса тайни чичковци играят покер, наддават и залагат бъдещето ни и пренареждат новите граници на влияние и власт. Да ни е "наздраве" новата кръчма! Хак ни е!
Обаче... има кръчма и кръчма..., а ментето могат да го пробутат само на незапознати с отлежалите... истини. ;)))
Макияжът прикрива донейде голотата на глупостта, а опростачената ненаситност рано или късно си плаща за "гяволъка".
В интересни времена живеем. Има от всичко по много. А правилният Избор е само Един.
evrazol написа:
В кръчмата се осъществява синаптична връзка и се предават импулсите между цялочастите на колективното всичко. Кръчмата на живота имам предвид, но и в селската кръчма е същото. Импулсите еуфория и махмурлук периодично се неутрализират и тогава за миг прозираме смисъла в който не можем, а и не щем да останем, понеже той попада в нищото между "измеренията" ни. Наздраве на пиещите, успех на работещите и съболезнования на неумеещите да държат двете в равновесие :))
Така е... ;)))))))))))
Космичният гоблен, в който фигурираме всички потрепва от кръчмарски ентусиазъм пред умението ни да пием до дъно, на екс, от сутринта и без да изсъхваме, с всяка гола истина в крайностите - от Дегустаторите на оцет до напълно опиянени от щастието да сме прашинки светлина по ревера на времето. :)))
4aiotgluhar4e написа:
Напоследък не ме напуска усещането, че живея в тъп виц. Ама от най-тъпите, дето някой трябва да ти каже къде да се смееш. Сега като се замисля... Май кръчма по-добре описва нещата. И отпада необходимостта да се хилиш. Може просто да си пиян.
И все пак честит празник, магьоснице на словото!
И все пак честит празник, магьоснице на словото!
Благодаря!
wonder написа:
Брей!
Объркал си се нещо. ;)))
Простата идея е да не приличаме на похитен лунен пейзаж след поредното куково лято.
kushel написа:
Хубаво!
Брей!
Объркал си се нещо. ;)))
Простата идея е да не приличаме на похитен лунен пейзаж след поредното куково лято.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. ПосланиЯта
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница