Усърдно се натрупват катехизиси.
Обезсърчават се идеите духовни.
Художествени грехове нанизват се
герданно на врата на неспособните.

Надскачащият егото импулс виси
над цял орляк недоловени писъци.
Изкуството на своя светъл трон кърви,
озлочестено в липсата на смисъла.

Изпратих ти на "Лични" кратък текст. Такова съществува само във въображението ни. И то болно...

в един свят, все по-изкуствен има все по-малко истинско изкуство...за съжаление! Но истинските хора, го носят в себе си и го споделят с истински хора.

и съответно - на изкуствата му. Все пак последните ще умрат последни :)

Изпратения коментар няма нищо общо с текста на Лични? ;)))
От друга страна... разбирам болката ти. Но си мисля, че творецът не бива да очаква материално възмездяване за духовните си споделености.
Както и не бива да забравяме, че...

Тривиалните явления и естетски креатури
бяха цяло поколение от Изкуствата в потури.
Има толкова различия под егидата да можем,
че уцелили безличното, кича взехме за велможа.

Фокусирани над формата, безпардонни за таланта
брахме корени изкормени от идеите шармантни
на безвкусното и чалгата, на попиващата грозност
и се взирахме фанфарно над „поезията” в проза.

И така ще бъде! :)))
Природата и Изкуството са единствените, които могат да говорят на Божествен език, разкривайки геометрията на духовния ни смисъл.
Изкуството е йероглиф на вечността, списван само от романтичния творец пресъздаващ духовностите си.

Вероятно е така!
Без да намесваме парадокса на въздигането на повечето творчества и творците им пост мортем.
Към изкуството трябва да посягат само осенените свише, чийто талант е вид молитва към съвършенството на природата и създателят й.

всяка на точното си място и с точното си значение и съдържание - какво повече? Изстрадан вика на отчаяние. Поет!***

Изкуството е нашата памет и смяната на стойностите
променя и усещанията, пътя на таланта, губи се,
скрива се във времето дарбата... за съжаление.
...Обезсърчават се идеите духовни.
Художествени грехове нанизват се
герданно на врата на неспособните...
И въпреки това сродните души се откриват,
творят и съхраняват истинското изкуство ...
Поздрав !

но несъмнено е за мен ,че то остава след нас, защото е било и преди да бъдем. Моя увереност е. Съгласна съм за сравнението с молитва.

Хвърчащите хора
/Валери Петров/

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги - литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо - стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

Абсолютно си права! Когато обществото е на границата на катастрофата, на преден план изникват и започват да доминират инстинктите и егоцентризма. Духовността чезне под техния безпардонен натиск, отстъпвайки място на уродливото и животинското в човека...ВСИЧКО се изкривява, мутира паталогично до неузнаваемост.
С горчивина трябва да признаем, че тогава материалното неизбежно се въздига до преходен във времето култ. И тъй като всичко е свързано с всичко, не се учудвам, че и потурите в изкуството са следствие на потурите в мисълта...
Съзнавам, че всичко това поражда безнадежден песимизъм и отчаяние,но не знам то дали не е планираното от Висшия Разум поредно изпитание на човешкия дух. Може да Е, но може и да НЕ е. Силно се надявам да Е, защото тогава изход от задънената улица може да се намери.
Усмихнат и топъл ден ти пожелавам!

"Изкуството на своя светъл трон кърви,
озлочестено в липсата на смисъла."
Да опише с лазерна точност само в няколко стиха най-същественото, което се случва с хората може само поетът! Той може да стори това дори безглаголно.
Ще ползвам популярността на този блог, който се посещава само от духовни хора за да приведа в коментара си пример от това, което вилнее около нас.
В Балкана има традиция хора да поставят каменни кръстове на красиви места, покрай които преминават пътища. Те не са осветени и получават името на този, който ги е побил. Такъв кръст имат напр. Данговците, при които е пребивавал Вазов. На гърба му са написани имената на починалите /Данговци/. И аз направих такъв кръст 1995 г. Имах възможности някога. Той беше доста голям, носехме го 4 души. Направих и сложих до него и метален минипараклис. Но вместо на кръстопът го побих на най-обгледното място на билото на Балкана на вр. Увеса на 1500 над останките на изгорен от турците манастир. Избрах името на Св. Иван Рилски, който не е популярен тук. Мястото му не се виждаше от преминаващите по пътеката. Страхотен комплекс стана! Хората свикнаха с него и минипарклисчето вътре бе цялото в лой от запалваните в него свещи.
Във вторник изведнаж ме обзе безпокойство за кръста и на следващия ден се изкачих при него. Беше ужасно. Там спали цигани от Литаково, които сбирали скрап от района, б. м. дообирали къщите. Кръстът бе натрошен на парчета, металният кръст от параклисчето бе изтръгнат от покрива. На мястото му зееше дупка. Набрали инерция да рушат, циганите извадили и стария оброчен кръст, отдалечен на 2 км. от моя и го поставили на средата на пътя. После го газили с колите си, но той издържал. Хората го върнаха на мястото му. Качили се да проверят и моя, който вече бе изестен и приет от хората. Събрали парчетата му на един куп...
Примати ми отнеха нещо много скъпо, което не мога да възстановя. Каменният кръст нагрошен, металният - изтръгнат. Защо?
Защото примати изместват духовните хора...

И не само изкуството кърви на трона.
Човешката вяра също.
Катарзисно време , апокалиптично !
Напомня ми стиха на Йоан от Откровението ( 9/6)
"...тогава хората ще поискат да умрат,но не ще могат да намерят смъртта . Ще я търсят , но тя ще бяга от тях... "

Благодаря, Тили-Лили!
Отчаянието няма място когато добротворната духовност е обкрачена от непонятстващата посредственост. В такива времена космическият валяк изравнява критериите за заземена всеядливост и ги замества с необходимостта от духовно израстване. Няма вакум в Природата и Космоса.

Така е! :)))
Неизследимостта на духовните пътища често въвежда в заблуда, но всички ние, бидейки пръстените съдове, в които е въздъхнал Творецът, сме свързани помежду си, защото Всичко е свързано с всичко.

Стойността на един отрязък време, наречен Живот, се определя от това какво си решил да вложиш в него от себе си, от опитностите си, от силата си, от вечните неща, с които си отиваш от този свят. Земното остава на земята, защото голи сме дошли и и голи ще си тръгнем. Нищо не сме донесли със себе си, освен духовното си можене.
А словото, което не само говори, а казва, има далеч по-дълъг живот от приносителите си. ;)))

Даам... имаме само корените и крилата си!

"Странно нещо. Чайките, които пренебрегват съвършенството заради пътуването, не стигат кой знае къде, при това - бавно. А тези, които не обръщат толкова внимание на пътуването, в името на съвършенството, стигат навсякъде, и то мигновено. Запомни, Джонатан, небето не е нито място, нито време, защото мястото и времето са нещо толкова безсмислено... Небето е...
... с лекота проумя, че самият той не представлява просто пера и кости, а съвършената идея за свобода и полет, неограничавана от нищичко."

Многомъдър си в правотата си, Томич.
Нищо случайно няма в този космос. А Изходът е в основата на личния Избор на всяка душа да започне промяната от себе си. Матрицата на делничното често заслепява прозрачността на смисъла да ни има тук и сега, до непрогледност, която ражда слепотата на разума в невъзможността му да отстъпи пред просветлението и духовното осъзнаване, поискано от чувствата чрез божествената вграденост в нас, наречена Интуиция. Всеки за себе си знае Пътя, но се страхува от Пътуването.

[quote=planinitenabulgaria] Брависимо за това стоихтворение, Дела!
"Изкуството на своя светъл трон кърви,
озлочестено в липсата на смисъла."
Да опише с лазерна точност само в няколко стиха най-същественото, което се случва с хората може само поетът! Той може да стори това дори безглаголно.
Ще ползвам популярността на този блог, който се посещава само от духовни хора за да приведа в коментара си пример от това, което вилнее около нас.
В Балкана има традиция хора да поставят каменни кръстове на красиви места, покрай които преминават пътища. И аз направих такъв кръст 1995 г. Имах възможности някога. Той беше доста голям, носехме го 4 души. Направих и сложих до него и метален минипараклис. Но вместо на кръстопът го побих на най-обгледното място на билото на Балкана на вр. Увеса на 1500 над останките на изгорен от турците манастир. Избрах името на Св. Иван Рилски, който не е популярен тук. Мястото му не се виждаше от преминаващите по пътеката. Страхотен комплекс стана! Хората свикнаха с него и минипарклисчето вътре бе цялото в лой от запалваните в него свещи.
Във вторник изведнаж ме обзе безпокойство за кръста и на следващия ден се изкачих при него. Беше ужасно. Там спали цигани от Литаково, които сбирали скрап от района, б. м. дообирали къщите. Кръстът бе натрошен на парчета, металният кръст от параклисчето бе изтръгнат от покрива. На мястото му зееше дупка. Набрали инерция да рушат, циганите извадили и стария оброчен кръст, отдалечен на 2 км. от моя и го поставили на средата на пътя. После го газили с колите си, но той издържал. Хората го върнаха на мястото му. Качили се да проверят и моя, който вече бе изестен и приет от хората. Събрали парчетата му на един куп...
Примати ми отнеха нещо много скъпо, което не мога да възстановя. Каменният кръст нагрошен, металният - изтръгнат. Защо?
Защото примати изместват духовните хора...[quote=planinitenabulgaria]

Съжалявам за болката ти, Коста!
Тъжно е когато разрушението вземе връх над съзиданието.
И не унивай... злото е нееволюирало добро. А всеки избор – да разрушиш с думи, действия, дела... има цена, чието плащане винаги е урок и съответно въздигане на духа в по-нагорни небеса.

PS Щом обичаш безглаголни стихчета, ето едно за разведряване:
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/09/17/jiteiskoto-skerco.821239?reply=3144647

Хората всякога са недоволствали от настоящето, търсейки упование в бъдещето и раздухвайки лаврите на миналото.
Катарзисно е времето, да..., но и пробудно. А духът, както знаем, е безсмъртен. И в този ред на мисли няма кой да ти вземе Вярата, защото тя е вградена априори в нас и само от нас зависи нейното незакърняване.

Великолепно написано!

Много хубав и още по-правдив стих! Бих искал и аз да имам дарбата да казвам истината по толкова красив начин...

Да, днешните културтрегери са предали духовните начала, нравствеността, усещането за стил, красота и хармония в името на материалните блага. А когато последните станат основен стимул за твореца, резултатът е сегашното безобразно състояние на изкуството. Но ти си реалното доказателство, че, макар и да не се котира на пазара, любовта към красивото и способността да бъде изразявано по прекрасен начин никога няма да изчезне.

От чувствителна душа като твоята, приемам усещането ти, с благодарност!

Сърдечно благодаря! :)))
Невиждащите временни креатури са безсилни да повлияят на чистотата на изкуството, защото то е вечна духовна еманация, изразяваща хармонията, която ни опълноценностява.