Ръцете ти – в прекрасен полет чакам,

да прелетят небето между нас.

Очите ти – две свещи светли в мрака,

да водят пак сърцето ми, в екстаз,

към бездната на бликащата нежност,

към стръмния прибой на песента,

към истина и свята неизбежност,

към чувство, мисъл, дума и душа.

 

Сърцето ти от храма мой да пие

онази обич чиста от печал,

онази буйна огнена стихия,

с която моя дух е оцелял.

Любов да има в дните ни горещи

от песен и възторг, от тишина,

от светлото на чудните ни срещи

и святата безкрайност на духа.

Изваяна си от екстаз и възторг и само жадните духом, могат да го попият. Аз съм попивателна от XVIII век, знаеш защо. ;))
Гош

... знам, знам... :)))