Днес облаците бавно се сгъстяват.

На светлото не му остана път.

Косите ми са мокри до забрава.

И вече съм отдавна в онзи кът,

изгубен сред дъжда на листопада

намерен сред прегръдка на гора,

при който аз с добра надежда сядам

от мислите си обич да сбера.

Денят налива в чашата умора.

Дъждът измива всякаква тъга.

И аз се сливам с всички мокри хора –

измита и пречистена в дъжда.