Дела Раи и Ясен Ведрин 

Навън е пуст театър. Аз нищо не разбирам...
Тежат ми на душата, небето и нощта.
Наоколо е тихо, безмислено и мирно.
И сякаш, че заспал е, завинаги града.

По улиците пусти сърцето не заспива.

В следите търси порив. И в сенките - мечти.

Опъва лунен вятър забравена тетива

и в миг стрела от спомен в очите ми блести.

Понякога поспирам и взирам се в луната.

Животът си пътува през лодка от звезди.

Дали не съм актьор в самотния театър

на някаква пародия от чужди красоти?

Но после пак ме спомня красивото начало.

Без роля и без сцена. Но само с теб и мен.

Навън е пуст театър. И времето е спряло.

Задържа дъх навярно пред бъдния ни ден.

http://vedrin.blog.bg/poezia/2009/06/16/teatyr-na-senkite.349417