Дълбинно оживление раздвижи
лицето на притихващия град. 
Надникна полумесецът безгрижен
над тая ветровита благодат.

Невръстните ни чувства избуяха
подгонили на лятото цвета. 
Обичахме се, вярвахме, горяхме
през тази обладана красота.

Разкриващи чувствителност безкрайна, 
родеехме се с морските вълни. 
А любовта живееше омайна
в копнежите на двете ни души. 

Красиви копнежи, хубаво стихо...

Благодаря!
Така е когато имаме огромна плантация от чувства. :)))

Благодаря, Марине!
ЛъЧисти копнежи са това! :)))