а, това, марсел, ли е.)

моят, не беше, чак така, красив..

Казано е:
Оплождаща с всяка радост душата на цвете.

Красив ми е. ;)))
Има ни на кориците на 7 мои книги.
Тази графика е на корицата на книгата ми "Танцуваща скитница".

Колко малко мъже ми напомнят за теб!
Одисей, Леонид... и донякъде Хегел.
Имам вяра, любов и безкрайната степ
на душата ти. Всичкото друго е пепел.

Ти си мъж всеки миг – Гибралтарска скала,
а очите ти бликат сърдечна гальовност.
Аз съм твоята земна, желана жена.
Ти си моята вярност. И мойта греховност.

Пред сърцето ти няма житейски стени,
а нозете ти твърдо прекрачват живота.
Ти си мъж, ти си храм в мойте паметни дни.
И баща на детето ми. Извор в Голгота.

Имаш поглед суров и прекрасно сърце.
От ръцете ти пламъци хукват през мене.
Чуден мъж, мое приказно лудо небе,
в моя свят любовта ти рисува вселени.

Много различен и замислящ коментар.

Смиряване на словото

Проницателни бяхме още в ранни години
и обичахме, пяхме до мига на руините,
след които ни няма в гласа на съдбата,
защото измамихме мисълта с непознатото.

От обратната тяга в словесата е димно.
Може би още помним с радостта си интимна
как в мъглата от думи се разстрелва тъгата
с онзи светъл момент в любовта на душата.

Въжделени и смислени рисуваме бъдност,
в която животът е твърде оскъден.
А още е крехка и невинна разплатата,
с цялата истина, да смирим в нас словата.