Есенцията на живота навярно ще е нещо мъдро.
Размахал реплики охотно, ораторът е безразсъден.
Когато себе си отричаш, се отмиляваш от съдбата.
И ставаш истина, но ничия. И си завърташ сам Земята. 

Най-хубаво е да се самопозоваваш и себе си да понесеш.
С най-нежна искреност прославяй вродения си стих-копнеж.
В икуменическа кантата изпей и сетния си ден.
Животът в своето разпятие, преражда смисълът рожден.

"Познавай себе си"
"Нищо прекалено"
"Сигурността носи лудост"

Графити от неизвестен автор върху храма на Аполон в Делфи.

Графитаджията пък хем е сложил кавички, хем цитира неправилно първата сентенция.
Nosce te ipsum - Познай себе си!

С 3-тата не съм съгласна. ;)))
Чуй това в заглавието - Есенцията на живота.
Добро утро, Принц! /дано чуваш интонацията ;)))/
Отивам да прочета Петра 30.

Засрамено ти благодаря за дето ми връщаш често скромността, и очите ми отваряш, за да стоят заслепени от илюзията, че нещо зная :-)

:-) :-) :-)

Е, сигурно си чел "Илюзии" на Ричард Бах - един джобен формат истини, които зашеметяват. ;)))

Ето няколко мъдрости от този автор:

"Един от начините да избереш бъдеще е, като вярваш, че то е неизбежно."
"Единствената реалност е Любовта."
"Единственият истински закон е този, който води към свободата."
"Мерило за невежеството ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда."
"На човек никога не му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи."
"Небето не е място, нито време. Небето – това е да бъдеш съвършен."
"Когато настъпи последният ни миг и погледнем назад във времето, единственият въпрос, който ще има значение, ще бъде "Какво беше качеството на нашата любов?"