В заслон от зелени маслини, заливът златен
обгръщаше с нежност, нозете ми тичащи.
И с моето собствено слънце обратно
превръщах се в чудно, неземно момиче. 

В двора мой, запъстрял от цветя многолики,
има радост и хюга, хармония светла…,
а когато напук на света пак се влюбя,
само морето ще докосва нозете ми.

Ще вървя по вода, ще летя, ще съм книга,
заразлистила в погледи влюбени хора.
И когато погледна назад от учудване,
ще съм звън, преоткрил на душата си взора.