Пролетните ми скиталчества,
цветни и безкрайно сини,
в морското ми огледало
се оглеждат в клон маслинен, 

в розата на цъфнал дъжд,
в перуниките на двора,
в чудото на изведнъж
проехтял синчец в простора. 

И в прекрасните ми пориви,
грабнала с любов морето,
се дивя на тази пролетност,
озарила ми сърцето. 

С толкова любов докосната,
припознавам се в луната.
И сред чудния ми остров
се покланям на Земята.