Когато наближавам в планината конско стадо с коне, пуснати свободно в планината през зимата, за да не ги изплаша от далеч засвирвам с уста една вариация от мажорните на Бах-овата Шакона. По звуците те разбират, че приближава човек и така са подготвени за срещата. Дори се местят от пътя, за да премина свободво между тях.
Тази картина обаче е малко различна, защото конят съвсем не изглежда спокоен.

Конят на картината танцува с морето под звучите на Лятото на Вивалди. Развихрен е. Цигуларката пък мечтае и запраща мечтите си отвъд залезния хоризонт. ;)))

Конят е умно и благородно животно. Спомням си колко истинно бе показано във филма "Аватар" сливането на кон и конник посредством плитката на ездача. Това енергийно сливане е факт, когато имаш кон и усещането за заедност е прекрасно. :)))