От твоята нежност (така мен потребна)
която е слон в стъкларски магазин,
за кратко понякога бегличко гребваш
и ставаш житейското “Дао дъ дзин”.

Тогава хвърча и в кълба пируети
рисувам в небета от облачен дим,
онази любов, от която ще светим
(дори да ни няма), за някой незрим...

Не мога без нежност да бъда, да дишам...
От цялата скръб малко нежност ми дай,
защото без теб тъжни стихове пиша,
а полет ми трябва в любов и безкрай.

Хубаво... Поискай и ще ти се даде!...

По библейски казано - Да! :)))

...тогава осъзнахме, че любов е.
И всеки миг на приказка прилича.
От силата на този благослов
орисани сме вечно да обичаме.