Беше с бяла и чиста брада, вехта риза на хърбаво тяло,
от очите струеше тъга, от ръцете – прастаро начало,
през което разчиташ ума на градивен, отдаден предтеча.
Как е стигнал дотук? От гнева през очите му в мене се стече
една едра, гореща сълза и почувствах венеца му трънен,
преразказал ми с кръв горестта, от която е стигнал до дъно.

Бил заможен човек, преуспял, но наивен той вярвал на всеки.
И достигнал до висша печал, преосмислил живота навеки.
И сега проси не за пари, а за вяра в човешкото право
да живееш достойно и в дни, през които моралът е плява.

Спомних в този момент участта и на просяк от моста в Калкута*,
просещ с вдигната черна ръка към звездите в среднощна минута.
И сравних ги – и двамата с дан да проглеждат отвъдно в душите.
Бял и черен, етик и призван, уж са просяци, уж все се скитат,
И разчетох скрижално мига, предузнала се в нищната вечност.
Коленичих пред просяк в студа и изпросих си вечна човечност.


* "Просякът на звезди" на Турние

Това трябваше да ти е заглавието...
На това изключително силно, философско стихо... не му върви просто ,,Просяк,,
... но ти си знаеш, аз просто казвам, което почувствах...
Поздрав! Изключително силно... наистина!

Е, браво на Турние! Страхотно!

Надали си разбрал асоциацията ми с "моста в Калкута". ;)))
Виждам, че не си го чел, но ти го препоръчвам горещо. Започни с "Петкан или Чистилището на Пасифика".

Може би си права. Думата "просяк" тук е натоварена с ново съдържание и не носи конвенционалният смисъл на понятието. Ще помисля... Мерси! :)))

Естествено, че не съм го разбрал.

Помня когато четях биографията на Рембранд и бях пленена от неустоимото му желание да нарисува пристанищния просяк, който тайно наблюдавал всяка сутрин, виждайки, че това е най-свободният и щастлив човек когото познава, въпреки пробитите джобове.
Та сега когато казваш "Остават като Буда във вечността", бих добавила и Зорба в света на Универсалиите. Само тези две състояния /Буда и Зорба/ в съчетание биха ни направили безмерно щастливи приживе.

Ами не се самоизмъчвай!
А ако в някой следващ стих възкликна "Светът е гол!", не пропускай да прочетеш целия Шопенхаеур и Елизар, без да се чувстваш задължен да спамиш тук.

Върховенство, което е непреходно, въпреки матрицата и битовизмения хомот.
Чак когато постигнем чистота и яснота, узнаваме колко преходно и незначително е всичко тленно. И колко важно е да отглеждаме в себе си детето-наивнЯк, мъдрецът-философ и човещината-доброчестина.

Не спамя. Стихотворението е хубаво. Колкото до другото, съгласен съм да бъда и фон на който да изпъкват великите. :)

П.п. Помислих си, че стихотворението ми може да ти е харесало...

дали е твоят просяк или на Турние, в живота май винаги е имало просяци. Ако напомня дядо Вазов, "Той винаги стои там".
Къде?
На ъгълът на "Аз"-а, или на моста му?
И лептата понякога:
"Куска лишь хлеба он просил,
И взор являл живую муку,
И кто-то камень положил
В его протянутую руку."

Та си помислих, да просим ли "вечна човечност", която може и да бъде камък, или да си я сътворим...
Има ли човечност за двама? ;))

Ей това за фона и аз отказвам да го разбера. ;)))

Кое стихотворение?

Има, естествено. Когато са Овоит. :)))
Бих мотивирала това твърдение с един стих от XVI век на любимия ми Джон Дън - "Екстазът":

"Както отвъдният вестител
приема образ от ефира,
така чрез тялото-носител
душа с душата се намира.
...
Завръщаме се във плътта -
на много хора тя им стига, -
но ако пишем любовта
с душата,
тялото е книга."

Та в този смисъл - да си я СъТворим... :)))

Ето и цялото стихотворение Екс(т)Аз-ът: http://www.litclub.bg/library/prev/donne/6.html

Последният стих е силен както кодата във финала на сонатата Апасионата, с която Те поздрпавявам.
И един въпрос: Кога ще се появи следващата стихосбирка!

http://www.youtube.com/watch?v=xz7usUEPWsc

Дълго мислих какво да напиша. Започвах, изтривах... Но нищо не ми се стори достатъчно силно и достойно за твоето творчество. Затова ще си позволя да цитирам една мисъл на Стендал, която напълно приляга на изкуството, което създаваш:
"Великото изкуство внушава у човека прекрасни идеи, които го учат да жертва всичко за щастието на човешкия род".

Все пак реших да споделя своето усещане за изкуството ти. Мисля, че съм имал вече възможност да ти призная, че харесвам твоето творчество. Повярвай ми, в моето откровение няма и капка куртоазия, а единствено безкрайно уважение! Това мое възприятие се затвърди още повече, когато днес прочетох последното ти стихотворение „Просяк” (харесвам заглавието му за разлика от други читатели). По принцип съм особено критичен както към себе си, така и към другите, и съм твърде скъп на комплименти. Но тук не мога, а и нямам право да пестя похвалите си за теб. Ще споделя без въобще да преувеличавам, че ти си истинско и ярко явление в съвременната българска поезия и в изкуството изобщо.

Дълбоко ценя любовта ти към красотата, хармонията и духовността. Силно уважавам стремежа ти към съвършенство и към стилен изказ. Почитам усета ти към колорита и мъдростта на словото. Впечатлен съм от богатството на твоя език. Обичам начина, по който преобразяваш философските размисли и изконните морални теми в красиви послания, в ефирни пеперуди от думи. Допада ми това, че извънредно умело съчетаваш прецизното боравене с поетическия инструментариум (ритъм, рима) с дълбоките ти размишления върху живота, естетиката, морала. Бих казал, че това е духовната храна, от която всички ние се нуждаем. И особено аз!

Знам, стихоплетци има безброй. Но малцина са тези, които умеят да сплитат деликатно и грациозно римите с истински, красиви, дълбоки и смислени слова, да съчетават изящно духа с материята, словото с мисълта. Ето в това, мисля аз, се изразява настоящото майсторство. Ето в това се открива истинското изкуство и съвършенството. Само тези, които притежават това елегантно умение, могат да бъдат наречени творци. И ти си точно от тия избрани и докоснати от провидението индивидуалности, които са призвани да бъдат нашите посредници с духовния свят.

Затова ти благодаря, че те има и че споделяш с нас своята дарба, с която си благословена от Висшите сили (Бог или Природа – в случая няма значение)! Желая ти здраве, непресъхващо вдъхновение и безкрайна творческа енергия!

Твой скромен почитател,
Виктор Кордон

Благодаря, Коста!
За Бетовен черпя с бугенвилия: http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/05/03/jaravni-zvezdi.740492
А за книгите... Всичко се случва когато му се изпълни времето.

Да откриеш Смисъла на Тези единствени Думи, които ще стоплят нечие сърце, си струва да откъртиш собствен отломък щастие от мига на Откровението да сбъдваш... с Любов, да ваеш в Светлина и да раздаваш Хармонията, която си постигнал.
Духът може да съзижда или низхожда... личен избор на вятъра, посоката, пътя, средствата... все истини вездесъщи... Всеки, който пише съкровено трябва да може да чуе вътре в себе си извор как ражда капката, която прави водата... когато го споделиш и докоснеш някой отвътре... тогава узнаваш, че си жив.

аз настръхвам :)

Животът понякога прилича на огромна къща и всеки може да внесе или вземе от него каквото пожелае.
Когато се откажеш от всичко, за да останеш само с човещината си, вероятно си сбъднал това, за което идваме всички на този свят - да благотворим на душите си.

"...И сега проси не за пари, а за вяра в човешкото право
да живееш достойно и в дни, през които моралът е плява.
-------------------------------------------------------------------------
"Коленичих пред просяк в студа и изпросих си вечна човечност."

Алегорията с просяците ме разтрепери...Невъзможно да прогледнеш в душата на човек, да преосмислиш живота си, ако си загубил или забравил човечността, благородството и състраданието към ближния в безмилостната въртележка на живота...Трябва да прозрем една велика истина, че всичко, което е дошло и идва към нас, е даром от една безкрайна пулсираща със сърцата ни звездност- неизчерпаем източник на енергия и духовни сили. Осъзнал тази истина, човекът свети като оня индийски просяк, протегнал ръце към звездите. И понеже то е еднократен дар, нека да го пазим и опазим в сърцата до края на земния ни път. Мишел Турние затова е велик, като оригинален мислител, философ и писател, защото търси и намира или предлага смисъл в житейските (и НЕжитейски) символи около нас...
Поздравления и благодарности, Дела, за дълбокофилософския смисъл на твоя чудесен впечатляващ стих!
Поздрав!

Радостното ни прозрение идва когато разберем, че хармоничната връзка е отделена от нещата, които свързва. И само любовта, етиката в човешките отношения и добротворчеството стигат, за да сме истински щастливи и пълноценни.

... мигове на щастие ...
То е като да сме
жена и мъж,
ангел и дявол,
светлина и мрак,
любов и безразличие,
мъдрост и невежество,
човек и Бог
едновременно.
И ние сме!!!!!!!!!!!!!!
Но често се съмняваме или го забравяме ... и тогава сме нещастни, но и това е човешко.

Всъщност, мнозина го мислим, но най-пълно и в стила на литературен критик, какъвто аз не съм, той го споделя. Но ти си и нещо много повече. Една съвършена душа, издигнала се над суетата на деня. Пример и еталон за човек, каквита следва да сме всички. Благодаря за откровението ти, от което в съзнанието ни веднага изниква образа на днешния български светец - дядо Добри. Да даде Господ да надхвърли 100 години...

Дааммм...
Човек е Бог в развитие.
А да си едновременно Буда и Зорба значи да си постигнал живеенето в онази Тибетска поза с единия крак на небето, а с другия на земята. ;)))

Знаеш ли, когато пиша често виждам картини. В една от тях наистина го имаше и дядо Добри. Да е жив и здрав!

Само ще кажа, че и просякът може да бъде светец.
Възприемам напълно внушенията и... благодаря.

и за коментара на Виктор Кордон:
Рядко чрез толкова малко слова в коментар към Твоя творба някой е изтъквал така убедително силата на таланта и разума Ти, Дела! Напълно съм съгласен с него. Но, колкото и хубави неща да се кажат за Теб, те винаги ще са недостатъчни и има с какво да се допълнят.
Аз чета с интерес както коментариите след изявите Ти, така и репликите Ти към тях. Този път най-много ми хареса коментарът на Виктор. В него липсва един съществен елемент от сложния Ти образ:
Изявите Ти предизвикват процеси у тези, които Те четат да се усъвършенстват като хора, да се стремят към по-висши цели в живота, да са разумни, добри. Досегът с Теб променя хората, Дела!
Това личи и от коментариите към творбите Ти, което е валидно и за коментара на Виктор - те са писани с голямо напрежение и воля да бъде казано нещо значимо. А репликите Ти – те са писани съвсем свободно, импровизационно, защото са плод на висш разум и изобилстват с премъдрости. Те са продължение на творбата, необходими са на тези, които искат да я разберат по-пълно. Твоите изяви, Дела, ми напомнят за изявите на един много велик човек, живял от 1756 до 1791 г. Изявите му не са били наричани концерти, а академии. Защото са били нещо много по-различно от концерт.
С пожелание да бъдеш все така светлик в духовния живот на хората, Дела, да ги подтикваш към стремеж за красиви според даденостите им ДЕЛА.
За мен си такава!
Коста

Благодаря за комплиментите! Радвам се, че сте забелязали моя коментар сред толкова много такива и особено след тази ярка и прекрасна творческа изява, с която ни дари и ощастливи Дела.
Напълно съм съгласен и изцяло подкрепям това Ваше твърдение относно изкуството на wonder: "Изявите Ти предизвикват процеси у тези, които Те четат да се усъвършенстват като хора, да се стремят към по-висши цели в живота, да са разумни, добри. Досегът с Теб променя хората".
Мисля, че творчеството на Дела е скъпоценно с това, че съчетава красивите образи и удоволствието от добрата ритмика с внушаването на първостепенни морални послания, с инспирирането на нравствени размишления, с вдъхновяването на естетически нагласи, с въпроси за Доброто и Злото, за Красивото и Грозното. Това са изключително важни за цивилизованото общество категории, които, за съжаление, все по-рядко намират място в изкуството и в живота въобще.
Ето защо, според мен, творчеството на Дела има непреходна стойност!

хареса ми...

к.к.

Всеки от нас може да бъде грешник и светец според стремежите и изборите си, според нуждата да прави компромиси на определена цена или да отстоява ценностите си на всяка цена.

Духовното израстване и промяна, както проглеждането и потребността от 3-те Божествени измерения - това на Благостта, на Пълноценността и на Смирението. все рожби на Вселените - сърце, душа и дух, са личен Избор, Коста и идват когато човек осъзнае, че смисълът да го има в този сегашен отрязък Време, наречен Живот, е Духовното опълноценностяване в постигнатата Любов и Хармония, които може да раздава по един или друг начин.

Позволи ми да ти отговоря с един куплет-стрела на Добромир Тонев, който казва всичко... относно Изкуството да сееш добро и да обичаш:

"След тебе злото диша като хрътка.
Доброто е обществено понятие.
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие."

Утешена съм напълно и съвсем по Хайзенберг! ;)))

При първия прочит на стихото ти си помислих, че прекрасно можеш да пишеш и извън темите на любовните отношения и чувства. Обикновенно чета твоите стихотворения по няколко пъти, за да достигна до скрития им смисъл и ето че днес прозрях, че не си сменила темата, а само си я разширила. Състраданието към болките на другите е божествена любов, тази за която Дънов ни говори. Тя е висша форма на това велико чувство, което притежават само хора с богата душевност. Ти я носиш в себе си и я раздаваш на хората като Прометей огъня. Правиш го с финес и съвършенство и често просто няма какво да се добави. За това редко коментирам след стиховете ти, но винаги съм прехласната от формата на изказа ти.

I az wjarwam che moje da se jiwee dostojno,
Wypreki wremeto ni !

Сърдечно благодаря!

Напълно си прав! Достойнството е духовната визитка на личността.

Коленичих пред просяк в студа и изпросих си вечна човечност. - Изключително въздействащо!
Браво!