2. radostinalassa
3. iliaganchev
4. kvg55
5. demograph
6. zahariada
7. reporter
8. mt46
9. planinitenabulgaria
10. varg1
11. iw69
12. wonder
13. grigorsimov
14. leonleonovpom2
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. mt46
6. ka4ak
7. ambroziia
8. dobrota
9. milena6
10. donkatoneva
2. lamb
3. radostinalassa
4. hadjito
5. dokito
6. rosiela
7. kalpak
8. iw69
9. savaarhimandrit
10. varg1

Прочетен: 42526 Коментари: 69 Гласове:
Последна промяна: 25.08.2014 15:06
Пристъпи́ в моя свят, загреби с поглед синята бездна,
през която сълзите сънуват, че душевното дъно небе е.
И изпий този път, който с дъх през косите ми резна.
Ти отдавна, на струйки в кръвта ми, горещ се синееш.
Аз в хамак от реброто ти, в теб изсънувах живота.
И отново играя с потопите в твойте вселени.
Преизпявам те бурно. С цигулкова страст роня ноти.
И оплитам дъха ти с бумтежа на своите вени.
И когато звъня от любов в тишината крайзвездна
ще познаеш очите ми – тъмни, всевиждащи цеви,
прокънтели в безкрая на твоите истински бездни
и разстреляли всички, опазени в мен, чисти деви.
А сега, в кръговрат, с мен избухвай на хиляди капки.
Винолей се гръмовен, нестихващ в рева на сърцето.
Аз съм лъч за душата, в пролука под звездната шапка.
И съм твоя на всичките свои, космични небета.
Намиг през небесна пролука, отгдето потича стаения свят. :)))
11.05.2012 09:27
O'БожеНие!!!
Поздрави!!!
O'БожеНие!!!
Поздрави!!!
Даам!
И "хващам света"... към морската нирвана с няколко лъчисти тромпета.
Мактуб! :)))
с безкрай
във небето си ти .
Mузика свидна ,
която ме люшка
в хамак от мечти .
Муза вълшебна ,
посяла в сърцето ми
най - звездния плам
призори...
А стиxът ти е прелестен ! :)
Бездна дълбока
с безкрай
във небето си ти .
Mузика свидна ,
която ме люшка
в хамак от мечти .
Муза вълшебна ,
посяла в сърцето ми
най - звездния плам
призори...
Понеже ще се отвявам на юг и ще ме няма целолятно, ще ти оставя книга при Серж. :)))
Хвърчила и пулсиращи комети!
Благодаря!
Калейдоскопна е на пипане.
Най-шантавата ми книга до тук. :)))
11.05.2012 12:03
********************************************************************
Ако се оставим на вълните на нещата, то Пътя пак закара във вихъра на следващият водопад.
И разбититет от мощният му порив капки
ще засияят в цветната дъга
.............
))) усещам усмивката ти ,я по- добре да направя една нирвана с чаша...чай))
приятно и познато ми бе тук. Ник
No problemo и приятно прекарване по южните острови и морета . Изпозвай пълноценно плажните масла , та да не вземеш да прeгориш там , ок ?! :)))
А стиxът ти е прелестен ! :)
Сърдечно благодаря! :)))
* И оплитам дъха ти с бумтежа на своите вени. *
********************************************************************
Ако се оставим на вълните на нещата, то Пътя пак закара във вихъра на следващият водопад.
И разбититет от мощният му порив капки
ще засияят в цветната дъга
.............
))) усещам усмивката ти ,я по- добре да направя една нирвана с чаша...чай))
приятно и познато ми бе тук. Ник
Има хора, които остават в дълбокото
на сърцето, на храма, на всичките истини.
Имаш нужда да ги изкрещиш от високото.
И да отпиваш глътки от тяхната изповед.
No problemo и приятно прекарване по южните острови и морета . Изпозвай пълноценно плажните масла , та да не вземеш да прeгориш там , ок ?! :)))
Ееее... ще орфейничим до златисти загари и ще внимаваме само да не ни отвеят ветровете лодките и пристаните. ;)))
Ще си надниквам в пощата като акостираме.
На теб - 9-ти бал вълнения като се зададеш! ;)))
Хората се плашат от цунамита по остовчетата , та ти стой по- наделеч от водата , или се дръж здраво за мачтата , че като запеят сирените , връзвай очите и ръцете ...стрaшно си е, знайш ...:)))
Хората се плашат от цунамита по остовчетата , та ти стой по- наделеч от водата , или се дръж здраво за мачтата , че като запеят сирените , връзвай очите и ръцете ...стрaшно си е, знайш ...:)))
Аз и Водата сме едно Цяло! ;)))
Остави, че открили Града на сирените и тряба си ходим с тапи в ушите или да си стоим магьоснати, но сега пък открили и Атлантида, и Кивота и едни остатъци от Минойската цивилизацион, та ще падне обикаляне без предпазни стратегии и с директно потапяне до дъното, което понякога може да се оказва и небе. :)))
Нали знаеш, `бъди щастлив с това, което имаш, докато се бориш за това, което желаеш!`
Стои магьосната , никакви тапи . Може шнорхели и плавници евентуално ...никога не можеш да бъдеш сигурна кога си на небето , или на дъното....Важното е да гледаш Нагоре ! Ти знаеш за какво говоря ! :)))
11.05.2012 14:53
Аплодисменти !
Ще се изпотрепем, Дела, в тази небесна пропаст, ей богу, но си заслужава човек да почерпи душата си с енергията от перпетум мобиле-то на любовта...:)))
От сърце желая успех на "най-шантавата" ти книга:)), макар че тепърва ще я чета, препрочитам, пак чета и пак препрочитам,... за да падам по-дълго в дълбините на поетичната ти бездна, така де!... И внимавай твоят вятър да не те отвее по бански мнооого по на юг, сещаш се накъде, нали? :)))
Приятна морска почивка!
И - успех на стихосбирката, Wonder! :)
от моята тиха и малка планета!... :)
11.05.2012 23:04
12.05.2012 00:26
"ПристъпИ в моя свят, загреби с поглед синята бездна,
през която сълзите сънуват, че душевното дъно небе е.
.........
Аз съм лъч за душата, в пролука под звездната шапка.
И съм твоя на всичките свои, космични небета."
Каква всеотдайност и преданост? Може да бъде само на истинска жена...O'БожеНие намирам, че е едно проникновение в света на жената, даряваща обич и топлина...
O'БожеНие!!! На добър път да е и да докосва душите!!
Поздрави!
радвам ти се.. и попътен вятър..нека да са 9 бала-но не по рихтер..:))))
Прегръдки!!
Успех на "О'БожеНие"!!!
Стои магьосната , никакви тапи . Може шнорхели и плавници евентуално ...никога не можеш да бъдеш сигурна кога си на небето , или на дъното....Важното е да гледаш Нагоре ! Ти знаеш за какво говоря ! :)))
Хахахх... това си е душевен паркур!
Какво по-хубаво от това човек да бъде отнесен в други измерения. :)))
Никога. ;)))
Имам няколко железни принципа като: да не правя презентации, да не публикувам из вестници и списания, да не давам интервюта, да не участвам в лит. конкурси, да не членувам в недоразумяващи масовки-съюзи, та така с автографичния дискурс. :)))
Аплодисменти !
Благодаря!
Заглавието има чудна история. :)))
Духовната стрелба навътре с Хармонията и Любовта на сътвореното, което е романтичният Йероглиф на собствената ни душе-вечност, винаги бележи най-важните ни попадения.
Е как да не ти се прииска да политнеш в тая магьосна синя бездна, от която долитат и галят душата вълшебните панфлейтови звуци на всеотдайна космична любов...
Ще се изпотрепем, Дела, в тази небесна пропаст, ей богу, но си заслужава човек да почерпи душата си с енергията от перпетум мобиле-то на любовта...:)))
От сърце желая успех на "най-шантавата" ти книга:)), макар че тепърва ще я чета, препрочитам, пак чета и пак препрочитам,... за да падам по-дълго в дълбините на поетичната ти бездна, така де!... И внимавай твоят вятър да не те отвее по бански мнооого по на юг, сещаш се накъде, нали? :)))
Приятна морска почивка!
Като изподопрочетеш, ще разправяш как съм ти изкълчила мисловния танц. ;)))
Усещам го като сюр-катарзиса в изкуството ала Бърк, който смята, че обмислената неяснота, изрязява възвишеното, хахаххх...
А относно отвяването, хм, никой не може да ме отвее повече отколкото самата аз - себе си. :)))
И - успех на стихосбирката, Wonder! :)
Благодаря, Мег!
А за Синьото...
Нежна синя светлина
ме повика през полята.
С тихо ехо на жена
аз полегнах на земята.
Гледах онзи хоризонт,
начертан ми от безкрая.
Облачен небесен кон
яздеше над мен към рая.
Вятър, слънце и небе
сътвориха ме от нежност.
Синя песен на дете
върна ми една безбрежност.
Сън сънувах и разбрах -
няма обич без утеха,
няма първороден грях,
няма истина без дреха.
Има само тишина
с музика от нежно слово.
И със синя светлина
стих аз пиша ви отново.
от моята тиха и малка планета!... :)
Какво ще оставим след своя живот...
любов, страст, красивост ли, просто хомот?
Пак имаме само едната душа –
с дълбоките корени, с дивни крила.
Нежнолистниче лилийно напрегръщано... :)))
Вятърът-обич
Вятърът духаше с гняв над града.
Скриха се всичките птици.
Покриви сведоха гузно чела.
Стенеха борове - рицари.
Вятърът имаше много лица,
много развихрени мисли,
много надежда, любов, свобода
и маниери изискани.
Вятърът носеше буря и зов,
нежна милувка и пролет.
Беше за лудост и прошка готов
с тяло от обич и полет.
Грацие, Ан!
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/03/22/preliudiia-jajdata-koiato-se-prevryshta-v-bog.713789
До онези чувства, които те владеят и водят мислите ти в безкрая, Дела ...
"ПристъпИ в моя свят, загреби с поглед синята бездна,
през която сълзите сънуват, че душевното дъно небе е.
.........
Аз съм лъч за душата, в пролука под звездната шапка.
И съм твоя на всичките свои, космични небета."
Каква всеотдайност и преданост? Може да бъде само на истинска жена...O'БожеНие намирам, че е едно проникновение в света на жената, даряваща обич и топлина...
O'БожеНие!!! На добър път да е и да докосва душите!!
Поздрави!
Тази моя любов е по-силна с отвъдност
в свое, мъдро, планинско, преляло сторечие.
И когато в сълзите я смилам до плътност
от душата ми облаци пият всевечност.
радвам ти се.. и попътен вятър..нека да са 9 бала-но не по рихтер..:))))
Прегръдки!!
При мен не каменеят
издъхващите чувства –
прегракнали вълнения
превръщат ги в изкуство.
Крещят в ъгли на острото,
кънтят скалисто-стръмни.
А после среброкосо
се втурват на разсъмване.
Успех на "О'БожеНие"!!!
Благодаря!
ПоПътно
Ако някога, смръзнат, зеленият праг
ми прекрачи на утрото тихите вопли
и от сенките стари замеся ти хляб,
а трохите ми плачейки в тебе се топлят,
отключи небесата и в мен погледни
с всяка истина спирала твоите мисли
и тогава избухнало в нас ще гори
чисто чувство - най-земното мое мънисто.
Ако вечер целувам те с нежно море
и русалкова бликам в очите ти тъжни,
ще потъвам любящо пак в нежни ръце.
В твоя глад за любов пак ще бъда насъщна.
Ще запомниш вкуса ми на хляб и небе.
Ще ме вдишваш през сънната дъхава плътност.
И когато съм цялата в твойто сърце,
ще откриеш, че мен си обичал по Пътя.
Е как да не ти се прииска да политнеш в тая магьосна синя бездна, от която долитат и галят душата вълшебните панфлейтови звуци на всеотдайна космична любов...
Ще се изпотрепем, Дела, в тази небесна пропаст, ей богу, но си заслужава човек да почерпи душата си с енергията от перпетум мобиле-то на любовта...:)))
От сърце желая успех на "най-шантавата" ти книга:)), макар че тепърва ще я чета, препрочитам, пак чета и пак препрочитам,... за да падам по-дълго в дълбините на поетичната ти бездна, така де!... И внимавай твоят вятър да не те отвее по бански мнооого по на юг, сещаш се накъде, нали? :)))
Приятна морска почивка!
Като изподопрочетеш, ще разправяш как съм ти изкълчила мисловния танц. ;)))
Усещам го като сюр-катарзиса в изкуството ала Бърк, който смята, че обмислената неяснота, изрязява възвишеното, хахаххх...
А относно отвяването, хм, никой не може да ме отвее повече отколкото самата аз - себе си. :)))
Претърпял съм много "изкълчвания", физически и мисловни, така че прясното бих го понесъл с философско примирение. ;)))
Яснотата не се нуждае от обмисляне, респ. от мисловен танц, но всяка неяснота се нуждае от мисловен танц, за да се превърне в своята противоположност(според афоризмичната философия на наш тукашен колега), ха ха ха...Остави го Бърк на малкия пръст на Аристотел.
А относно отвяването, прощавай...
Да ти е попътен морският вятър, Дела!
"И съм твоя на всичките свои, космични небета." - това е стихия, цунами, любовен
ураган!!! Има и такива жени...
Питам се как се справя Той?!:)))
Претърпял съм много "изкълчвания", физически и мисловни, така че прясното бих го понесъл с философско примирение. ;)))
Яснотата не се нуждае от обмисляне, респ. от мисловен танц, но всяка неяснота се нуждае от мисловен танц, за да се превърне в своята противоположност(според афоризмичната философия на наш тукашен колега), ха ха ха...Остави го Бърк на малкия пръст на Аристотел.
А относно отвяването, прощавай...
Да ти е попътен морският вятър, Дела!
Примирението е най-дългата пътека към гибелта, а Смирението - най-краткият път до Бога.
А и както казва Аристотел "Amicus Platon, sed magis amica veritas".
Благодаря за попътните ветрове, Томич!
Щом... " душевното дъно небе е."...,"И оплитам дъха ти с бумтежа на своите вени."
"И съм твоя на всичките свои, космични небета." - това е стихия, цунами, любовен
ураган!!! Има и такива жени...
Питам се как се справя Той?!:)))
Той ли? Побърква се от щастие. ;)))
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/11/05/bezumnost.630057
Взе ми дъха!Благодаря:)
Дишай! :)))
С цялата си прекрасна волност.
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/12/12/prekrasnata-volnost.649439
Девет часа вечерта -
в залива бродят сирени.
Островът диша едва.
Сребърно тупкат ми вените.
Моето птиче перо
пак засиява в косите.
Мило прохладно дърво,
сянката си разплита.
...
Адио, Томич! :)))
Баре нямаше да се псуваме с кич.ел политически
и да изпростяваме пропорционално в шоуто на блог.бг.
Имам няколко железни принципа като: да не правя презентации, да не публикувам из вестници и списания, да не давам интервюта, да не участвам в лит. конкурси, да не членувам в недоразумяващи масовки-съюзи, та така с автографичния дискурс. :)))
Добро утро, чаровнице )))))
П.П. Възхитителни макове, като факли!:))) Това е, когато идеята е уникална - можем
само да ръкопляскаме и приветстваме художника!!!
Ех, що не станах и аз поет!
Баре нямаше да се псуваме с кич.ел политически
и да изпростяваме пропорционално в шоуто на блог.бг.
Хахахаххх... Боре, поет не се става, поетът се ражда.
А псувнята понякога си е мантра. ;)))
Блог.бг-шоуто си е дженк, който палва оживлението на мястото.
Благодаря, Скарлет!
Самотнича в еднаквостта различна.
Орисвам думи с гръм от мълчаливост.
Света рисувам шарен до безличност.
Умората си с утрото изпивам.
"Имам няколко железни принципа като: да не правя презентации, да не публикувам из вестници и списания, да не давам интервюта, да не участвам в лит. конкурси, да не членувам в недоразумяващи масовки-съюзи, та така с автографичния дискурс. :)))"
Добро утро, чаровнице )))))
Алхимико, любовта е поезия и поезията – любов и тази им заедност няма нужда от друга себеизява, а само от самопозоваване.
Всеки влюбен е Поет!
Тихоглас вятър нежно шепти.
Всеки камък превръща се в роза.
Своя огън за мен разпали
нестинарски, разголно-безбожен.
И когато изтлее от сън
утро млечно, пулсиращо лудо,
с моя поглед ще тръгва навън
невидяно в душата ти чудо.
П.П. Възхитителни макове, като факли!:))) Това е, когато идеята е уникална - можем
само да ръкопляскаме и приветстваме художника!!!
Марги,
Отшумелите птици ще ваят на юг,
пак в брадата му, пролет попила в миража.
Той ще пали лула и на прага неук,
ще ни учи как обич се прави от жажда.
PS Хайде да не ти казвам за коя книга беше тази корица, защото ти я отнесе с твоя картина. ;)))
когато звъниш от любов, пращаш нежност и красота със стиха си в съня ни и се събуждаме омаяни, щастливи.
Руми, този разпилян звън... навътре, е единственият Смисъл да ни има. А това сънуване е най-будното ни състояние. :)))
Съзирам дъжд от пламъци. И грейват в мен словата -
познание натрупано с космичната печал,
разковниче погалено. С Божественост в искрата
живецът ми обръгнал, с гръм, от всяка земна кал.
Хубаво кръстно име. Кръговратно синьо "в рева на сърцето"...
Успех и попътен вятър към сърцата на читателите и приятелите !
Родена влюбена!:)
20.05.2012 10:18
Никой не ми дава знак?!?:(((
Мерси, Катана! ;)))
~*~ О`БожеНие ~*~
Хубаво кръстно име. Кръговратно синьо "в рева на сърцето"...
Успех и попътен вятър към сърцата на читателите и приятелите !
Благодаря, Наде!
Отнесена в облаците книга е...
И Да! - Кръговратна е... от Любов и любов... и Любов.
Успех на твоето "О'божеНие" със страстни поетични ноти!
Родена влюбена!:)
Хааа... това "Родена влюбена" е мнооого вярно за мен. ;)))
ОРИСИЯ
Пак съм влюбена! И така е откакто се помня.
Няма стари кинжали, нито вопли от спомени.
Помня всяка минута, през която душата ми,
от сълзи необута, се прегръщаше с вятъра.
Имах толкова щастие, че света ми се сбъдна
в пълнокръвни контрасти, в тихогласо покълване.
Прелетявах неистово сто невинни небета.
После светех от истини сред сърцето на цвете.
Аз отдавна съм влюбена. И е чудно, и дивно...
През очите, изгубени, плачат тайни наивни.
Отредено в сърцето ми зрее твоето чудо.
И е седмо небето ми! И обичам те лудо!
От любов са косите ми, приласкали дъха ти.
И от слънчевост в дните ми прерисувам ти пътя.
Аз отдавна съм влюбена. И така ще пребъда! -
Като вечност налюбена и на радост осъдена.
http://wonder.blog.bg/poezia/2009/12/28/orisiia.462526
Никой не ми дава знак?!?:(((
Реем се най-свойски из ефира. И с нечуван кеффф! ;)))
Тук съм за мигом и пак се отвявам, че съм влюбена в... море. ;)))
http://wonder.blog.bg/poezia/2009/10/29/pregrydka-s-more.424672
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2009/03/28/stavam-more.314428
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/03/24/vliubeni-spomeni.715112
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Върховният дзен
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница