Сам следобедът тихо провлачва

моя сън от любов и крила.

Сядам в себе си. Тихо те плача.

А навън преродена нощта

бавно слиза. И в моите стъпки

разпилява на здрача скръбта.

После бавно през мене потъпква

и копнежния шепот в съня,

и онази прекрасна неволя

да сме двама на дългия път,

но горещо сърцата да молим

да ни разделят, разделят... 
Разделят!

/от книгата "Светулки в душата"/

Много нежен стих.

С лека бяла тъга.
"Тайната на това да се чувстваш нещастен е в наличието на свободно време, в което да се замисляш дали си щастлив." Бърнард Шоу

Прочетох с удоволствие!
Б.

... ... Да стане тихо ... , да вали , да шумоли... , за миг да почувстваш че света не се върти ... , времето дето си искал да спре - да спре , но сега да те поболи ... , после с новото вдишване , бавно, бавно, бавно ... пак всичко да се завърти , но нека си повали , дори и вече грейнали плахо , обещаващо нови лъчи ... С лека бяла тъга. Тайната ... Сам следобедът тихо провлачва ...

Очарователно ! :)

Прехвърли твоя глас на моя сметка

Понеже не споделям настроението на този стих.

Все пак - "За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла"

Освен ако нещо не съм доразбрал де, което за мене си е съвсем нормално.

Пролетности ли са те отвързали в някой вятърна посока? :)))
Този стих е от 2008 г. Навалян от времето и от дъжда.

Наистина е прекрасно състояние. Катарзисно. Особено ако дъждът вали вътре в теб.
Усмивка. Дъждовита.

Така красиво и ефирно е...
Приказка, поздрав :-)

Дъжда , дъждът в мен обичам го - плодоносен да ме твори , да го попивам ! Творящ е ... ! :)

Чакай да ти подаря нещо любимо от Карибиана, видях, че я харесваш - аз също! :)))

http://www.playcast.ru/viewFull/940550/c1c6b5ab31329e379da66248953ce83a4b7826fepl&mode=full

Едно сърце
Евстати Бурнаски

За обич и презрение,
за болка по любима,
за гняв и угризение –
едно сърце си имам…

Едно сърце ми стига
да нося по привичка
и волност, и вериги.
Едно сърце
за всичко!...

http://www.vbox7.com/play:6a878da4

То при мен като завали може да го докара до всемирен потоп или до помитаща буря. :)))

Изумително, благодаря ти, чудеснице :-)

Красота, нежност и очарование!:))))

Има души, които светят, това е... Тя е светулка.
А стихът й не случайно ми е любим. :)))

Творбата ти е много хубава, но май не трябваше точно сега да я чета...

:) а caribiana е страхотна :) Чета я в стихове :)

Ти си едно око-рентген! :)))

ЛЕТЕН ДЪЖД

През две открехнати стъкла,
с добра невидима ръка,
повика ме отново вън.
Изля върху ми светъл звън.
И пак помислих, ей така,
че имаш хиляди лица -
ту плачеш като тежък грях,
ту плисваш като детски смях,
надбягал вятъра дори,
с целувка напоил треви,
нахранил жадната земя
с дъждовни капки – семена.

Ето ти една любима дъждотворност от любим поет:

В ДЪЖДА
Евстати Бурнаски

Простете ми тихата лудост,
да скитам когато вали.
Дъждът е най-милото чудо,
родено от злите мъгли.

Удавя тъгата той лесно
в морето на тъжния ден.
Разтваря душата за песни
и вдига човека сломен.

Той прави тревата щастлива,
очите ни – пълни очи!
Прахта от листата отмива
и тихо в сърцето ручи.

Той белите спомени буди
за нечия черна коса…
Дъждът е най-милото чудо
от всички добри чудеса.

Обичам дъжда. Имам си едно дъждовно мое сърчице, ама след Евстати Бурнаски... :)))) Ама пак ще си ми е сърчице, защото съм го изваляла от там, но... моите уважения към големите :)

... Едно сърце
за всичко!... - благодаря ти за стиха , ехх сърце, сърце , но нека е едно за всичко , нека огън го гори и студ нека не го жали за да знае , може и с божествена любов в него да твори , да грее и да пее , пак благодаря ! :)