Обичам картините на Моне, гениалностите на Леонардо, музиката на Бетовен, тихата златиста вечер на морския бряг под звуците на бузуки, тайнството на нощното къпане в морето и тънката прокрадваща се в мен прохлада на току-що приготвено мохито.

Но най-много обичам  вкуса на горещо черно кафе в мига, в който сетивата се пробудят от просъницата.  Кафето и изгледа ми към планината, към гората от пинии и зелената погалваща очите ми нейна отмора.

Кафето и прозата на Казандзакис, поезията на Дън и Кортасар…

Спиноза смята, че „всяко нещо се стреми да пребъде като такова, каквото е: камъкът иска вечно да бъде камък, а тигърът — тигър”

Вероятно затова аз искам да си остана себе си в центростремителния устрем на своето си багуа. С кафе в ръка.

Благодаря ти, че всяка сутрин правиш кафето ми! Димящо удоволствие в дихания на стара легенда. Още се чудим какво означава думата кафе и дали идва от „кауе” – енергия, сила или идва от „кахва” – вино, или е грабнало името си от родната Етиопия и нейната провинция Каффа.

Откъдето и да идва, кафето потъва право в очите ми и разбърква погледа ми с пробуденост и удоволствие.

Обичам кафе с всичко. Или обичам всичкостите с кафе.

Кафето с тънка пурета с цигаре от бял бор и дъх на чери, кафето с тирамису в следобеден разговор с любима приятелка, когато думите застилят останалите шумове в споделеностите на сърдечните разговори за нещата от живота.

Кафето вечер, когато танците прибират телата си в гнездата от приятната умора, разчертали брега на вятърни отрязъци красота. Погледа ми зареян в теб през димното ухание на нощното кафе. Погледа ти потънал в мен и тишината на взаимната пълноценност да сме сами в целия свят, разтворили се един в друг завинаги.

Обичам кафето с коняк... В звънка кристална чаша, капки „Метакса” с тигри и стафиди. И наоколо огън. В камината на двора, сред шадравана с течащата от делвата вода. Здрачна прохлада, кафе и коняк. И Ти. С очи от кафе и кадифе. С дъх на кафе. Устремен към устните ми, отпиващи кафето, което си ми направил. Обичам те!

topla lubov s aromat na kafe.
Istnskata lubov i vsichko okolo neq e dar ot boga!

Съвършено вярно! :)))

Много романтични и вдъхновени размисли.Кафето е безпорно лидер на напитките!Аз също споделям хубеви моменти от моя живот с чаша кафе.Поздрав!

Но любовта е в основата. Без любов кафето не е кафе...

Кафе очите ти
когато вечер,
прихлупи
тишината си
града.
Кафе дъха ти -
отдалече
напомнящо
на влюбена
жена.

Даам... При мен кафето е ритуал. :)))

Любовно кафе... Джижение № 1 сутрин. ;)))

Една любимост от Хр. Смирненски?

ГОРЧИВО КАФЕ


Когато след пир полунощен самотен,
на зиг-заг се връщаш дома
И киска се вихър над жребий сиротен
И плаче безлунна тъма,
побързай, побързай, на спиртника прашен
тури тенекийно джезве -
на винени пари под пристъпа страшен,
свари си горчиво кафе.

Отвориш ли тръпнейки плика и цветен
И лъхне ли дъх мразовит,
опит от тъгата на поздрава сетен,
не гледай тъй блед и убит
изтрий от сърце си мечтите парфюмни
за черни очи кадифе
под тъмната стряха на мисли безумни -
свари си горчиво кафе.

А привечер зимна в безлистните клони
щом стене фъртуната зла,
И зимният вихър се киска поклони
през мътните бледи стъкла
с коси заснежени младежкия спомен
отдай на аутодафе
И бавно на малкия спиртник поломен
свари си горчиво кафе.

Потопих се до шия в "Кафето" ти. )

http://www.youtube.com/watch?v=FFvtmXusjkw

Колумбия - Индия Чери - Коста Рика 2:1:2

Моята рецептаа за фентъзи-кафена утрин. ;)))

http://www.youtube.com/watch?v=ap5_NFBJ0fU&feature=related

е написал "Кантата за кафето". ;-))

Да! Шеговитата му Кантата. :)))

http://www.youtube.com/watch?v=8IcOIX2Mrnk

http://www.tchibo.bg/index.php/layouts/coffee-history-tchibo/chronicle-coffee.html

http://www.youtube.com/watch?v=xF0dd0EaXDg&feature=related

Но за мен е начин на живот. ;)

А може би кафето е флирт с Живота? ;)))

Пяната трябва да е бяла и заобиколена по периферията от кафеен борд - нито тънък, нито прикалено широк.
Гъстотата на пяната трябва да е еднородна, да не се разделя от течността и да няма шупли или балончета.
Чашата за сервиране с вместимостта 150-160 мл

Капучино - кралят на кафетата. Да го приготвиш е изкуство. Изисква страст и огън, любов и посвещаване.
А да го пия е... наслада за всичките ми сетива.
Ако не беше споменал чашата, нямаше да те разпозная. ;)))))))))))

Задължително порцелан. Желателно да е Баварски. ;)))

и да и правиш кафе

Всяка сутрин... :)))

толкова нощен труд трчбва да се възнагради!

http://www.youtube.com/watch?v=J5kpKVhkCCk&NR=1

в синхрон сме и аз мисля така...
обичам горещо, ароматно, леко подсладено, слабо горчиво и меко...
и съм писала за кафето...
сега ще пусна линк и песен...

http://feq.blog.bg/viewpost.php?id=252162

След толкова суперлативи за горчивото черно питие в мен се пробуди любопитна жажда, но...към сладко кафе. :))
Елегантно съчетание на всичко духовно с ароматния дъх на кафе!

Сладката любов се изживява пълноценно с горчиво кафе :)))

Елегантно усещане за овкусения с духовности дъх на кафе! Благодаря за погледа! Небесния. :)))

Когато гърците създавали своето кафе,, те държали в цвета му да иима слънце. В каймака - пухкави облаци.
Вкуса да е сладък и да припомня медена целувка.
Затова го берат и обработват... зелено! ;)))

Сигурно Делфийския оракул е пиел такова кафе. ;-)
Р:

С какво? Направи пълни самопризнания! ;)))

след такъв отговор

Едно късо…не, не - по-добре двойно.!
Една кефеена феерия.
Един слъдък следобед. ;)))

фантазиите са хубаво нещо!Сладък е....

Смисъл... :)))

.......

Ние бистрим Философията на дълбокомисленото кафено удоволствие. Ма ти кво разбираш!? ;)))

А нима кафето не пробужда духовността? Нещо повече, крепИ я да не заспи! ;-). (това е полушега,
wonder). Затова и като пия сутрешното си (сладко) кафе, гладам в небесата...:))). Блазе им на гърците, да им завижда човек на кафееното изкуство!

Хахахаххх... именно! Затова започнах с моята гора от пинии. А птичия хор там е... Божествен!
Квантовите физици твърдят, че птичите песни и трели карали дърветата и цветята да се раззеленяват и цъфтят.

но квантовата физика твърди и друго, че измеренията не са 4, а десетина и повече. И аз се питам как ли щяхме да пиеме кафето си и да се наслаждаваме на птичите трели в примерно 22-то измерение? Дали там нямаше да пием амброзия и да чуваме многогласното ехо на нашите мисли? или Бог знае какво...

Да, да... Усмивка. Лъчезарна.