Беше ми зелено

Вдишвах те до края.

Изворите бавно ме пресяха.

Исках те, смутена.

Милвах сякаш рая .

Горските пътеки опустяха.

 

Тихо стъпва здрача

в стъпка на светулка.

С огънче чертае си картина.

Исках да съм твоя –

фея, ручей, булка...

Исках да обичам, но заминах.

 

Бяха дни проклети.

Беше тъжна пролет.

Спомням си прекрасното зелено.

Мислите-поети,

юрнаха се в полет.

Всичко пак дъхтеше преродено.

vaqtelno!
Pozdravi!

Поздрави!

Духът ти,ти си оставила там където си искала ,а чрез мисълта си и на космическо разстояние да си ще обичаш,така както малцина умеят!

хармонично и толкова хубаво, че хем е напълно завършено, хем ми се искаше да продължа да чета още много много редове.

не смея да коментирам, защото и двамата сте Поезия - в пълния смисъл на тази дума. Но този път не мога да се сдържа и да не възкликна и аз....

Не просто красиво....изключително красиво и докосващо!!!

Сърдечен поздрав от мен!

пролетно-зелено

:)))

Даам... Обичането ми втората природа! :)))

Хармония и Любов - моят Кръст!
Благодаря ти!

За мен е Радост, че съм докоснала прекрасната ти душевност! Усмивка. ЛъЧиста.

Странно... На мен цяла зима ми беше пролетно. Каква относителност е Времето... :)))

Като скулптура от лъчи...? :)))
Няма нищо по-чудесно от това да извайваш любовта, когато тя те живее.

Благодаря ти... За потапянето и усещането. :)))

първата ти и най-истинска природа Любовта, както и на мен, и на всички ни всъщност? ;)

Даам... Първата. Най-истинската. Любов... е любов... е любов. :)))