Притихнал от значението залез
на чайките отронва безпокоя.
Отчаяно вълните се повтарят
загребали от шепите на зноя
маслиновите клонки от победи,
с които от очите ми просветват
светкавиците яростни и бледи
на гръм роден в притихналите клетви.

Притичали вълшебства напояват
на пясъците жадната чупливост.
А вятърът копнежно се стаява
и ме разбърква в своята игривост.
Цветчета си отронва портокалът
и плези се оранжево на здрача.
Косите ми танцуват до премала,
а устните те искат и те плачат.