Дела Раи и Ясен Ведрин





Чувам музика. Чудна китара пак посипва сред мрака искри. Може би е приемственост стара - да се топлим с надежди добри.   Този път, който води водата към безкрайното синьо море, ще е чистият блян в сетивата, който чак на брега ни ще спре.   Идвай с мен. Имай моето лято. И лъчите на мойте очи. Любовта ни е струна, която в раковина от нежност звучи.
http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=206314

:-) музика, нежност, безкрайност... любов! Какво по-хубаво от това! Може би стихосбирка на Дела Рай и Ясен Ведрин :-) Очаквам я!

... в предпечат е. Рисуват се графики и корици. Идва! :)))
Казва се "Дъх от Огън" и ще е на пазара до месец-два.