Дела Раи и Ясен Ведрин

Раковина ми шепне мечти

и повежда ме в приказка синя.

Пред душата ми нещо блести,

преоткри ме, а после отмина.

Нека аз да ти бъда море

от седефена нежност родено.

В твоя сън да побирам небе.

И за тебе да бъда Вселена.

Само миг пожелай ме. На сън.

Призови ме. Ще дойда реално.

Като сбъднат в душата ти звън.

Като твоя съдбовна фаталност.


http://vedrin.blog.bg/viewpost.php?id=199349