Днес цветята умряха от корен.

Две зелени очи ги убиха -

змийски-хапещи, нежно-злосторни,

без да знаят им смърт отредиха.

 

После впиха във вятъра поглед,

от невинност злочеста застинал.

И хипноза кармична го погна.

Свободата му бавно погина.

 

Отрезнял от хипнозата гарван.

пак кълве от кръвта ми смирено.

Днес кармичния дълг разтоварвам.

Остриетата светят в зелено.

 

кармична,
а видимото става
безкрайно нелогично.

А ти?... Ставаш Поет... съвсем логично. :)))

съвсем закономерно. :)))

... Писането също е карма. За някои лоша, за някои добра... Забелязъл ли си как Страданието вдъхновява повече ог Щастието? Тъжна история... Мисля, че нещата са равновесни ако щастията са по-големи от страданията... тогава Любовта рисува в теб, в мен, в света и космоса...

Да си ПреЧист и ЛъЧист не е лесна задача, чудофейнице! ) Кармичното разтоварване си е съдбовно за всички нас.

Ще вземеш да направиш и от мене поет! ;)

някаква енергия има в това стихотворение. или само ми се струва?

Хахахахаххх.... Отзад-напред... Поетите се раждат - не се правят! Кармата си я товарим и разтоварваме сами. Напоследък наблюдавам един човек, който сам прави кармата да е самотен, натоварвайки кармичния си дълг с много женски очаквания, които не е в състояние да сбъдне. Интересно е... Ти да видиш! ;)))
А за цветята и вятъра... даам... всички сме си и цветята, и вятъра..., защото всичко е свързано с Всичко! Усмивка. Развеселена. :)))

Еее... чак сега ли я усети? ;))) Тя витае от няколко вечности. Но както е прието да се казва "всяка прилика с действителни лица и събития е случайна"! Иначе историята е съвсем истинска! :)))