По стръмния завой на твойто его

се хлъзна любовта ни пропастно.

Надвесила на урвата принудата,

погуби се на дъното безвопълно.

Разсеяната безпричинност хлопаше

на бедната врата на твойта немощ.

И някаква различност, като локва,

погълна на сълзите мои бремето.

Дали ще срещна някога съдбата си

с пустинята на твойта адекватност?

Или ще помълча, през теб, театърно,

а после ще си тръгна безвъзвратно.