Аз не искам, не искам старите рани,

старите дрехи, дори стари мечти.

 

Животът ми тича по нови поляни.

Сърцето ми нови молитви реди.

 

Копнежът по старите грижи угасна.

Във себе си днес нови мисли открих.

 

Духът ми, от болка лекуван, израсна.

И въглена в мен с нов ветрец съживих.

 

Посипах ги старите рани със обич.

Изхвърлих ги старите дрехи навън.

 

Мечтите стари не трябват ми повече.

От днес ще сънувам най-новия сън.

в това "пътуване към Икстлан"... ;)

Уондър е, Уондър, а Кастанеда се е мъчил да напише цяла книга и да каже същото... ;))))))))***

Понякога ми се ще да се разстроя, за да ме утешиш! ;))) Но ти ме застройваш с усмивки и настроение на няколко небета. :)))

няма такива :):)
те все са си мечти :)

... не и когато са сбъднати. Дори мечтите остаряват. Сбъдвайки се умират, а след тях се раждат нови...

но сбъднати :)
какво по хубаво от това :)

... така е. За тези, които ги случват, но и съумяват да мечтаят... непрестанно.