Брадясал спомен прави серенада

на нечия забравена любов.

Една жена, с отминалата младост,

си спомняла за искрения зов

на мъжката китара полунощна,

на светналия в устните копнеж.

Красивата жена, с коса разкошна,

танцувала. И с всяка звездна свещ

небето й поднасяло възхита.

Каква жена! Прегръщал я в екстаз.

Луната знаела – с любов нескрита,

ще идва спомен в полунощен час.

Сега косите сребърно белеят.

Снагата – сгърбена от старостта…

Но пак в очите въглените греят

щом в спомен я споходи любовта.

 

Пък и брадясалите спомени си имат своето очарование))
специфично, замислено и отвеяно-красноречиво

Не ме питай какво казах, само асоциации*-)

Любовта няма чувство за възраст, но бива съставлявана от всички други чувства. :)))

Намерих ти стихисбиркатаа *)

През капките песен,
Китарно отнесен,
Пак вятърът сипеше зов.
От трепети чисти,
Небето разлисти
Една неживяна любов.

Радвам се... Тя е една много любовно-вятърно-звънтяща книга. Но най-любовно-отнесената е "Сянка на роза". Ако я намериш по книжарниците вземи нея, че свършва. При мен се изчерпа напълно.
Усмивки. Пламъчни.