В изтеклата вода ще оцелееш.

И бистрите ти мисли ще възкръснат.

През слънчевия миг ще доживееш.

И вятъра с целувка ще прекръстиш.

Тогава непонятно, невидяно

ще хукна с чувство някъде през тебе.

И цялата вселена разпиляно

с Любов ще сгрее всеки миг потребен.

И времето ще спре пред тоя устрем.

Съдбата свойте крачки ще забави.

И само Бог, прошепвайки ни с устни

ще ни докосне. После ще забравим.