Много често нашите действия проектират или провокират обстоятелствата, които ни се случват. Често последиците от постъпките ни носят отпечатъкът на мислите и делата ни. В тази връзка безценно правило, към което се придържам е Пушкиновата крилата фраза „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!”.

       Ако нашето ниво на самоконтрол ни доведе до повишена самооценка и саморазвитие, а теорията и практиката, натрупани с опита и познанието, ни помагат творчески, изобретателно да се решат възникващите в живота проблеми и трудности, то ние ще съумяваме да правим необходимото, за да случваме красиви последици. Трябва да имаме силно вътрешно желание да възпитаме в себе си усет и отговорност към истината и безусловната добрина.

       Ако успяваме, правейки нужното, да развиваме талантите си, позитивното възприятие за света, да установяваме и подобряваме качеството на личните си взаимоотношения, до оценяваме обективно нивото на самооценка и вътрешния си самоконтрол, да правим добри деяния, ако имаме вяра в себе си, ако решаваме с духовен подход и доброта проблемите си, лишавайки ги от емоционална отрова, то  за нас и край нас винаги ще се случват красиви и добри неща.

       Понякога хората се оневиняват търсейки причината за своите лични конфликти или проблеми извън себе си. Необходимо е да управляваме усещанията си, мислите и постъпките си, защото „всичко е свързано с всичко” и всяка наша дума и действие поражда ответна реакция в света към самите нас.

       Индийските мъдреци са го казали далеч преди нас като неотменима аксиома за живота:

„Ти си такъв, каквото е твоето силно вътрешно желание!

  Каквото е то – такава е волята ти!

  Каквато е тя – такива са делата ти!

  Каквито са те – такава е съдбата ти!”

       Ако искаме и съумеем да съгласуваме набелязаната цел с личните убеждения и ценности, и ако сме дълбоко убедени, че те са плод на нашата добронамереност, тогава това, което правим ще влияе позитивно върху това, което ще се случи след нашите действия. Важен елемент в тази посока е отстраняване на нежеланите и вредните навици, които са несъвместими с добротата на правилните постъпки.

       Едно от най-важните неща, които трябва да проумеем във връзка със своите намерения да правим добро, за да ни се случва добро е да обогатяваме чувствата си към хората, към близките си и към самите себе си.

       Човек не се ражда „табула раза”  и дълбоко в устоите си знае кои са моралните ценности, които влияят върху чувствата му. Емоциите са най-дълбоко закодираните в нас възможности да правим света край нас по-добър. Идвайки от латинското „emottion”, означаващо движение на чувствата ни отвътре навън към света, емоциите са тези, които рефлектират върху живота и това, което ни се случва живеейки.

       Ако ние обичаме ще ни обичат. Ако ние сеем доброта ще получаваме доброта. Ако ние подобряваме взаимоотношенията си с хората и хората ще се държат все по-добре с  нас. Друг важен аспект на правилното постъпване, за да ни се случват хубави неща е да имаме вяра в себе си и в собствените си възможности. Когато човек е постъпил правилно получава удоволствие и удовлетворение от това, което в миналото е направил, вземайки най-правилното и етично решение. Хората сме спонтанни същества и не винаги ефективно организираме личното си време, така че да можем спокойно да помислим коя е най-добрата постъпка от всички възможни алтернативи в една ситуация. Но ако дълго сме постъпвали правилно в нас се изгражда една безусловна реакция, чрез която без да мислим реагираме по най-добрия възможен начин. Важно е да умеем да изграждаме такива качества и черти на характера, които будят възхищение към нас у другите. Тогава ще сме сигурни, че сме постъпвали както трябва.   

       Какво правя ?! Дали това , което правя е правилно и с него ще постигна ли нещо съзидателно? Дали ще стигна до желаната цел ?! Случилото се ни дава отговора на тези въпроси.Ако нещо се случи и то ни дава радост и щастие, значи явно сме направили каквото трябва за да успеем да се почувстваме щастливи. Никога няма да знаем дали ще стане нещото, което желаем без да пробваме да го получим. Дори и да направим грешка в някои случаи това ще е за добро, тъй като ще придобием нужният опит, чрез който следващия път ще се изкачим едно стъпало нагоре по стълбицата на успеха и на собственото си развитие като личност. Затова когато човек е в трудна ситуация веднага пред него изникват един по един въпросите... Какво направих, за да се озова в тази ситуация ?! С какво сбърках ? Какво трябва да променя в себе си, за да изляза от дадената ситуация и това да ми послужи като урок, предпазвайки ме да не изпадам в такива ситуации занапред?

       Възприемането на определени ситуации с чувства, с разум или дори с двете заедно зависи в особено висока степен от времето и мястото на случващото се, но ние винаги ще сме обекта на случване и това ни прави отговорни за всяка своя постъпка.

       Когато духовните ценности отстъпят, поемайки цената на нещо, което правим, но знаем, че е неправилно, се стига до колапс на етичните устои на човек, до културна неутралност, до загуба на личностна идентичност. За жалост в днешния комерсиален свят, парите предлагат модели и права, които изместват етичните символи и духовната потребност да ги следваме. Тук човек, чиято духовна еволюция е постигнала усещането, че  трябва да се чувстваме щастливи само когато правим добро, е стигнал до пълноценност на личността си. Всичко друго е оправдание, което търси нашата безотговорност.

       Хората имат диференцирани права. Всъщност всеки човек има ограничен, в различна степен, достъп до материалните ценности и безграничен достъп до моралните ценности. Изборът и свободната воля дават възможност на личността да се изразява и да живее според своята увиверсална мотивация.

       В днешното забързано технократско време, материалните неща често обсебват хората и ги мотивират да постъпват не според принципите  и ценностите си, а според потребностите и комерсиалните си интереси. Хората, които биха се вместили в низходящите нива на ценностите към материализацията им, рано или късно плащат цената на погрешните си постъпки, защото в този свят, където всичко е свързано с всичко, „ако откъснеш цвете разлюляваш звезда”  и само тези от нас, които положат уселие да постигнат доброта във всичките си постъпки живеят, според делата си, щастливо и съзидателно. И само тези хора ще знаят какво да правят през всеки миг от живота си и това ще ги осмисля, защото... както е казал мъдреца  т„Omnia mea mecum porto” - „Всичко свое нося в себе си”.

наитина много хубав пост, благодаря ти :)

Не можеш да оцениш съдържанието на една дума ако не си я преживял... Не можеш да съдиш грешника ако не си съгрешил... Не можеш да разказваш за любовта ако не си я изживял до дъно... `Не можеш да възседнеш бъчва, сякаш си възседнал потопа!` Но можеш да ползваш неограничения достъп до духовните богатства, който е отреден всекиму, можеш да направиш Избор да обичаш или да страдаш, можеш да имаш Воля да рушиш или съзидаваш - ти си това, което твориш с живота си, ти си последицата от действията си! Усмивка. Южна.

Някой беше казал ,че :"Словото започва там, където свършват думите ", а дали последиците започват там където свършва Добрината? Даам... РазМисли... :)))

някой от постовете тук трябва да стигат до по широка алдитория например твоя повече трябва да се чете и повече да се расъждава натова хареса ми

Но материалния свят диктува правилата.Духовния често ни предава.В смисъл идеалите в които вярваме и остояваме понякога се размиват като пясъчен замък след по-силна вълна.И е трудно да сме това, което най-много бихме искали.Поздрави за поста))))))

Радост ми е да те прочета. И е чудесно, че те открих. Еййй, думите са наистина бумеранг и имат магия. И... както е рекъл Стюард "По-добре съвсем да не знам нищо, отколкото да го знам лошо..."

...Хората винаги ще катерят собствената си стълбица и всеки ще е само там докъдето е стигнал.така че винаги ще има нива....безкрайна спираловидна крива....

Четейки поста ти, който е изпълнен с много позитивизъм и добронамереност, нещо за което те поздравявам, ми идват на ум два стиха: " От думите си ще бъдеш оправдан, и от думите си ще бъдеш осъден! " - т.е., думите са тези, които могат да ни донесат мир, радост, хармония и пак те са тези, които ограбват най-ценното от душата ни! А какви думи изричаме, зависи от това, какво владее и изпълва съкровищницата ни!
" Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а злият човек от злото си съкровище изнася злото, защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста! " - Лука 6 : 45ст.
И другият стих: " Твоето поведение и твоите дела ти причиниха всичко това....." - Еремия "4 : 18 ст.
Поздрави за поста!
Нежност и прохлада ти пожелавам през днешният ден!:)*

... качеството, а според количеството на "масата" читатели. Но... то и в живота нещата, които са прекрасни се случват по-рядко и като Чудо, отколкото масовата халюцинация за комерсиален цъфтеж и материално благополучие, което е общовалиден стремеж.
А колко Духът възхожда материята, могат да разберат само онези, които се движат с едно и също темпо, в една и съща посока, с едни и същи цели и са на едно и също духовно стъпало в еволюцията. Усмивка. Ведра.

Размести приоритетното разположение на световете си и ще узнаеш как единственият смисъл да сме тук и сега и да живеем духовно и над тленното. Не отричам физическото /материалното/ ниво, но то е просто само едно от нивата - най-ниското.
Имаше един философ Евемер... той смятал, че всички Богове са хора живели някога, но просто по-висши духовно от другите.

за което преди коментирахме . Тук си го "казала" изящно :)
Разума трябва да е пръво. Без чувства не може и не трябва да ги пренебрегваме. Но можем да се опитаме да ги владеем в наша полза. За съжаление повечето хора търсят материалното. без него Бсъщо не може, но за тях става някава фикс идея и тогава .... Особено когато се надценяват. С една ..не, с няколко думи да кажа, че написаното е много хубаво и вярно. Но в това вече съм се убедил.

В Живота всъщност бързо пада димната завеса... и човек остава гол - само по Истини, когато дойде Момента на смъртта. А би било прекрасно нещата да се осъзнават по-рано, нали? Вселената е проявена и непроявена. А думите са най-важното оръжие на Светлината. Затова са нетленни и надживяват материалния свят.
И... с леко романтично отклонение бих заменила романистичното "всичко живо е трева" с "всичко живо е букви".

Нещата започват и свършват..., намирайки се в безкрайността през цялото време. А светът, думите, усещането за доброчестина, което имаме...
Ето... глухарчета - пълна поляна, над тях светулки политнали, след тях капчици дъжд - трепети затихнали. По-после септември. Но през цялото време Вятърът..., за да отвее хвърчилата им и да засели стъпките им по цялата земя...

Много си права - " димната завеса пада и човек остава гол " - не случайно Йов извиква безценните за нас думи, ако, разбира се, се вгледаме в тях: " Гол излязох из утробата на майка си, гол ще и да се върна там..... "
Единственото, което ще вземем със себе си е - нетленното, скритите богатства, които е придобила душата ни, докато е била тук, на земята!
Дано по-често се замисляме над това......
Приятно ми беше да споделим мисли!:)*

Това доста улеснява тези, които имат очи да видят, не само да гледат и тези, които имат уши да чуят, а не само да слушат. А... животът е истинска безкрайна приказка, замръзнала на ревера на времето. :)))

Защото " Няма нищо ново под слънцето", но поне на мен ми се струва, че повторяемоста не е достатъчно условие, за да " виждаме и да чуваме", а това от което се нуждаем, е Мъдрост - Божествена мъдрост!
Любов и светлина да озаряват душата ти!:)))

Wonder. За отговора. :)

... сме на една вълна, стълба, посока, небе...

... спираловидна форма. А осенени от Божията мъдрост са всички. Човек е Бог в развитие. Стига да надникнем в Царствата на свръхсъзнанието. А затова не ни е необходим мистичен светоглед, а чист Аз. Чистият Аз е Празнота. Празнотата е Форма. Формата е... Но! - да спрем до тук.
Благодаря ти за красивите пожелания. Нека Светлината е с Теб! :)))

"Ако нашето ниво на самоконтрол..."
"Трябва да имаме силно вътрешно желание..."
"Ако успяваме, правейки нужното..."
"...ако имаме вяра в себе си..."
"...ако решаваме с духовен подход и доброта проблемите..."
"Необходимо е да управляваме усещанията си, мислите и постъпките си..."
"Ако искаме и съумеем да съгласуваме..."
"Едно от най-важните неща, които трябва да проумеем..."
"Ако ние обичаме..."
"Ако ние сеем доброта..."
"...ако дълго сме постъпвали правилно..."
"Важно е да умеем да изграждаме..."
"Ако нещо се случи и то ни дава радост и щастие..." и т.н.

М-да-а-а, вЕрно живеем в свят от условности и необходимости... ;)))

И все пак: АКО няма такива душИ, които да споделят този ход на мислите и какво е НЕОБХОДИМО и ТРЯБВА, както и "какво би станало, ако", светлината щеше да бъде само нереална, несбъдваща се мечта, но... Урндър е посланик на Душите, които не само говорят за Светлината - самата Уондър свети и разпръсква светлина!! :)))

Поздрави, приятелко! ;)*

Винаги топъл в свойте философски прозрения, винаги чудесен в свойте духовни послания...
Сърдечно благодаря! Водопад от усмивки за Теб!

Споделям изцяло твоите мисли. Благодаря ти за поздрава!
http://vbox7.com/play:f942549f