Даам... Любовта е завършеното припомняне на Божественото съзнание!

 

     Можем да се наслаждаваме на ненарушаваното от нищо щастие, когато не изпитваме нито потребностите, нито неудобствата на материалния живот,  но това не е щастието на някакво еднообразно безделие, а на вечното съзерцание в кипежа на Любовта.

     Надали слънцето съзнава прелестта си, но сигурно осъзнава необходимостта от собствения си Огън, който го създава и го прави живо.

 

     Най-дълбоки са не преживяванията, които създават  дразнение /възбуда/, усещане, импулс, емоция, символ, разумност или последващото развитие на нашата интелектуалност, най-дълбоко е чувството на Любов. Единствена тя може да ни трансформира, моделира, променя, вдъхновява и довежда чрез еволюиране на съзнанието ни до постигане на просветление и вътрешна хармония, да ни  сътворява в съзряването, в радостта и в трансцедентността.

 

     Чрез страданието откриваме дълбините в себе си, обикновено в първата фаза на Живота си /първа четвърт/, тогава узнаваме праговете си на търпимост и болка, на приемане и прошка, на можене и заблуди.

 

     После идва втората четвърт, в която откриваме равновесието между състраданието и мъдростта. Срещаме любовни приключения, които ни подготвят за Голямата Любов. Стига да я съумеем. Защото знанията не са за знаещите – те са за можещите!

 

     И някъде там /не се отчайвайте, историята го казва, показва и доказва/, около 40-те си години ние сме готови за Любов. Тогава Любовта ни живее, а не ние нея. Тогава узнаваме какво е същността и Природата ни. Тогава Сме. И можем. Защото сме осъзнали Себе си като Дух. А Любовта е Духовна по своята същност и измерение. Любовта ни заживява само когато сме постигнали пълнота и пълноценност, когато Ти ставаш Аз и аз ставам ти. Любовта е съвършено недвусмислено свързване. Тя е цветето, в което избухва душата ни и изворът, от който пие Духът ни. И накрая... Обичам да казвам своята ПреЖивяна истина: Любовта е сливането на две сродни души в едно хармонично цяло.

 

lubovta naistina e hubava no ponqkoga i mnogo boleznena ako ne e spodelena

Преди време бих погледнала с насмешка и недоворие думи като тези "Любовта ни живее, а не ние нея. Тогава узнаваме какво е същността и Природата ни. Тогава Сме. И можем. Защото сме осъзнали Себе си като Дух. А Любовта е Духовна по своята същност и измерение.". Но сега знам, точно какво означават.
Поздрав!

Истинската Любов притежава три основни качества: Взаимност, Хармония и Свобода. :)))

Не би ме разбрал някой, който не е споходен, докоснат и одарен от Любовта. За жалост, в живота, хората често бъркат Хармония с хормония.
Както е казал Дейвид Айк "Ние можем да си възвърнем въображението и да изявим една реалност, изразяваща кои действително сме ние – безкрайна сила, безкрайна любов, безкрайно познание, безкрайно осъзнаване, безкрайно знание. Това е съдбата ни и трябва само да го помним."

Бих допълнила: безкрайно разбиране, безкрайно търпение, безкрайно вглъбяване...
Неща като измерване, сравняване, изискване, поставяне на условия са абсолютно невъзможни. Такава любов те променя, без това да бъде търсено. Намираш себе се в Нея. А Тя е всичко около теб. Тя плаши със силата си и в същото време радва!

Аз срещнах истинската си любов на 43 години в едно затънтено място. Сега живея в Рая. Младоците няма да повярват, но когато разберат, че живота си е един дълъг УРОК, ще им светне.
С дълбоко уважение и възхита: Калин Донков

В "единната душа" преходното и вечното са неразделно свързани. Променяме се космично и de profundis.

А ти си ми скъп! И още знам, че владееш "духовното слово" /Рудолф Щайнер и "Въведение в Тайната наука"/. Да е вечна Райската ти градина в Любовта!

Lubovta e kato taen i ynikalen kod zalojen vav vseki ot nas ot momenta na rajdaneto ni i se otkluchva samo po na6a volja i togava, kogato nie sami pojelaem

Разкажи повече за това си Усещане... То е трансперсонално по природа.

от рамките на обичайния коментар...
http://youtube.com/watch?v=F8FvOuM1FbY

Вятърна усмивка!

Поздравления, очаквам с нетърпение Гьоте. Може би ще разбера повече и за Щайнер ;о)).
Любовта е Тази, която ни свързва, без любов, любовта на Всепроникващата Сила или Всепроникващата Сила на любовта нямаше да има нищо от този свят. Отново поздравления.

чакам я тази възраст с нетърпение. права си, че тогава чак сме готови за любов. има хора, които се лутат и я търсят цял живот, а не я намират. това е най-страшното. Роси

Имах идея да опиша усещането си за Огъня и нестинарската магия, която `прихваща` в езически ритуал избраните, но първо ще надзърна в теб. :)))

... А ненамирането е тъжба, която никому не бива да се случва, ако не е избрал сам Самотата. Понякога хората губят вярата си в Любовта, търсейки я извън себе си, неоткрили, че Изворът е в собствените им сърца. Наслука!

Цял ден, между шетането, следя поста ти.
Страшно ме развълнува, защото знам за какво говориш.
Много често, точно когато си загубил вярата, загубил си надеждата, обрекъл си се в мислите си на самотата, Тя идва. За да ти докаже, че точно Нея си чакал. Точно за нея си узрявал. Като зрънце грозде - винаги има вкус. В началото леко кисел, защото тогава искаш. После добива някаква сладост, защото си се научил и да даваш. А накрая крехката кожичка се пука и разлива сладостта навсякъде...

А ние чувстваме еднакво, защото Всичко е свързано с всичко! Ето една моя любимост на Дебелянов, която рисува чудесно...

"Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша."

Сигурна съм, че това е едно от онези произведения, в които всеки намира себе си.

И още едно поздравче: http://radalia.blog.bg/viewpost.php?id=66565

Надявам се, че ще ми простиш линка към мой пост, но просто там има превод на български. (отдавна руският език не е в задължителната учебна програма)

"Скиталчества ще има до насита
в прекрасната страна на Любовта!
И рицарите си за да изпита -
все повече от тях ще иска тя.
Да ги лиши с разлъки ще опита
от отдих през деня и през нощта..."

Не само твое! ;) :)))

А това?
"Ще върнеш ли безумците от път?
Те вече са готови да платят
с живота си дори - а не с въздишки, -
за да запазят, за да съхранят
вълшебната, невидимата плът
на трепналите помужду им нишки..."

Изливам се в синия ден навън като капката, която прави водата. Ето нещо мое... прашинка от времето...

ЩОМ ХЛОПНЕ НОЩТА


Една песен изпей ми още,
преди да тръгнеш по дългия път.
Една дума дарена нощем,
ми остави край любимия кът.

Една мисъл дари ми с обич
преди да хлопне зад теб нощта.
Не искам да помня нищо повече,
но ще те следвам докрай с душа.

туй прекрасно чувство,
разкъсващо ни от болка,
изгарящо ни от страст...
Буйни,кипящи,
доволни,копнящи,
два слети потока в един,
спокойни в едно
към безкрая летим...
Ти и аз...ти и аз..
Ние...

Можем!
И знаем!

И с вятъра танцувайки танго
в небе от разпиляна светлина,
отключила и тяло, и душа
прекрачвам с теб отвъд вселенски праг.
И всеки миг е рядко пиршество
на нашите души от красота.

"Това, което проумях, е прекрасно. От там си правя извод, че и това, което не съм проумял /а/, е прекрасно." Сократ

че добавяте към Човешката и много Божествената Любов... но те пък кога ли са били абсолютно разделени... :)

... защото Всичко е Любов и всичко е свързано с Всичко! В теб улавям... Космоса. :)))

Тя е жива, пулсира, тя е нашата същност. Един светъл и топъл сноп светлина, който ние поглъщаме всяка секунда, превръщаме се в проводници и като мънички свещички я разпръскваме към всички, които се нуждаят...

"И понякога една среща, един любящ и състрадателен поглед са достатъчни, за да може обречена на небитието душа да намери Вяра, и Надежда, и Любов."

А ти го умееш така красиво...

Ето...

Едно сърце

За обич и презрение,
за болка по любима,
за гняв и угризение –
едно сърце си имам…

Едно сърце ми стига
да нося по привичка
и волност, и вериги.
Едно сърце
за всичко!...

Евстати Бурнаски

"Любовта е сливането на две сродни души в едно хармонично цяло."
Другото са само пътечки към нея, по които се намираме и откриваме духовното си същност.
Благословена да си!