2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 7653 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 25.03.2014 10:29
“Тези, които знаят истината, не са равни на онези, които я обичат, а онези, които я обичат не са равни на тези, които я следват.”
Истината е съзнателното приемане на света и реалностите му през собствения ни изграден светоглед, тя е едновременно постоянна функция и развитиен поток от реалии, които се случват еволюционно. Понякога тя е субективно тълкуване на различни събития и случки. Друг път е общовалидна и обективна. Върху нея се градят устоите и житейската ни етика. Дори да я знаем, да имаме познание за същността й, ние не винаги я приемаме, обичаме и следваме. Често познанието за Истината не е идентично с правилното постъпване и вземането на справедливите решения в живота ни.
Претенцията за Валидност на една Истина, зависи от начините и опита, посредством, които нашият Дух е достигнал до Космическия си апогей. Когато познаваме истината, но направим компромис с нея, ние не сме равни на тези, които я обичат, защото те не биха я предали с компромиса си. Ако ние сме на по-висше духовно ниво, ще знаем, че истината е на върха на копието, но и "истината ни прави свободни". Колкото повече дълбочина имаме, за да прозрем Истината, толкова по-лесна е нейната локализация. Много често истините биват толкова колкото са хората, които ги провиждат, като развитието им в този философски план не измества значимостта на емпиричната им основа. За истината има няколко основни качества: искреността, правотата, съответствието и... говоренето. За моята истина можете да разберете само ако ме попитате и ако знаете, че моята искреност и правдивостта на думите ми, както и съответствието им с множество външни истини, ме правят някой, който не може да ви излъже преднамерено.
Когато обичаме истината, ние я приемаме като част от себепознанието си, но това не означава, че сме готови да я следваме на всяка цена. През всеки миг от живота си, ние сме поставени пред Избори. Да изберем истината, означава да я познаваме, обичаме и следваме. Когато тя е сурова или трудно изпълнима, ние можем да я познаваме, но да не я обичаме и да не искаме да я следваме заради цената, която ще платим за това и неудоволствията или грижите и напрежението, които ще си създадем, следвайки я. Понякога хората може да се излъжат за собствената си дълбочина и да не преценят правилно собствената си вътрешност, това ги свързва с тяхната неискреност, която е място на лъжата. Това може да изкриви хорските им истини. Временно. Или завинаги.
Истината е избор на правилно решение, становище или действие, пречупени през собствената ни призма и етичен кодекс. Тя е олицетворение на морала, дълга и вярата ни. На ценностната ни система като личности. На вътрешната ни хармония и духовност. Истината, която следваме съблюдава съответствието между действителността и идеала ни за нея. Тя черпи енергия от начина ни на мислене и възприемането на света в неговата обективност.
Често чуваме израза: "Коя истина – моята или твоята?". Това е егоцентрично тълкувание на елементарното понятие за субективна истина. То е подсъзнателен избор, който показва, че хората често принизяват истината до собствените си егоистични интереси в една или друга ситуация. И макар да знаят каква е истината, те не я обичат, защото не ги устройва и още повече не я следват, защото биха загубили от това. Затова, тези, които познават истината не са равнозначни на тези, които я обичат, а тези които я обичат, но не я следват са на по-ниско духовно ниво от тези, които я следват въпреки всичко. Често пътя към дълбочината на една истина е блокиран от слабост или заблуда, от измама или злонамереност. Истината е сбор от емоциите, самооценката и духовната ни природа.
Хората, които не следват истината често достигат до един вътрешен хаос – гръцката дума за "зееща празнота" и това ги лишава от усещането за свобода и пълноценност. Да следваш истината означава, че си избрал да бъдеш свободен, честен и отговорен – към себе си и другите.
Съблюдаването, приемането и следването на Истината е част от нравствената градация на личността ни. Всички ние имаме един вътрешен закон, който се нарича Съвест. Тя често е нашето мерило за Добро и зло. Истината и това как я следваме и прилагаме в животите си, е критерий за това колко е градирало Доброто в нас.
В светът на идеите, всеки има своя собствена истина и както се казва всеки я мери от собствената си камбанария и със собствения си аршин. Ако изберем да следваме Истината, то ние я познаваме и обичаме, което е доказателство за еволюцията на собствената ни личност, затова вярвам, че "Тези, които знаят истината, не са равни на онези, които я обичат, а онези, които я обичат не са равни на тези, които я следват".
Ако двама или повече човека искат да живеят заедно, в едно пространство, те трябва да имат еднакво ниво на правдивост, културно съответствие и сходства в критериите си за правилност, доброта и честност. Дали следваме истината, която познаваме и обичаме знаем всеки за себе си, защото Истината е най-видната ни житейска позиция. Истината е най-великото можене на личността ни и най-висшата парадигма на духовното ни просвещение.
През хилядолетната си история човечеството експериментира с истината и лъжата. И през грешките и грешните избори, до опита и научаването на Уроците, то е успяло да създаде една съкровищница от изстрадани и преживени, доказани и еволюирали Истини, които са станали аксиоми в типични ситуации, повтарящи се през Времето. Пътищата към Истината са свързани с настройките на Духа към Космоса. Истините са нашето искрено себеизразяване, етиката и нашата добронамереност. Те са обективната ни, съзряла в нас, Природа емпиричната й функция и Божествената й форма.
Разбереш ли един глупак в човешките взаи...
Покой в любовта
18.06.2007 02:30
18.06.2007 03:32
Остава само да узнаем, че Истината е наш Смисъл, за да свърши Приказката щастливо.
18.06.2007 12:00
И като гледам разстоянието `между небето и земята` ти е доста познато. Опит, мъдрост или страдание те е довело на толкова високи духовни нива и прозрения?
Милица
питаш - и опит, и мъдрост, и страдание..., но и много възторг и екстаз, много ветрове и небета, които да прелетиш с тях..., много докосване de profundis с човешките сродни души. Усмивки. Топли.
18.06.2007 23:29
20.06.2007 09:40
Rumen
27.06.2007 13:55
Rumen
10.01.2011 13:35
Поздрави! :)
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница