2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Сега си спомням... За да има дъга трябва ридаещ облак, танцуващ вятър и усмихнато слънце.
Странно се чувствах когато те нямаше... Някак изтръпнала. Стоях. И се стопявах. Гледах Луната. Чезнех като нея. Сигурно разбрах, че човек не може да бъде напълно щастлив... или нещо не му достига, или има някого в излишък. Знаех, че не трябва да очаквам нищо, но трябва да съм готова за всичко. Вероятно бавно се събуждам от някакъв красив полусън, който е трябвало да сънува някой друг...
Но все ме спохождаше една забравена Дъга. И ме усмихваше. Щастливо.
Чудех се какъв е смисълът на драматизма в телесните усещания или екстазът на виденията, когато силуетите им са толкова крехки, че и най-дребния полъх на делника може да ги превърне в хвърчила преплели пътищата си, но сбъркали посоките... Бавни са ми думите. Тежки. Почти непосилни. Може би никога няма да намерим истинско освобождение насред света, защото ползваме едни и същи думи за различни хора. Кой знае...Дори емоционалната буря преминава към различно възприятие ако срещне някъде лъжа...
Виждах те през очите на Любовта. И бях сляпа за принизяването...Отричах го. И вероятно беше грешка. Не исках земното притегляне на телата да влияе на преодоляната от душите гравитация. Земния допир да замести духовното докосване. Странни са човешките сетива. Обвързват. Пазят. Пречат. И спират. И са двери. И са препятствия.
Ние бяхме Там - на най-високото небе. Тази петсетивност не ни беше нужна. Летяхме не с крила, летяхме с вятъра - фриволно-вълшебни и приказно-езически... Дива и красива е душата ти – сродна на моята. Летяхме през чудото на осъзнатата Любов. На споделената Любов. На безграничната Любов. И съзнавахме колко е безмерно щастието ни... И колко крехко е. Защо ме обичаш толкова, толкова много? До лудост. До болка. Да самота. И отшелничество. До края на света и до дън сърцето си. Мълчи ми се с теб. Докосвам те с цялата си обич и зная, че те има, за да те направя безмерно щастлив.
Словото е изконната връзка между всички същества. Не можеш да разбереш логиката на нечий разум и същността на нечия психика, дълбочината на характера и богатството на духа ако не попиташ, ако не влезеш в диалог, ако не предизвикаш субективна комуникация. Не можеш да опознаеш душата ми ако ме подложиш на емпирично изследване. Можеш да ме докоснеш само чрез думите. И то не чрез вглеждане в повърхността на външното, а чрез споделяне на вътрешното. Докосване до дълбини. Магията на Истината. Тайнството на Любовта.
Имаш форма на сълза и си нарисуван с пастелните тонове на всички багри в душата ми. Завинаги. Имаш власт над сърцето ми. Аз ти я дадох. И пак бих го сторила. Въпреки копието на думите. Но къде забравихме Дъгата? Къде...?
Сега си спомних... И отново ослепях от светлината на този дъжд в очите. Вървях, подпирайки се по стената на бъдното с тояжката на миналото в ръка. Докосвах те. И чувствата ми връхлитаха сърцето ти, знаейки, че там се раждат всички загадки, които ме правят щастлива. Учудване политна от устните ми и пеперудено-красиво се сля с някакъв светло-син лъч в усмивката ми. Има те. И това стига. Дъгата е в нас. Една забравена Дъга, голяма и ярка колкото Истина...
Дали Истината става различна, според който я гледа? Надали!
Дали Истината се променя през времето от момента на гледната точка? Надали!
Може би Истината е непроменима? Да, така мисля. Веднъж осъзнали я като Истина ние сме й верни.
Затова Дъгата винаги ще бъде в нас... Отвъд Забравата. Като споделена усмивка. Защото носим в себе си ридаещ облак, танцуващ вятър и усмихнато слънце. А това е Дар, който не се забравя.
Как се изтрива профил в блог.бг?
"KАФЕ И КОКИЧЕТА" ... И ДЪЛГОГ...
06.05.2007 00:48
Онова докосване с думи, с мълчание до дълбините... Споделянето на себе си и примането на споделения... заради това оставам дори без ключалка за него :) .... а той е дух...
представям си... ако например танцуващ вятър са душите ни, усмихнато слънце са погледите ни, ридаещ облак са думите ни... дъгата е утре-то ни... осъзнатата Истина може ли да е в сърцето ни... ?
“Животът на всеки е приказка, излязла изпод пръстите на Бога!” – Ханс Кристиан Андерсен
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница