Запознанството ни беше една от онези нарочни случайности, в които Съдбата има пръст. Огънят в очите му ме прочете до дъно, устните му наподобиха, чупка на крило под покрива на чаровна усмивка, а ръцете му образуваха “Х” върху гърдите, сякаш прегръщаха нещо невидимо. 

         От дъното на очите ми тръгнаха луднали пламъчета, полетяха към света и един водопад от смях ме разтърси из основи. Не можех да спра… Опитвах, но… не можех. Смехът ме заливаше, вълна след вълна, докато ме докара до сълзи, задавяне, прегракване и нов смях…

         Не зная докога продължих да се смея, но спрях в мига, в който от него се изтръгна звук подобен на ловджийското “У-у-у… у-у-у…” Зяпнах го в недоумение, а той сериозно ми каза:

-         Ти си звезда, а аз съм – Ловец на звезди! Ще те уловя, а после… ще видим!

          Така започна всичко… Това беше в периода на осъзнаване, че истинския ми Аз е нещо духовно и след откъсването от “ненужното материално”, чиято последица бяха обзелия ме алтруизъм и състрадание, все още заменях гордостта със смирение и бях доста… необуздана. 

          Следващия път когато го видях аз излъчвах емоционален комфорт, а той с разширени ноздри душеше около мен в очакване на неопределеността и изненадата, с които винаги го срещах, готов да откликне и на най-малкия ми порив.

           Дните плетяха дантелата на щастието… Вплитаха слънцето на лъчите ми заедно с дивата сила на неговата душа и въздухът ухаеше на песен и утринна зелена трева… Всеки път щом ме погледнеше се превръщах в капка роса готова да откапе върху устните му, неосъзнала жаждата и безкрайното му търпение да страда докато ме спечели завинаги.           

            Бях млада и безумна… Отпивах мъдростта на духа му на малки глътки – тежки и горещи, като овладяна лудост, от която не можеш да избягаш. Незнайно бе всичкото тайнство, което потапяше сърцето ми в радост. И неосъзнато. 

            Търпението му към мен беше безкрайно - точно толкова колкото и моята необузданост. Съдбовностите – предначертани и неотменими, често превръщат Пътя ни в криволичеща пътека към нагорнището от изстрадани истини, на чиито връх ни чака Любовта.

            Още не бях изкачила баира от чувства, които будят у нас усещането за безкрайният празник от новата среща на сродните ни души, но бях готова за Истината.

            Ако някой ви каже, че няма истинска любов – не му вярвайте! Има я, но не всеки стига до нея. Често в гордостта си да оцелеем отгоре – на върха на вълната, наречена живот, ние пропускаме нагорнището, което ни води към нея. А ако Бог е отредил да я имате – истинската Любов, то вие ще я усетите като вятър преминал през душата ви и отвял всичко земно и излишно суетно. Този божествен вятър ще ви брули – както брули розовите, но негодни за чудност и плод, ябълкови цветове.                

            И ще ви среща с избора – да обичате или да владеете, да отдавате или да получавате, да се жертвате или да оцелявате…

           Ловецът на звезди ме улови… Примката беше най-чудното нещо, което се случи по Пътя ми… Тя ме спря, обвърза сърцето ми с изплетената дантела на Щастието, прегърна ме с ласката на безкрайността и ми даде криле…

            Годините следваха стъпките ни, слушаха гласовете ни и се грееха на онези пламъчета, които тръгваха от дъното на очите ми - луднали и искрящи, полетели към света и един Водопад от смях, който все още ме разтърсва из основи и не мога да спра… опитвам, но… не мога, се сля отдавна с друг Водопад от смях и радост, в който Взаимността къпе душите ни с чистия звън на потока от обич.

            Днес няма примка, защото вълшебната пръчица наречена Любов я превърна в Свобода. Днес има една още по искряща Звезда и един силен Ловец, който улови своята истинска Любов…

започна да ми става навик, когато те чета да изгубвам думи... :) сигурно, защото потъвам в твоите...
Само две - Има я!
Свежо настроение от мен :)!

Художник съм. Рисувам с думи. Палитра ми е душата. А когато имаш Любов и лесно. Усмивки лъчисти за теб!

Dantelata na 6tastieto sy6to iskam. Lara

Моята любов дойде непоискана в сърцето ми, но... явно съм била готова.

Всеки живот има свой небосвод и съвършената любов, която го изпълва. А понякога срещаме и такава, която ни преражда в нова същност и ни изстрелва от небосвода към звездите.

Изстрелването може да ни изпепели, но полетът си струва едно изгаряне ако имаме фениксова същност и можем да възкръснем на следващата звездна галактика.. :)))