Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
22.04.2007 11:46 - РАЗДАВАЧЪТ НА ПОСЛАНИЯ
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 2293 Коментари: 12 Гласове:
5



   -         Вятърът е метафора на Свободата. – каза ми Раздавачът на Послания. Давам ти го! Ти си му сродна...

       Знаех, че този Дар свише е награда за предишните ни добрувания. Приех го с Любов. Него. ПоПътния. ПоВярвания. НеЗемния.

      Оттогава сме неделими. Аз и Вятърът. Стихии сродни по душа. Той по-необозрим. Аз – по-неочаквана. Всеки с посоките си. Но двама в Небето на изконната Свобода, сливащи се в единосъщието на Истината.

      Необикновено беше докосването ни до Свободата, превърнала ни в Любов. Срещахме се на най-високото небе – там където сиянието на мечтите се случва и сбъдва. Там, където светлината има  пиршество с най-необяснимото. Там, където сме сами и можем да срещнем само някой Единствен.

       Направихме си с Вятъра най-прекрасната Буря. И тогава заваляха сълзите – въпрос след въпрос... Какво е да бъдеш докоснат от истински, отнасящ, магьосен и неизживян Вятър? Дали Любовта не е заслуженото припомняне на Божественото съзнание? Това ли Е, което сме градили в предишните си животи, за да се заслужим днес? Дали за това, което се случва като Дар не се плаща прескъпо със Страдание? Защо страданието да е най-големият Учител? А щастието – най-драгоценният миг, изригнал от сърцето на бурята, за да съзерцаваме, прогледнали свободата си да обичаме? Можем ли да се наслаждаваме като не изпитваме потребности и желания, свързани с материалният свят? И този Вятър запали в мен Огън.

       Огнената неизбежност ме сля с виталната игра на Любовта. Казват, че „преходът от идея към понятие винаги е падение”. И така... аз знаех, че идеята да се обичаме не може да се трансформира в понятието да  се сбъднем. Но как да опазя в мен Вятъра? Той беше опил душата ми с диханието си. Аз бях обгърнала безкрая му с очите си.

       И тогава разбрах... Чувството най-неочаквано се втурна в мен и закрещя: „Не ме сравнявай! Не се опитвай да ме разбереш или обясниш! Аз не съм нищо познато. Толкова съм невероятно, че затваряш очи и примираш. Толкова съм всеобхватно, че твоето съзерцание ме превръща в небе. Аз съм твоето можещо Чувствопознание. Аз съм Ти!”

      Да, Ветре мой, дивен... Сега вече знаеш... Ти си Аз. Аз съм Чувството. То е Любов, която има само бъдеще, защото е обвързана с Неизвестното.. Тя няма минало, защото не е обвързана с познатото. Тя няма да се завърши, защото е Безкрайна. Мое чудо. Мое Всичко.

       И пак сълзи-въпроси: Защо Раздавачът на Послания ме срещна с Вятъра, щом не мога да го погаля? Защо се споделих с него и му отдадох душата си щом не мога да го целуна? Защо го обичам, щом не мога да остана с вятъра?

       Да, всичко е свързано с всичко и някой ден, ще узнаем какво Е, защото нашият ум, създал пропаст, позволи на сърцата ни да я прелетят.

       А мислех, че съм получила всичко, което заслужавам и Раздавачът на Послания не може да ме изненада с нищо повече.

       Тогава узнах, че хората Го наричат Бог.

 

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. magii - wonder, страхотно е написаното. . . ...
22.04.2007 16:05
wonder,страхотно е написаното...наистина,чувството е навсякаде
цитирай
2. wonder - Благодаря, magii! :)))
22.04.2007 17:24
Думите и междуредията все не ми стигат, защото чувството е отвъд тях. :)))
цитирай
3. comfy - Хубаво е да видиш как е
22.04.2007 19:03
осъществено на практика това, което много хора считат за невъзможно - да се предаде с думи, нещо непредаваемо...

Поздравления!! Усетих вложеното Чувство - то ме докосна и после някак съвсем естествено си намери път към душата ми - вля се в мен...

Благодаря ти, Уондър!! *
Чудно съпреживяване!!!
цитирай
4. wonder - Богати сме, comfy, безкрайно богати...,
22.04.2007 19:11
... защото, нали знаеш, че богатството не се изразява в количеството пари - то е състояние на Духа! :)))
цитирай
5. nav - прошумоляване (между листата)
23.04.2007 10:54
'Няма попътен вятър единствено за онзи, който не знае къде отива.'

А потребностите и желанията, тези чудесни атрибути на човешкото, са крилата на птицата, която мечтае небето. Щом душата проникне в материята, я превръща в красива проекция.

Целувки, Wonderina, от онези, родени в споделянето.
цитирай
6. wonder - Онези "ding an sich" /неща в себе си/, nav...
23.04.2007 19:52
..., които превръщат желанията в крила са духовни като измерение, макар физическото ниво да ги завършва. Даам... Змия захапала опашката си.
Ако "човекът е венец на творението", защо той е трънен? Или трънения венец е... атрибут на Божественото?
цитирай
7. nav - вметка :)
24.04.2007 21:54
Човекът е тръненият венец на творението. Иначе всичко е атрибут на Божественото.
цитирай
8. wonder - Боже, nav,
25.04.2007 10:17
... как ме разбълбука. :)))
цитирай
9. nav - от ферментацията ще да е,
25.04.2007 16:48
после ще те дестилирам и ще се напивам с теб ;)
цитирай
10. wonder - Хахахахаххх..., nav,...
25.04.2007 20:10
... рожбо шашава! А аз какво да правя като съм се родила с две водки в главата? И си скитам все опиянена.
цитирай
11. анонимен - Реверанс, лейди! :)
02.10.2007 22:30
Всяка дума е като копие от светлина и пронизва душата с късчета любов от вашата.
Росен К.
цитирай
12. wonder - И... още един реверанс, от онези с фърбалиците и ситните балерински поклони и стъпки. :)))
02.10.2007 22:34
Даващата душа никога не обеднява! :)))))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 10594021
Постинги: 2428
Коментари: 27794
Гласове: 160441
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031