Здравейте, Чудесници от Блог.бг! Време за споделености и при мен... в това пространство, където думите-мостове ни бяха като Бенгалски огън от усмивки към изтеклото време. Споделеността е най-красивата взаимност, случваща се между хората, а тук светът е шарен и калейдоскопен като индийче на карнавал в Рио с порцеланова Венецианска маска, падаща понякога, за да разкрие един взрив от Буффф!-нала душевност, която онемява или разгаря словоелейните водопади помежду ни. С този епистоларий, бих щяла да загърна погледа ви с моя пачуърк на преживяното в блог.бг през изминалото време.  Избрах това място, за пристан на стиховете си, благодарение на comfy и книгата му. Тук, в http://wonder.blog.bg/ открих няколко приказни хора, от тези които има какво да кажат на Живота с творенията, присъствието си и делата си: lion1234, ka4ak,compassion  vencislavomtatsat ,  anlov ,  amrak, victoriavselena ,  emikelangello , nav и много други. Тук  radames ме наруга и нарече „скучаещ милионер” без да знае докрай, че съм духовен аристократ, а богатството е състояние на духа. Тук baletlnetpepas ми съсипа няколко стиха, обсипвайки ме с хули и създаде най-четените си и коментирани постинги.
Тук  nakiti64  се вдъхнови за накитите си, artwood за Лирата на поета, а dana55. ми подари Каракорум! Прелестната Тамзин ми посвети стихове, а Елинора ми разказваше вълшебни приказки.  Тук преоткрих, че ума е градивен само когато го обладава могъщ дух:l lamiata, sleon,  parasol,  lion1234, sartorium, orinavi, и прекрасния  evrazol.
Тук написах две страхотни книги с безкрайно любим поет – vedrin.  Открих чудни одарени с талант пишещи хора като karandash ,  angelstih, Венински, Гълъб Ковачев, Иван Вълев, адвиел, палитра, фелисия, ротация, ивана, троха, бенра и много други. Чрез Тук се напрегръщах с Маг и пих кафе от шепите му, получих наподарен в оригинал любимия си Уилбър от Нав, любимите си томове на Юнг от Гош и ходих на куклен театър по Темза с Кос. Тук меценатствах в създаването на няколко книги, които поеха по Пътя си с любов. Тук получих като сърдечен Дар от  monna и sunn. красиви картини за корици на мои книги /http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/01/16/poslaniiata.153184/. Открих още толкова много неща и хора, които искам да бъда и да не бъда. Да познавам и да не познавам. Да провиждам и да не виждам. Да разгадавам и да отмина. Да преживея и да се споделя. Прекрасно е чувството, че вие, Чудесници, сте толкова много и истински! Благословени да сте в делата си, щастливи в помислите и люботворящи в душите си всички вие, които прекрачвате прага на поетичния ми храм! Прекрасно е, че ви има! 

Да допълня само, че единият от вампите твърдеше, че аз съм ти, а другият наруга целия блог, така, че не се брои.
Не си споменала и крадливите свраки, но то си е твоя работа.
Да срещнеш сродни души си е манна небесна и ти се радвам на изборите тук.

Споделеностите бяха за Чудните хора, онези приказници-светилници, които осмислят мястото като храм и обиталище на духовностите ми.
Другото е глухарчеви чадърчета по вятъра. :)))

СТРАШНО Е...

Страшно е да бъдеш неспокоен.
Да живееш с ритъм опростен.
Да замръзваш в полумрака зноен.
Да увяхваш млад и неспасен.

Страшно е да бъдеш неразбиран.
Да не можеш да се защитиш.
Да вървиш по път от друг избиран.
И сам себе си да не виниш.

Страшно е да бъдеш безразличен.
Да живееш в свършващия ден.
Да не бъдеш любен и обичан.
Да не си открил, че си роден.

Влизам и ще влизам в твоя блог, защото ми харесват стиховете ти!Защото при теб писането на стихове не е позьорство!

Пристъпвам към прозореца
и скришом надничам
за да погледам как нощта се съблича
правя го тихо и без да въздишвам

а облаците се отронват червени и бели
един по един, като цвят от прецъфнали рози
вятърите се разпиляват на тъмни коприни
и се заплитат по стените на къщите
обрасли с къпинови храсти и сладки малини
под светлината на две жълти луни
и мрака на триста угаснали фенери
и под звуците на два щуреца
скрити в копитото на каменния кон
върху който мълчи каменния принц
заспал в прегръдката на площада
под едрите звезди старозлатни
дето разкопчават срамежливо небето
и то се свлича по мокрите покриви
на безбройни сребърни парцалчета
и малки блескащи копчета

а ти скришом надничаш през прозореца
за да погледаш как нощта се съблича
и тревата настръхва от топлина непозната и гола
прави го тихо и без да въздишва.

на нощите колко настрани стоиш, как се преобразяваш
доверие във сенките, какво искаш
повикай облаците да те пазят, те са доволни
ти ще спиш отново
като стрък трева на лунна светлина
колко сладостна умираш всяка вечер
на нищо и на никого не се заканваш
това си го заслужила
това са твоите подхвърлени цветя в потока
това са думите ти , ти ги заслужи
ти предизвика нощите, листата в тях
тази кратка въздишка, лудостта
твоите пристрастия оживяват
спи, спи Офелия
ти си се събудила.

АЩ

МОЕТО МЯСТО НА СИЛАТА


Понякога се спирам при дъжда
и сгушвам поглед в мокрите му длани.
Понякога пребродила света
се спирам с обич в кътове избрани
където всеки миг е светлина,
а в облаците сбира се покоя,
където срещам само любовта
и истинската песен на пороя.

Там винаги ме чака онзи ден,
през който ще запея като птица,
ще бродя боса в кът усамотен
и всеки цвят ще скътам във зеница,
за да светла после радостта,
за да ухая цялата на слънце,
за да прегърна чудната земя
с целувката на цвете и на зрънце.

НЕИЗМЕННА


Променям се, а все съм неизменна.
Като река съм – всеки път различна.
Като трева съм – още неродена.
И като първа обич на момиче.

Променам се, но в свойта неизменност
смирявам се на път към светлината.
Небето ни показва нашта тленност
и вечната безкрайност на душата.

СТЪЛБАТА НА ДУХА


Всички ние сме много различни.
Всеки има си свое стъпало.
Стъпалата пред нас криволичат.
Всяка крачка е ново начало.

И дали ще достигнем безкрая
на духа подарен ни от Бога?
Стъпалата са нашето “зная”,
а пък стълбата нашето “мога”.

Всички ние сме много различни,
но искрата еднаква в сърцата
ни сродява. И пак си приличаме,
но по стръмния Път на Съдбата.

Надничайки в любимия си блог, онемях...

Само един истински аристократ на духа може да изрече на глас тези мисли.
Горд съм, че те познавам!
Поздравления! И благодарност!

Поздрави на връх Петрос!

ЖИВЕЦЪТ


Когато животът на кръст те разпъва
и бавно стоварва небето над теб,

когато душата ти в мрак се препъва
и сенки увиват сърцето ти с креп,

живецът остава... и той ти е песен,
с която да стоплиш смразения свят.

Животът създаден е - не да е лесен,
но с мъки горчиви те прави богат.

Живецът е малкия въглен в сърцето,
от който се ражда космичен пожар.

За него е даден безкрая в небето
и само на него е Бог господар.

Прекрасно е и че теб те има :)))

ПЯСЪЧНИ СТРУНИ


По пясъчните струни на морето
дъждът нарежда песни от любов.

Изплакано от радост синьо цвете
закичва с обич пролетния зов

на моята душа от бели птици,
на мойта радост светла от мечти,

на мойте топли, грейнали зеници
където образът ти сладко спи.

:))))

;)....продължавай да откриваш чудесните неща в този сайт...защото ги има...наистина...дори и една усмивка, след прочетен пост е ...вълшебство)))Поздрави!

Радвам се, че те има тук - топла и сърдечна прегръдка от мен - нека твоите стихотворения-цветя продължават да цъфтят тук и навсякъде другаде или както казва китаристът на Ролинг Стоунс: "It's great to be here, it's great to be anywhere" :-))
И понеже ти си в царството на поезията - ето едно любимо стихотворение, с което ти пожелавам твоят ден да бъде "певуче-безмятежен" ((-:

Беспечность

”Мой день певуче-безмятежен,
Мой час, как облачко, плывет,
И то, что вечер неизбежен,
Меня к унынью не зовет...

В лесу ли вихрь листвой играет,
Иль мчит поток волну свою, -
Все, все мой дух вооружает
Живым доверьем к бытию...

Мой путь - по Божьему указу -
Светло направлен в ширь долин,
Где ясен мир, привольно глазу,
Где я с мечтой своей один...

Все выше солнце - тень короче, -
И пусть затем скудеет зной,
Еще не скоро холод ночи
Дохнет безвестной тишиной...

Когда же золотом и кровью
Заблещет вечер в небесах,
Я с тихим жаром и любовью
Благословлю дорожный прах...

И в час, когда волна дневная
Отхлынет прочь, за край земли,
Мой дух заманит тьма ночная
В глубины звездные свои...”
/Юргис Балтрушайтис/

Nqma ni6to po-prekrasno ot tova ,4e te ima teb val6ebnize...
da dokosva6 nejni struni na du6ite ,da navqvava6 svetli misli .....Obi4am te!

И МЕ ИМА НА СВЕТА
Родих се с отговорност да се боря
с живота тежък, с фалша, с горестта.
Родих се с намерение да споря
с лъжеца, с лицемера, с пошлостта.

Родих се с убеждение да пазя
красивото край мен, човечността.
Родих се да обичам - не да мразя!
Родих се и ме има на света!

[quote=vencislavomtatsat]Радвам се, че те има тук - топла и сърдечна прегръдка от мен - нека твоите стихотворения-цветя продължават да цъфтят тук и навсякъде другаде или както казва китаристът на Ролинг Стоунс: "It's great to be here, it's great to be anywhere" :-))
И понеже ти си в царството на поезията - ето едно любимо стихотворение, с което ти пожелавам твоят ден бъде "певуче-безмятежен" ((-:

Благодаря, Венци! Прегръщам небето ти!

ПРОГЛЕДНАЛИ СЪРЦА


Камбаната разпръсна малкото си ноти.
И сънната й песен с печал се разпиля.

Пита се душата на прага на живота
защо е сътворена от сън и светлина.

Вятърът на дните пак с бури ни връхлита.
Мечтите ни спохожда съдбовно горестта.

Душата ни прекрачва с Божествения ритъм,
вселенските портали на свойта висота.

Камбаната разпръсна малкото си ноти.
И сънната й песен с печал се разпиля.

Прогледнали сърцата на края на живота,
разбират, че са храма на нашата душа.

Теб черпя с един много, много любим мой стих! :)))

ПРЕДИ ДЪЖДЪТ


Преди дъждът да стигне до земята

и оплоди душата й с цветя,

преди да се изпълни с мед луната,

преди до дойде приказна нощта,

аз твоите пътеки ще извикам

при моя свят от дъжд и от звезди.

При теб ще бъда всякога и никога

с душата си от обич и мечти.

Чудесницата си ти и е прекрасно, че те има!

Благодаря ти, wonder!

И за теб, и за творчеството ти!

Само недоумявам как така коментарите са...0! :-D

това е блогът ти.
Благодаря ти!

Благодаря на съдбата, че ме срещна с един поетичен дух, за чието съществуване не подозирах и който ме накара да преживея и предам чувствата и мислите си по начин, по който никога преди не съм го правила!!
Бог да е с теб!

Радвам се, че тук открих доста стойностни хора. Един от тях си ти, Чудеснице! Радвам се, че те опознах, макар и не винаги да ми е лесно да те чета. Но - така е с истинското изкуство - не винаги се преглъща от веднъж ;-)))
Поздрави!

6te zaspq usmixnata tazi no6t!!!
Blagodarq ti...onemqx...namam dumi...
Dajdovni zeluvki ot Rim...pre4isteni...

Пиши си стиховете и не обръщай внимание на дребните души. които те нападат!
Искат да те смъкнат до тяхното елементарно ниво, да те стъпчат, за да изпъкнат те, но няма да им се отвори парашута!
Поздрави от мен!

да изливаш душата си не само в стих :) и го правиш по начин, който докосва и оцветява света в любов!
Споделеност е толкова красива дума, когато излиза от сърцето!

Чудесници! Чудесно название на пишещите братя и сестри!

Много, много хубаво се диша тук...

Ехото от радости,
згуши се при мен,
топлим одеалото,
до утрешния ден.

:)

И понеже подарявам стихове тези дни, ето този е за теб:

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/05/22/proglednala.72716

ПЪТЕКА ДО БОГА

Искам толкова много от тебе, Живот!
Искам толкова малко. И всичко.
Искам своята луда голяма Любов.
Искам песен на пролетна птичка.

Искам толкова малко и много, Съдба.
Искам теб на Любов да осъдя.
Да изгарям от страст. И да имам крила.
От Любов всеки миг да пребъде.

Искам пак да потъвам в любими очи.
Искам длани горещи от огън.
Искам теб да те можем, Любов, през мечти.
Искам свойта Пътека до Бога.

Една чаша Любов? ;)))

СМИРЯВАМ СЕ

Когато черно слънце ме затули
и хоризонта си отхапе от посоките,
когато с пустотата съм забулена,
а погледа рисува цветнооко,

когато съм пречупила агонии
с прекрехкото стъбло на лунно цвете,
когато през живота си догонвам,
не теб, а вярата в поета,

тогава ще ме срещат петолиния,
изваяли косите ми с наслада,
тогава ще съм огнената линия,
която ще гори у теб – на кладата.

И вятър ще гризе дъга в подмолите
на времето пречупило си кръста,
защото любовта ми е измолена
от ноктите съдбовни за насъщния.

Тогава ще си мой за вековечности.
Дъхът ти ще изгаря с всеки вопъл.
А моята безпаметност - човечната,
ще се смири до изворния ропот.

ИМА ТЕ

Виждам те. Има те. Свят от мечти.
Топло е. Скривам те в мойте очи.
Искреност, ласка и светла тъга.
Смея се. Чувствам те. Грея с душа.

Сън е. Докосвам те с тихи искри.
Утрото пак ми отваря врати
вън да прелея и в новия ден.
Има те. Пее небето над мен.

ПРАСТАРА ЛЮБОВ

Залитнах съдбовно.
Погълна ме здрача.
И някакъв тежък куплет
стовари се мигом
над образа крачещ
на светлия, в мене поет.

Отминах се пътьом.
Хатъра си скърших.
А някаква луда любов
превзе ме отвътре.
И бавно откърши
най-звъннал и приказен зов.

Внимавай си рекох,
очи не затваряй!
Пак гледаш ме с обич, небе,
защото съдбовна,
защото прастара
и чудна Любов ме зове.

ВЕЧНИЯТ ВЪПРОС

Човешките страсти – безкрайно смалени,
ще бъдат в утайката спомени
за многото наши човешки вселени,
животи, прераждане, помени.

Човешките мисли – облаци писани,
ще бъдат в небето почуда.
В многото наши човечески истини
все ще търсим покоя на Буда.

Човешкото знание – танцът на Зорба,
ще бъде и полет и падане.
Къде ли е усетът наш за възторга
от туй, че животът ни даден е?

Човешката карма – пътят към Бога ни,
житейската наша симфония.
Път със въпроса на вечното: “Мога ли
аз от хаос да раждам хармония?”

ПЛАМЪЧЕ

Плъмъче на свещ танцува в тишината.
Бледия сумрак на сянка стори път.
Мракът се озърна, загледан ми в душата.
Някакво вълшебство намери светъл кът.

Мислите протегнал, безпаметно безкрая,
набързо осъзнал се, душата ми съзря.
Прегърна я, отпил от моята омая,
а после озарен посочи ми съня.

Плъмъче на свещ танцува в тишината.
Моят дух премина и хукна към деня.
Свърши тази нощ на сънища богата.
В пламъчето мое въздъхна Любовта.

СИЛУЕТИ

Силуетът ти бавно прекрачи
моят праг. И навън заваля.
От искрите ми светна и в здрача
болка стара за миг преболя.

Падна гръм. И потъна в очите
на дълбоката нощ от мечти.
Пак докоснати с обич звездите
път дариха на наште души.

ГОРАТА-ХРАМ

Когато небето е близо,
а погледа пълен с гора,
когато дърветата близват
с върхари добри планина,

превръщам се в птица и цвете,
ухая в дъждовен цъфтеж,
размахват се в полет ръцете,
душата ми пие копнеж.

Врати ми отварят мъглите.
С наметка от облак вървя.
В прегръдка на борове скрита
отпивам магийна вода.

От бабини приказки чула:
“Гората е приказен храм!”,
се скривам в добра молекула
и тайно оставам си там.

ВЪЗДИШКА

На феи приумици.
Клоуни тъжни.
Мистични безумици.
Полети длъжни
да носят безкрая,
на вятър в душата.
Да молят, да смайват,
да пишат съдбата.

Пророци на щастия.
Дълга сполука.
Отхвърлени маски.
Душевна пролука
на огънят, плиснал
от пламъци чудо.
И моите истини
любещи лудо.

Бедняци, гадатели,
Тънки профани.
Корящи предатели.
Мили капани.
По пътя ни – земния,
кал или книжки.
Обичам. Създавам.
И често въздишвам.

ВЯТЪРЪТ-ОБИЧ

Вятърът духаше с гняв над града.
Скриха се всичките птици.
Покриви сведоха гузно чела.
Стенеха борове - рицари.

Вятърът имаше много лица,
много развихрени мисли,
много надежда, любов, свобода
и маниери изискани.

Вятърът носеше буря и зов,
нежна милувка и пролет.
Беше за лудост и прошка готов
с тяло от обич и полет.

Понякога валя
в душата ти,
валя в очите ти,
в съдбата ти.
И капки сън
с различен цвят
поникват с радост
в твоя свят.
Понякога валя
в тревите ти,
валя в копнежите,
в мечтите ти.
С криле докосвам
красотата ти.
Мой облако,
от необятности

приятно е да те усещам във вечността...:)))))))

Приятелството е Споделеност, което ти направи с нас тук по най-вълнуващия и вълшебен начин!
Желая сбъдване на всичките ти мечти и Любовта да ти е постоянен спътник в живота.
Бъди здрава! Бог да е с тебе!

Поклон пред прекрасните слова, Wfnder!
С уважение.

Любовен Урок

Как да се променям? Пак съм същата!
В буклите ми чудности ветруват.
Светя ти в очите и с насъщния
справям се, но вечно се шегувам.

Късно е за спомените. Връщам се.
В шепа камъчета ги събирам.
Беше непривично. А присъщо е...
в цветни гласове да те побирам.

Късно е да си поправям грешките!
Може би Уроците ще случим
чак когато разберем, че грешно е
на Любов сърцето си да учим.

ЛЮБОВТА ИМА ПАМЕТ

В любовта има нещо убийствено!
Само с мъката тя е Любов.
С колко думи си казваме истини?
А пред мъката с тих благослов
коленичим, преплели ръцете си,
пием с погледи тиха печал
и нанасяме удар в сърцето си:
"Искаш всичко, а колко си дал?"
В любовта ще разпънем душите си
не на кръст, а на страшна звезда.
Всеки лъч ще изгаря очите ни.
Всеки лъч ще ни бъде зора.
И когато изтлеем след пламъка
всеки въглен по пътя ни нов
ще е спомен за нашата паметна,
непресъхнала в сълзи любов.

Благодаря ти, Чудеснице!

О, теб ще те черпя с един ама много-много любим мой стих!

ОТРИЧАМ ТЕ

Отричам те! – си казах. И потънах
в дълбокото на своята тъга.
Отричам те! Отричам те до дъно!
И нека съм... И нека съм сама!

Отрекох твойте устни, твойте пръсти...
Отрекох твоя дух. И в тишина
душата си с нещастие прекръстих.
Сърцето си обрекох на скръбта.

Отричам те! Обичам те! Умирам
от толкова любов и красота.
Обичам те! Обичай ме! Не спирай!
И нека е... И нека... Любовта!

Сбъднат сън...:)))))))

Храмът ти, удоволствие в споделяне на Духа ~

Чудности... :)))

мила wonder с най-добри чувства и още много да ни радваш споделена в стихове крилати, отлитащи до дълбочини и докосващи струни в човешките души :).
http://www.youtube.com/watch?v=MSIGWEcR5Dc&feature=related