ПристъпИ в моя свят, загреби с поглед синята бездна,

Поезията e прекрасно чудо, с което просияват небесата,
една сълза под формата на лудост, пропукваща навътре към душата.
Импулс внезапен, бликнал светъл извор, една любовна тиха мандолина,

Перифразирам, своеволно и в краткост в преамбюла, като съотнасям към Блоговата среда, Шопенхауер и казаното му, че Всичко е в ОЖИВЛЕНИЕТО!
Едни индивиди сътворяват, други - размишляват публично, трети действат в някоя идейна сфера, а няк...

Най-любовно те любих.
Полудях в лудостта ти.
Най-щастливото щастие

На Късна пролет с обич!
Камелия
Твое цвете http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/04/05/tvoe-cvete.58213

Всеки е Поет, когато е призван! Словото е вседостъпна емоционална еманация на духовната ни природа, изповядваща истинност, обладана с всеможене и висша естетика, с любов и богомъдри послания, озарени от талант, който винаги е Дар свише о...

През капките песен
китарно-отнесен,
пак вятърът сипеше зов.

Гола жена по Модилиани
http://wonder.blog.bg/poezia/2009/12/18/gola-jena-po-modiliani.457131
Бях всичките жени

Скрижално-безценен, обязден от Истина,
пристъпваш през прага с любящо напътствие.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/11/13/obich.254276
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/10/06/jajda.616443
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2010/08/05/alea-iakta-est.586881

Не помня кога се роди,
моя любов. Не помня.
Но идваше с бурни искри -

Крайъгълни насилия посичат
площадите на древна агора.

Не губете от поглед живота.
Позволете му сам да се случи.
Протанцувайте сетната нота.

Ежедневно съм заета с участта да те обичам.
Ветрове ми са нозете и в душата ти надничам.
Сутрин, пиейки кафета се огалвам в твои думи.

Сняг – бяло падение, сипе пътя ми кален.
След вятърно бдение крее облак печален.
Студ - диво проклятие, пие топлото в мене.