Усетих онзи хлад. И гъсти
сълзи покриха светлината.
От вик се спъна тишината.

Испанците плячкосали книгите на маите.
На инките културата – затрили „запознати”.
Замислиш ли се светваш като маска на масаите,

Завинаги стаена в мисълта ми,
една светулка чака да те зърне.
Едно сърце, през капките в кръвта ми,

Човек на този свят избира всичко -
и хляба, и дома, и брата,
и своя път, и своята си личност,

Чешма да сградиш, дядо, чешма за чудо и приказ.
Девойките менци да носят, момците - да ги напиват.
Ръцете венци да сплитат. Нозете хоро да вият.

Весели празници! Бъдете зрели като нара, с житейска и творческа плодовитост като съдържанието му, ведри като ободряващия му вкус, ярки като цвета му и семейно-щастливи като легендарната вечност на зрънцата отвътре, благославящи с Любов!
...

Вдъхновено от kordon!
Тривиалните явления и естетски креатури
бяха цяло поколение от Изкуствата в потури.

Ръмжа ти. Сякаш стара рана
болиш ме в края на тъгата.
Душата диша през измамното.

Чудя се, Господи,
как ни издържаш?
Слепи за истина твари.

Най-важната ни връзка е със себе си.
И после следват други отношения.
Да си наясно с дивите си трепети

Разходка в сърцето на вятъра.
В сезона на Хибискуса, един златист поздрав от моята градина!

http://vbox7.com/play:ce0db1ca&start=12&r=emb
Ти си моя Бог,
а аз - човекът,

Не ми отива мъжеството да бъда толкова себична,
да бъда с теб отвъд живота с безкрая на една лиричност.

Колко кораба в мене потънаха през очите ти морски от изгреви.
Прокамбанили нечие съмване тази нощ си раздадохме ризите.
Всяка кръпка болеше от истини, от коварства на дрейфове стари,