Светът на мойта воля е представа,
която украсява твойта гръд.
Венецът на косите ми пленява
ръцете ти – протегнат нежен път,
сред който в теб прегърната осъмвам
и лунното ми рамо е кълбо
кристално разгадало стръмното
в житейското виенско колело.
Втвърденото небе на твоя устрем
се рони в дъждовити капки свян.
Изчезват в мен останките от лустро.
Излитат пак душите с влюбен блян.
И няма време, край или пределност.
Щастливи сме да бъдем в своя плен.
От любовта си взехме тази смелост.
А от духа си - смисъла смирен.


NB! Графиката е личен архив и е от художника Р. Калинов, рисувана по мой стих и публикувана в книгата ми "Сянка на роза".

Ти си безпределна като Любовта...

апликирана и с впечатляваща графика.
И пак си Чудесна! :-)

А аз пак се учудвам каква ли е визията на тези мазохисти, които четат за да мразят и слагат минуси. Неподражаемо самотни и празни души :-(

Брагодаря!
Както е рекъл великият Шекспир: "Живеят само влюбените. Останалите просто съществуват." :)))

Благодаря, Лекс!
А за "Неподражаемо самотните и празни души", които пишат минуси..., нали знаеш - всеки прави това, което е самият той.
Животът е прекрасен и за мен е голям плюс да го живея в интересни времена и места! :)))

Не бях прочела, че си харесал графиката, извини!
Това е най-красивата, философска и многопластова графика, която Ромил е рисувал по мой стих. С три думи - това съм аз. Тогава. ;)))

надминала си себе си!

Благодаря! ;)))
Това е защото обичам да обичам.

и даже Лирическият..за малко...
/докога ,ще го друсаш тоз педал..
жена с вкус?

На мен ми прозвуча като песен. Много нежно и ефирно.
Поздрави!

За крадене си е, нали? Много я харесвам. И ми е сантименто. :)))
Лирическият е реален и не го давам.
Но ти пожелавам какъвто ти е по сърце и да те носи на ръце!
Относно "друсането" - нямам представа кой го прави, но знам причината му.
А кого наричаш "педал" не знам, но имам добро отношение към тях, освен ако не са обикновени педерунгели.
Вкусът е нещо вълнуващо с естетиката си. И много лично с устрема си.
Ето преди 3 дни бях на концерт на Анджела Георгиу и Стивън Кастело - прекрасни оперни певци. Нея я наричат новата Калас. А той е млад и все още не така известен, както му се полага. И все пак предпочитам Александрина Пендачанска пред Анджела от една страна. А от друга бих сменила Тримата тенори /вече двама/ за един Кастело. Като видя през м. май Хосе Карерас на живо в София, ще знам дали съм права.

Благодаря!
Имам един приятел синестет - и той така... вижда картини в стихове или чува музика. Интересно е като заразказва за неща, за които не подозирам дори. Понякога вижда дума в цвят, форма или цифра и може да разтегне велик локум в посока Фантазиране.
А ти по природа имаш отношение към музиката, която аз свързвам с природата - ромоленето на реката ми е музика, в облаците на небето има картини, вятърът в клоните на гората шепне приказки, морето пее и т.н.

https://www/watch?v=Kc_rbuIFGPI

https://www/watch?v=O9qJEk56xJA

https://www.youtube/watch?v=yu9oP0yMB4g

"Синестезията - нормалност или заболяване", би трябвало на тази тема някоя дама с висок интелект да напише есе. Темата е доста интересна.
Есе би трябвало да се напише и на още една тема във връзка с големия процент на провалените бракове. Вината за това е ясна - тя е само на съпруга, който не съумява да задържи жената до себе си. Трябва да се появи есе по тази актуална за времето ни тема, в което да се загатне много внимателно какво съпругът трябва да /не/ прави, за да задържи любимата до себе си. Дамите са по интелигентни от мъжете, а когато мъжете се убедят в това се съобразявт с мнението им.
Ето как една ценна вещ - стихото в постинга - причинява странични мисли, вероятно не спохождащи и най-упорито засегнатите от синестезИя синестезИци.
За стихото - поздрави!

Ако визираш моя приятел-синестет, мога да напиша 10 есета и той пак няма да бъде предаден успешно, защото е... неописуем. Някакъв свръхчовек, който като гледам чувам.
А относно "провалените бракове", ще трябва да подтикнеш някой друг да пише в тази посока - нямам опит в това и не искам да имам. Иначе те разбирам.
А ако трябва да се аргументира качеството на съпрузите, задържащи с любов жените си, то писателят е наблизо, но няма интерес към писането. ;)))
Препоръчвам за четене в тази посока, разказа "Онова писмо, без което никак не можем" за любовта на световноизвестният Ленард Коен - поетът-бард, към неговата Мариане Илен. Ето го:

https://offnews/nashite-avtori/onova-pismo-bez-koeto-nikak-ne-mozhem-697504.html